Акт от 24.01.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12 град Сливен, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 9 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.И.Н., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Решение № 1474 от 16.12.2019г., постановено по гражданско дело № 5112 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Районен съд Сливен е отхвърлил като неоснователна молбата на М.И.Н., ЕГН: ********** срещу С.М.Н., ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие във връзка с осъществен спрямо нея акт на домашно насилие на 12.09.2019г. Като молителката е осъдена на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати разноските на другата страна по делото, както и държавна такса в размер на 25,00 лева по сметка на Районен съд Сливен.

В срока по чл.17, ал. 1 ЗЗДН срещу първоинстанционното решение е постъпила жалба от молителката, действаща чрез процесуален представител, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира се, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, следствие на което неправилно не е ценил доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Цитирана е съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Твърди се, че събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.К., както и писмените такива, издадени от Районно управление на МВР Сливен доказват, че на процесната дата 12.09.2019г. спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие. В тази връзка се излагат принципни разсъждения относно доказателствената стойност на косвените доказателства в производството по Закона за защита от домашно насилие. На следващо място въззивникът посочва, че ответната страна не е представила доказателства, чрез които да се оборят твърденията на молителката. Сочи, че първоинстанционният не е взел предвид нововъзникналото обстоятелство, че към момента на откритото съдебно заседание пред първата инстанция молителката е напуснала семейното жилище под страх от осъществяване на физическо насилие спрямо нея. Въззивникът твърди още, че в мотивите си съда се позовава на неправилно записани в съдебния протокол думи на молителката. В заключение моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло и да уважи молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие с приложение на следните мерки: да се задължи ответника за се въздържа от домашно насилие над молителката, ответникът да бъде отстранен от общото жилище за срок от 18 месеца и да му бъде наложена глоба в най-ниския размер. Моли за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в първоинстанционното производство и в срока по чл.17, ал. 4 ЗЗДН е депозирано възражение чрез процесуален представител. Въззиваемият намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна, а процесното решение за правилно, законосъобразно, постановено след детайлна оценка на всички събрани и относими доказателства. Въззиваемият посочва, че събраните по делото доказателства оборват волеизвявлението на ответницата в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че на 12.09.2019г. спрямо нея е осъществен акт на насилие от въззиваемия. Излагат се подробни съображения в подкрепа на горното твърдение. В заключение въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба и в постъпилото възражение не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК – адвокат Е.М.. Процесуалният представител поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие и поради липса на правилна оценка на събрания доказателствен материал.

Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, да издаде заповед за защита от домашно насилие, като наложи на въззиваемия забрана за срок от 18 месеца да се въздържа от домашно насилие и да ползва общото жилище, както и глоба в минималния предвиден в закона размер. Претендира присъждане на деловодни разноски за първата и за настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК – адвокат Е.Д.. Процесуалният представител оспорва жалбата и подържа депозираното възражение на въззивната жалба, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения за правилност и законосъобразност на процесното решение, моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

От фактическа страна

От представеното и прието като писмено доказателство в първоинстанционното производство Решение № 748 от 03.07.2019г., постановено по гражданско дело № 1947 по описа на

Районен съд Сливен за 2019г. се установява, че въззивницата, молителка в първоинстанционното производство, М.И.Н. и въззиваемият, ответник в първоинстанционното производство, С.М.Н. са бивши съпрузи и бракът между тях е прекратен с развод по взаимно съгласие от 03.07.2019г.

Видно от представения и приет като писмено доказателство фиш, издаден от Център за спешна медицинска помощ град Сливен, е че на 08.08.2019г. екип на Бърза помощ е посетил адреса, на който въззивницата живее, като същата е имала оплакване в областта на сърдечно съдовата област.

С разпореждане от 12.07.2019г., издадено от служител на Министерство на вътрешните работи инспектор М.Г.Г. на основание чл. 64 ЗМВР на въззиваемия е разпоредено да не влиза в пререкание с въззивницата, да не причинява психически и физически тормоз на нея и семейството ѝ, да не отправя заплахи за саморазправа и убийство, както и да не поврежда движимото и недвижимо имущество. Разпореждането е подписано от въззиваемия.

От представеното извлечение от доклад на Районно управление МВР Сливен за дейността на автопатрул № 617 от 08.08.2019г. за смяна от 19:00ч. до 07:00ч. е видно, че адресът на жилището - град С., кв. „К.Ф.“, бл. *, вх. *, ап. *, което страните по настоящото производство към онзи момент са обитавали, е бил посетен от служители на Министерство на вътрешните работи по сигнал за семеен скандал, подаден от молителката.

На 08.08.2019г. на всяка от страните по делото е съставен протокол за предупреждение, на основание чл.65 от Закона за министерството на вътрешните работи, да не осъществява физически и психически тормоз, да не употребява обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо другата страна.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.К. се установява, че отношенията между страните в настоящото производство са трайно влошени. Установява се, че въззиваемият системно е отправял заплахи на въззивницата за накърняване на телесния ѝ интегритет, че е използвал спрямо нея обидни, дори вулгарни думи и изрази.

Установява се, че на 12.09.2019г. С.Н. е заплашвал молителката и е отправил към нея обидни думи и изрази, тъй като не бил съгласен тя да използва пералната машина в общото домакинство.

Съдът цени показанията на свидетеля Й.К., при условията на чл. 172 ГПК, като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото доказателства.

При оценката на гласните доказателства, съдът отчита обстоятелството, че е налице разминаване между датата, която свидетелят посочва за описания от него скандал между страните, за който е викана полиция и Бърза помощ - 12.08.2019г. и датата, която се установява от писмените доказателства – 08.08.2019г., но това несъответствие не обуславя наличието на противоречие и нелогичност в показанията на свидетеля, доколкото не се отнася до същността на фактите, за които той свидетелства, а и е нормално, с оглед отстоянието между процесния инцидент и момента на депозиране на показанията и предвид индивидуалните способности за запаметяване и възпроизвеждане на информация – цифри, дати, свидетелят да не си спомня точната дата.

Настоящата инстанция не цени като достоверно доказателство показанията на свидетеля М. Н.. Същите са нелогични, изпълнени с вътрешни противоречия и по никакъв начин не кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства. От една страна свидетелят твърди, че в отношенията на родителите му е нямало проблеми, а от друга страна посочва, че има неразбирателство. Нелогично звучи и твърдението, че не знае какви са причините за развода им, предвид обстоятелството, че е техен син и към момента на развода е възрастен човек, в допълнение същото е в противоречие със заявеното от него, че родителите му постоянно му се оплаквали един от друг.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.

От правна страна

Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на молителката, въззивник в настоящото производство, следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.

Твърдяните от молителката действия на ответника /въззиваем/, които са я мотивирали да иска налагане на мярка за защита се изразяват в това, че на 12.09.2019г., докато молителката е била в общия им дом, ответникът е започнал да отправя обидни думи към нея, заплахи, държал ѝ сметка защо е използвала пералната машина, забранил ѝ е да я използва занапред. Молителката твърди още, че ответникът осъществява системен психически тормоз над нея, изразяващ се в заплахи за накърняване на телесната ѝ неприкосновеност и живота - нейния и на сина ѝ Ивайло Кънев, в отправяне на обидни думи и квалификации по неин адрес, в отказ да заплаща своята част от консумативните разходи във връзка с ползването на общото жилище и ѝ забранява да използва част от бялата техника в жилището – хладилник, перална.