Решение № 687 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112019 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е п о молба, подадена от Б. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ж.к. „Д.” бл. ***, чрез процесуалния й представител адв. С. С. А., за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, срещу Д. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., общ.

В., обл. В., ж.к. „И.”, бл. **, ет. *, ап. **, с когото молителката твърди, че е била във фактическо съпружеско съжителство и от когото има две деца.

В молбата се твърди, че на 17.08.2025 г. около 16.00 часа, в град В., жк. „И.“, блок **, Д. Б. Д. е осъществил спрямо молителката Б. Д. физическо, психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправяне на обидни и нецензурни изрази спрямо нея с думите „глупава и неграмотна тъпанарка", както и физическо насилие изразяващо се: п ри опит на Б.

Д. да влезе във входа на сградата, за да се увери във физическото и емоционално състояние н а децата си, Д. Б. Д. затръшва входната врата, изблъсквайки молителката, в опита си да затвори вратата я удря с вратата, по страничната повърхност на лявото й бедро, като в горна трета част на бедрото й се е получило мораво-синьо кръвонасядане с оток, около 8 см в диаметър. Молителката описва, че на 17.08.2025 г., е трябвало да върне дъщеря си А. Б. на адреса на бащата в град Варна, с оглед направена между родителите уговорка. Тя е помолила ответникът да бъде мил с децата, тъй като дъщеря им А., била силно притеснена и уплашена. Ответникът избухнал пред входа на блока. Минувачите са се възмутили от поведението на ответника, който на висок тон заявил, че „децата се възпитават само с бой“, че тя „нямала контрол над децата“, защото „те били негови съгласно съдебното решение“ и следователно „може да прави каквото си иска“, след което изкрещял на дъщеря си А. да „се качва", обръщайки се към молителя с думите "щом не ги биеш, значи не можеш да ги възпитаваш”, „с прост глупав човек като тебе нямам какво да говоря”, „глупава и неадекватна жена”. При опит на Б. Д. да влезе във входа на сградата, за да се увери във физическото и емоционално състояние на момичетата, бащата затръшва входната врата, изблъсквайки майката, в опита си да затвори вратата, я удря с вратата. Описаната ситуация се е случила пред трети лица, включително и агресията спрямо А. се е случила пред и в 1 присъствието на сестра й Памела, която е била от по-рано при баща си и затова майката е връщала само А.. Сочи се, че извършеното насилие спрямо майката Б. Д. е осъществено в присъствието и на двете деца. Молителката е потърсила помощ и съдействие на спешен номер 112. На адреса бил изпратен екип на Второ районно полицейско управление - Варна.

В присъствието на полицейските служители бащата продължил да упражнява словесен натиск, като заявил, че тя е „глупава и неграмотна”, „тъпанарка". В следствие на гореописаните актове на домашно насилие от страна на ответника, молителката изпитва силен страх.

Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие, с налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН.

Постъпило е становище от ответника Д. Б. Д., чрез процесуален представител адв. Н.

Т., с което оспорва подадената молба.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителката Б. М. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. И., поддържа молбата. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът – Д. Б. Д. – лично и чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., оспорва подадената молба, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че Б. М. Д. и Д. Б. Д. са били във фактическо съпружеско съжителство и са родители на малолетните деца П. Д. Б., ЕГН: ********** и А. Д. Б., ЕГН: **********.

С решение № 1200/17.12.2020 г. постановено по гр. дело № 4490/2020 г. по описа на РС-Плевен, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца П. Д. Б., ЕГН ********** и А.. Д. Б., ЕГН ********** е предоставено на бащата Д. Б. Д., ЕГН **********; местоживеенето на двете деца е определено по местоживеенето на техния баща и на майката Б. М. Д. е определен режим на лични отношения с децата.

От служебно изискана справка за съдимост по отношение на Д. Б. Д. става видно, че същият не е осъждан.

От служебно изискана справка за съдимост по отношение на Б. М. Д. става видно, че същата е осъждана за това, че в периода от м.07.2021 г. до м.08.2022 г. включително, в гр.

Варна, след като е осъдена с решение №1200/17.12.2020 г. по гр. д. №4490/2020 г. по описа на PC - Плевен, потвърдено с решение №92/18.05.2021 г. по в. гр. дело №209/2021 г. по описа на ОС - Плевен и влязло в законна сила на 29.06.2021 г., да издържа свои низходящи своите дъщери П. Д. Б., родена на 09.02.2013 г. и А. Д. Б., родена на 09.02.2013 г., чрез техния баща Д. Б. Д., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно - в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето П.

Д. Б. и в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето А. Д. Б., възлизащи на 2 800 лв. за всяко дете или в общ размер на 5 600 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Наложено й е наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

О писмо входящ № 96692/19.11.2025 г. от Трето РУ – Варна, се установява, че лицата Б.

М. Д. и Д. Б. Д. нямат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

От писмо с входящ № 98677/26.11.2025г. от Втора психиатрична клиника, Катедра по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, се установява, че в болничната информационна система няма данни лицата Б. М. Д. и Д. Б. Д. да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр.

