Определение № 3256 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3256 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002100675 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, против решение № 1071 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 2859/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 10.07.2023 г. по гр. д.

№ 9399/2021 г. на Софийски градски съд като краен резултат болницата е осъдена да заплати на Е. П. З. на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане на 19.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума.

Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на исковите претенции по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и за имуществени вреди от 1 200 лева, представляваща стойността на зъбна протеза, и 15 000 лева - стойност на зъбни импланти, не е обжалвано и е влязло в сила на основание чл. 296, т.

2 ГПК.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната осъдителна част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска. Няма претенция за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва основанията по чл. 280, ал. 1, т.

1 и 3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на 1 служителите на болницата въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики; 2. Задължен ли е съдът да назначи експертиза, когато с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; 3. Длъжен ли е съдът да се съобрази с практиката на ВКС, а именно задължението за установена клинична картина, сочеща на възможност пациентката да падне; 4. Допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решение, като пренебрегне правнорелевантни факти, доказани в хода на първоинстанционното производство; 5.

Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, без да обсъди всички доказателства за наличието на вреди на пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, и 6. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в него всички факти и обстоятелства, да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, както и следва ли същите да са доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли вреда да е настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, както и следва ли да се посочи в какво се изразява според съда нарушаването на медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики, както и какво точно е нарушено по тях. Навежда се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените в изложението към жалбата решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и че допускането до разглеждане на касационната жалба е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Е. П. З. е подала писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на основанията по чл. 280 ГПК, поддържани в изложението към нея, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник въз основа на надлежно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът Е. З. е била пациент и провела болнично лечение в ответното лечебно заведение в периода 05.02.2019 г. - 08.02.2019 г. в отделение по кардиология, а в периода 08.02.2019 г. 18.02.2019 г. в Клиника по кардиохирургия, и че й е извършена медицинска интервенция – аортна клапа и байпас към дясна коронарна артерия. На следващия приемането й в Клиниката по кардиохирургия ден - 19.02.2019 г., е възникнал инцидент, отразен в 2 издадената епикриза от 18.02.2019 г., в която е удостоверена проведена консултация с невролог по повод внезапно прилошаване, загуба на съзнание и падане по лице с удар в областта на главата и носа, без данни за гърчове, повръщане, с пресни насинявания по лицето и силно изразена вратна ригидност, с отчитане необходимост от КТ на главен мозък.

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в резултат на този инцидент при ищеца Е. З. са констатирани хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Уврежданията й са довели до временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Според представения по делото доклад на органа по медицински надзор липсва товарен асансьор, с който да се осъществява придвижването на болни при нужда или на трудно подвижни пациенти, а така също и помощни елементи и средства на стълбищните пространства с възможност за ползване на лежащи или седящи в колички при нужда пациенти.

Въззивният съд от изслушаната пред първата инстанция комплексна медицинска експертиза е приел за установено, че в резултат на инцидента ищецът Е. З. е получила контузии и хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката вдясно и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устните на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Вещите лица са констатирали, че тя е страдала от вертиго. Прието е от експертното заключение, че получените мекотъканни увреди са преходни и отзвучават за около 2-3 месеца. Световъртежът се провокира от промяна на позицията на главата и е с честота 2-3 пъти месечно (по данни на ищеца). При падането (по анамнестични данни) рехабилитаторката е поела тежестта на удара и няма фрактури или други травматични увреди на прешлените, което се доказва и от приложената рентгенография на шийни прешлени. Потвърждава се обаче наличието на данни за черепно-мозъчна травма – найвероятно мозъчно сътресение, при което често се засяга и вестибуларният анализатор и провокира обострянето на вече съществуващо вертиго. Последното е доброкачествено заболяване и с добра прогноза, възстановяването на което зависи от адекватното лечение и е често срещано при възрастни жени - при ищеца Е. З. възрастово обусловено и без връзка с травматичния инцидент. Посочено е, че според експертното заключение най-вероятната причина за случилото се е синкопално състояние в резултат на понижено кръвно налягане, което се появява от пристъп на тахиаритмия при предсърдно мъждене, регистрирани непосредствено преди инцидента. Този пристъп създава хемодинамична нестабилност и прави рисково придвижването без помощни средства - количка, особено при наличие на стъпала.

Пред първата инстанция е прието медицинско експертно заключение, изготвено от вещо лице съдебен медик, който потвърждава получените вследствие на инцидента увреди от ищеца Е. С., идентични с приетото заключение на комплексната експертиза, наред с които е 3 констатирал и отлепване на мостова конструкция на 2-7 горни десни зъби, разположена на три кариозно променени мостоносителя. Установил е от медицинската документация и отваряне на оперативната рана в горния край около 2 сантиметра със зеене около 8 мм, което обаче е повърхностно и не засяга възстановяването от оперативната интервенция. Според експерта тези увреждания в съвкупност реализират признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За възстановителен период е посочен срок от приблизително месец при липса на усложнения. Посочено е, че тези увреди могат да бъдат получени при падане от височина на собствен ръст върху терен и осъществен контакт с лицето на пострадалата, като би могло да се дължи на синкоп.

В производството пред първата инстанция е изслушано и заключение на съдебностоматологична експертиза, изготвена след преглед на ищеца Е. З., от която се изяснява, че се касае за стара мостова несменяема протезна конструкция, възстановяваща липсващи зъби на горна челюст вдясно с мостоносителни зъби 13, 15 и 17. Вещото лице е констатирало, че се касае за кариозно разрушена остатъчна клинична корона на зъб 13 с кариозни промени и зъбни налепи. На посоченото място короната мостоносител е била отлепена предходно, на което се дължи отсъствието на залепващ цимент. Зъб 15 и зъб 17 са кариозно разрушени до нивото на гингивата, настъпило е изгниване на зъба под моста. На основата на тези констатации вещото лице стига до заключението, че мостовата конструкция е била компрометирана преди настъпването на инцидента заради започналия процес на изгниване на зъбите - мостоносители под мостовата конструкция. Представените доказателства за проведено на 12.08.2020 г. лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на флегмон и абсцес в устната кухина, както и болки в долна челюст вляво, е посочено, че нямат връзка с процесния инцидент. Вещото лице потвърждава вида на получените травматични увреди в областта на лицето и челюстта на пострадалата, но не споделя изводите на комплексната медицинска експертиза относно продължителността на възстановителния период, като посочва, че мекотъканните промени отзвучават за 2 до 3 седмици, а при прием на антикоагуланти този процес може да протече по-забавено до 3-4 седмици. Последващото отстраняване на зъби 13, 15 и 17, както и на всички останали зъби, чиито корени са извадени, не са във връзка с процесния инцидент, тъй като са били кариозно разрушени (изгнили) през годините.

При така изложените за установени фактически данни въззивният съд е стигнал до извод, че са налице всички правопораждащи отговорността по чл. 49 ЗЗД предпоставки. Съдът е приел, че причина за инцидента е прилошаване или състояние на синкоп заради констатираната по изходящи от ответника документи хемодинамична нестабилност непосредствено преди настъпването му. Нестабилното състояние на ищеца Е. З. е било видимо за лекуващия лекар, регистрирал тахикардия при сутрешна визитация и наредил привеждането й в отделение по интензивно наблюдение и реанимация, затова бездействието на служителите на ответника да вземат адекватни мерки за безопасност се явява освен противоправно - в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето и глава IV, т. 1.9 от Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, и в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Приети са за 4 неоснователни възраженията за неизясняване механизма на инцидента, тъй като са събрани доказателства за установяването му, включително и от изходящи от ответника документи.