Определение № 24 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Яна Панева

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20233100601671 по описа за 2023 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Постъпила е жалба от Б. Д. Б. против Определение № 1670/28.11.2023 г. по ЧНД № 4918/2023 г. по описа на ВРС, с което производството е прекратено в частта относно престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и в тази част е върната жалбата на лицето против Постановление за прекратяване на досъдебното производство, водено за извършени престъпления по чл. 323, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 от НК. С обжалваното определение е постановено след влизането му в сила делото да се докладва за произнасяне по жалбата в останалата част. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е прекратил производството, тъй като Б. Б. бил пострадало лице от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК.

Моли се за неговата отмяна.

Въз основа на материалите по делото, съдът установи следното:

Досъдебно производство № 144/2021 г. е водено по повод жалба от Б. Д.

Б. за извършени престъпления по чл. 323, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 от НК. В хода на разследването са проверени и постъпилите данни за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, както и за нанесена телесна повреда.

След извършване на необходимите действия по разследването и събиране на относимите доказателства, досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП като е прието, че при установената 1 фактическа обстановка и от събраните доказателства не е доказано извършване на престъпление от общ характер.

Против постановлението за прекратяване е подадена жалба от Б. Б., по повод на която е образувано ЧНД № 4918/2023 г. пред Районен съд – Варна, по което е постановен обжалваният в настоящото производство съдебен акт.

С Определението съдът е приел, че в частта относно престъплението по чл.

323, ал. 1 от НК жалбата е подадена от лице, което няма право на такава, тъй като не се легитимира като страна по делото. Тъй като не е сред лицата, можещи да обжалват постановлението на прокурора по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК (погрешно посочен от първоинстанционния съд като чл. 244, ал.

5 от НПК), съдът е дал възможност на лицето да представи доказателства за наличието на активна процесуална легитимация. В указания срок лицето не е представило такива, поради което ВРС е прекратил производството по делото в частта относно престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК и е върнал жалбата в тази част. Настоящият състав споделя този извод. Едновременно с това районният съд е постановил делото да му се върне след влизане в сила на определението, за да се произнесе по жалбата в останалата част. Въззивният съд намира този подход за неправилен.

Съгласно чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или негови наследници, ощетеното юридическо лице в седемдневен срок от получаването на преписа му като съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че подалият жалбата не е сред лицата, имащи право да обжалват постановлението на ВРП.

В този смисъл е и Определение № 319/22.06.2022 г. по ВЧНД № 538/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, постановено при проверка на предходното постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 144/2021 г., с което е прието, че жалбоподателят няма качеството на субект, за който да съществува правен интерес да инициира съдебен контрол върху постановлението на прокурора, тъй като дори конкретно лице да е претърпяло вреди от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, те не са част от състава му, респективно не са пряка и непосредствена последица от деянието.

2

С проверяваното определение ВРС не се е произнесъл по въпросите за обосноваността и законосъобразността му, както и по отношение на всички престъпления, обект на постановлението за прекратяване на ВРП, което е довело до непроизнасянето му в срок по постъпилата пред него жалба.

От съдържанието на постъпилата пред ВРС жалба е видно, че съдът е сезиран с оплаквания, касаещи три от престъпленията, наказателното производство за които е прекратено –по чл. 323, ал. 1, по чл. 216, ал. 1 и по чл.

144, ал. 3 от НК. Законосъобразното разглеждане изисква съдът да се произнесе по реда на чл. 243 от НПК относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване в неговата цялост, съобразно с изложеното в нея. Процедирайки по грешен начин, ВРС е постановил неправилно определение. Тъй като липсва отделен диспозитив, освен този, с който производството се прекратява, въззивният съд е в невъзможност да отстрани допуснатото нарушение, а произнасянето от страна на ВОС по останалата част от жалбата би лишило жалбоподателя от право на съдебна проверка.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1670/28.11.2023 г. на ВРС по ЧНД № 4918/2023, в която производството по делото е прекратено в частта относно престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК и жалбата на Б. Д. Б. е върната в тази ѝ част.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата в останалата ѝ част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3