2

Варна.

От служебно изготвена справка се установява, че между Б. М. Д. и Д. Б. Д. се води гр. дело № 11551/2025 г. по описа на РС-Варна по реда на ЗЗДН, по което все още не е постановен финализиращ акт на съда.

По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадена от Б. М. Д., в която са описани актовете на домашно насилие спрямо нея, осъществени от ответника Д. Б.

Д.ов.

От съдебномедицинско удостоверение №397/2025 става видно, че на 18.08.2025 г. от доц. д-р С. Д. К. е извършен медицински преглед по искане на Б. М. Д.. При прегледа е установено, че по страничната повърхност на лявото бедро в горна трета има мораво- синьо кръвонасядане с оток, около 8 см. в диаметър. На границата средна/долна трета, по страничната повърхност има друго кръвонасядане - окръглено, около 3- 4 см. в диаметър, с динамика в цвета (мораво-сивкаво-зеленикав; съобщава, че е от преди съобщения инцидент).

Няма други травматични увреждания. В заключението на съдебномедицинското удостоверение е посочено, че се е установило кръвонасядане по лявото бедро. Увреждането е резултат на тъпа травма и може да е получено по съобщените време и начин, довело е до болка и страдание.

От заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено от лице, притежаващо специални знания и неоспорено от страните, се установява, че на 17.08.2025г Б. М. Д. е получила: кръвонасядане по странична повърхност на бедрото на ляв крак с диаметър около 8 см, с мораво син цвят.

Полученото кръвонасядане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получи при удар с врата както сочи пострадалата. Кръвонасядането е обусловило чувство на болка към момента на получаване на травмата. Травмата не се нуждае от каквото и да е било лечение и визуално отминава за около една-две седмици.

От писмо входящ № 96619/19.11.2026 г. от Дирекция „Национална система 112-Варна“ се установява, че след извършена проверка в АИС на Национална система 112 е открито обаждане от 17.08.2025 г. в 16:10 часа до тел. 112, като сигналът е предаден на дежурен инспектор при ОДМВР-Варна. Звукозаписът от обаждането до тел. 112 е изслушан в открито съдебно заседание, в присъствието на страните, като от съдържанието му и след изслушване на молителката, се установява, че И. П. Д. - майката на молителката се е обадила на тел. 112, като същата се е представила за молителката Б. Д. и е потърсила съдействие от органите на МВР. На място е пристигнал екип на МВР, по случая е образувана преписка рег. № УРИ 436000-14557/17.08.2025 г. по описа на ОДМВР-Варна, препис от материалите по която са приложени към делото.

От сведение дадено от Б. М. Д. по преписката се установява, че на 17.08.2025 г. е дошла в град Варна с А. и майка си. Имала е уговорка с ответника да върне детето А. на бащата, около 15:00 часа. Стигайки пред блока в град В., жк. „И.“ № **, ответникът Д. е излязъл пред блока и е казал на детето да се качи горе в апартамента. Молителката е разговаряла с Д. Д., като същият е заявил, че правата по отношение на детето са негови и той може да прави каквото си поиска. Д. бил повишил тон на Б., бутнял я е, опитал се е да затвори входната врата, тя си е поставила крака на вратата и той не е успял да я затвори.

От сведението дадено от Д. Б. Д. по преписката се установява, че на 17.08.22025 г. същият след като е разбрал, че не може да проведе нормална комуникация с Б. Д. е решил да се прибере. Тогава Б. Д. си е сложила крака на входната врата и е продължила да му говори.

Д. Д. е дръпнал вратата, тъй като се е затваряла бавно и я е ударил в областта на крака.

От показанията на разпитаната в качеството на свидетел по случая И. П. Д. - майка на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 17.08.2025 г. свидетелката е била заедно с дъщеря си Б. М. Д., когато са връщали детето А. при нейния баща в град Варна. При връщане на детето, Б. Д. е искала да разговаря с бащата Д. Д., но същият я е бутнал, дръпнал е входната врата на блока и с вратата я е ударил в областта на крака, защото тя не е имала възможност да си дръпне крака, с който е подпирала вратата, 3 след което се е качил по стълбите нагоре.

В качеството на свидетели по случая са разпитани К. Ш. К. и Х. Я. Я. – полицейските служители посетили сигнала във връзка с подаденото до тел. 112 обаждане. Свидетелят К. К. заявява, че не си спомням нищо от случая. Свидетелят Х. Я. разказва, че си спомням, че е посетил сигнала във връзка с конфликт между две лица относно дете. На място е разговарял с детето, като същото видимо е било добре. Детето не е било разстроено, нямало е следи от сълзи. Детето е разказало, че баща й я гледа. При пристигане на адреса бащата е бил в апартамента. Майката е била в добро физическо състояние. Свидетелят не си спомня майката да е имала наранявания и да е била насочвана към клиника по съдебна медицина.

Съдът направи следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в чл.

2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, от и срещу легитимираните по закон лица, на основание чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.