Решение № 21899 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21899 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110132368 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът .................. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Ф. К. и Р. И. К. за заплащане от страна всеки от тях на сумите, както следва: главница за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер 229,61 лева, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......... ведно със законната лихва от подаване на заявлението (10.03.2025 г.) до изплащане на вземането; лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.03.2025 г. в размер 82,33 лева; главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в размер на 0,58 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението (10.03.2025 г.) до изплащане на вземането; лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г. в размер на 0,22 лева. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – С. Ф. К. и Р. И. К., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Излагат, че на 08.04.2022 г. са продали процесния топлоснабден имот и са предали владението на новия собственик, поради което считат, че периодът, в който са потребявали ТЕ е от 01.05.2021 г. до 08.04.2022 г. Считат, че ТЕ за топла вода за процесния период е неоснователно и неправомерно начислена, като се позовават на разминаване между показанията при предаване на владението върху имота и тези от изравнителната сметка.

Твърдят, че не е извършен реален отчет, поради което сумите били неправомерно начислени. Оспорват и претенциите за лихви. Излагат, че са заплатили изцяло сумата за отопление в размер 376,55 лева. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ......................, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало през процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи – ...................... от ответниците по делото – С. Ф. К. и Р. И. К., в режим на СИО, като последните са се разпоредили с него, като са го продали на трето за спора лице на 08.04.2022 г. С оглед на изложеното, ответниците се легитимират като собственици на имота през част от процесния период – от 01.05.2021 г. до 07.04.2022 г., като през другата част от процесния период – от 08.04.2022 г. до 30.04.2022 г. собственик на имота е трето за спора лице, като видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 08.04.2022 г. продавачите са предали на купувача владението на процесния имот на 08.04.2022 г.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз 2 основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването, единствено през периода от 01.05.2021 г. до 07.04.2022 г. За този период, в качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

По делото няма твърдения, нито данни след тази дата, считано от която ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот, да са сключили договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

С придобиването на собствеността от трето лице, съществувалото между страните договорно правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди е прекратено. Съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, както и на създадената след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г. о. и др.), старият собственик, респективно титулярът на ограничено вещно право на ползване на топлоснабден имот, на когото е била доставяна енергия за собствени битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода след изгубването на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване, с изключение на случаите при които между него в качеството му на ползвател на имота на договорно основание и крайния доставчик е сключен договор за продажба на топлинна енергия за същия имот след датата на изгубване на собствеността. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не се установява след придобиване на правото на собственост върху имота от трето лице ответниците да са придобили качеството на ползвател на имота със съгласието на новия собственик респ. да са сключили договор за продажба с доставчика, то същите не са страна по облигационно отношение с ищеца, считано от 08.04.2022 г. и не са материалноправно легитимирани да отговарят по исковете за периода от 08.04.2022 г. до 30.04.2022 г.

Следва да се посочи, че ползването на топлинна енергия за жилище – съпружеска имуществена общност, представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително ползването на топлинна енергия в тях) е за нуждите на семейството.

3

Солидарната обвързаност за съпрузите възниква по силата на законовата презумпция. Макар съпрузите да отговарят солидарно за задълженията, свързани с общата им собственост, няма пречка ищецът да търси от всеки от съпрузите част от дължимите суми, тъй като всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.

От заключението на СТЕ, коригирано от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че за процесния имот през процесния период ФДР е „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. За процесния период начисляваната ТЕ за отопление на имот е за 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО въз основа на дистанционен отчет. За процесния период начислената ТЕ за БГВ е за 1 брой потребител при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването и при условията на неосигурен достъп. ФДР е изготвила протоколи за неосигурен достъп за процесния период, като и на двете дати като неотчетен е посочен процесният апартамент № ..... СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие действащата за периода Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. През процесния период няма начислявана такса мощност. За процесния период 4 начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР е изчислила реалното потребление на ТЕ и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума, съгласно действащата нормативна уредба. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Топломерите за процесния период са преминали на метрологични проверки и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП документи, приети като писмени доказателства по делото.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 07.04.2022 г., при съобразяване с изравнителните сметки, е в общ размер на 955,94 лв.