Решение № 3532 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100510920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу решение №10067 от 30.05.2025 г. постановено по гр.д. №52345/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, поправено с решение №15802 от 21.08.2025 г. в частта, с която предявените против Л. С. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1652,64 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2023 г. за абонатен №********, за сумата 271,62 лева - обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г., сумата 20,35 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 4,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г.до 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№28647/2024 г., по описа на СРС, 165 състав са отхвърлени като неоснователни, както и в частта с която предявените против Р. С. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1400,62 лева, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2023 г. за абонатен №********, за сумата 271,62 лева - обезщетение за 08.04.2024 г., сумата 20,35 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 4,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г.до 08.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28647/2024 г., по описа на СРС, 165 състав са отхвърлени като неоснователни

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с довода, че съдът не е съобразил издаваните в края на отоплителния сезон изравнителни сметки от фирмата извършваща дяловото разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за топлинна енергия. Поддържа, че със сумите по изравнителните сметки „за възстановяване“ са погасени задължения на ответниците, предхождащи процесния период в съответствие с договореното между страните. Сочи, че потребителят е уведомен за реда, по който се осчетоводят сумите и че първо се покриват най – старите задължения. Заявява, че следва да се кредитира приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени в цялост. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба и от двамата ответника, с който същата се оспорва с довода, че съдът правилно е съобразил направеното възражение за изтекла погасителна давност и квотите в съсобствеността. Оспорват доставката на топлинна енергия до имота, в който смисъл е и приетото заключение на съдебно – техническата експертиза. Считат, че ищецът не е доказал настъпване изискуемостта на процесните вземания, както и че е отправил покана за заплащането им, поради което правилно съдът е отхвърлил исковете за обезщетения за забава. Поддържат, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, поради което и исковете му са отхвърлени.

Молят решението да бъде потвърдено и да им се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Далсия“ ООД, не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по правилността му във връзка с доводите в жалбата настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното 2 предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай не е спорно, че С.Я. К. е признат за собственик на апартамент №48 в ********, което се установява и от представения нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 18.11.1971 г. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №144, том LLL, дело 29455/1997 г. от 09.10.1997 г. на I-ви нотариус при СНС С.Я. К. дарява на дъщеря си Л. С. Т. и на сина си Р. С. К. собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №48, находящ се в гр. София, ул.

******** като дарителят си запазва правото на ползване върху имота до края на живота си безвъзмездно. Според приобщеното удостоверение за наследници на С.Я. К., починал на 10.12.2020 г. същият е оставил за свои наследници по закон двете си деца Л. С. Т. и Р. С. К..

По делото е представено удостоверение за вписан под №1856/23.12.2020 г. отказ от наследството на С.Я. К. от наследника му Л. С. Т.. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл. 53 ЗН, съгласно която с частта на отреклия се от наследство се уголемява делът на другия наследник, след смъртта на С.Я. К. правото на собственост по отношение на процесния имот принадлежи на ответниците при квоти 1/4 идеална част за Л.

С. Т. придобита по дарение и 3/4 идеални части за Р. С. К. придобити по наследство и дарение. Независимо от запазеното право на ползване върху имота от страна на С.Я. К. същото е погасено с неговата смърт на 10.12.2020 г., поради което съдът приема, че ответниците в качеството си на съсобственици, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период, поради което следва да отговарят за заплащане на претендираните от ищеца задължения за доставена топлинна енергия при квоти 1/4 част за Л. С. Т. и 3/4 части за Р. С. К. при осъществяване и на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца като възражението на въззиваемата, че не е ползвала имота през процесния период е ирелеватно за отговорността й като съсобственик.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 12.2020 г. до 30.04.2023 г.

Установено е по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а. В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение в етажната собственост по местонахождението на процесния имот е извършвано от „Бруната България“ ООД, понастоящем „Далсия“ ООД посредством индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Следва да се посочи, че според чл.

142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на 3 топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

За установяване доставката и количеството на топлинна енергия от ищцовото дружество по делото е допусната и приета съдебно-техническата експертиза, според заключението на която отоплителните тела в имота са затапени преди процесния период като топлинната енергия в имота е отдавана от щранг - лира в помещението баня и се определя по изчислителен път поради невъзможността да се постави измервателно средство. Според експерта топлинната енергия за БВГ е начислявана служебно „на брой лица“, а именно 2 лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 брой потребител за отоплителните сезони 05.2020 – 04.2021 г. и 05.2022 – 04.2023 г., поради неосигурен достъп, докато за периода 05.2021 – 04.2022 г. е начислявана по снети визуално данни от водомер за топла вода в имота. За имота са начислени и суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според заключението на СТЕ стойността на действително изразходваната топлинна енергия в имота за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. е в 3812,26 лева. Вещото лице е посочило, че в настоящия случай е следвало да се направи междинен отчет поради настъпилата смърт на титуляра на партидата, какъвто не е направен предвид липсата на искане от страна на собствениците. Разпитан в съдебно заседание на основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът заявява, че в процесния имот не е установена щранг – лира в банята, каквато има в горния апартамент. Предвид това съдът счита, че топлофикационното дружество не установи по делото доставка на топлинна енергия за отопление на имота посредством щранг – лира в банята, чието заплащане се претендира. Същевременно се доказа доставката на топлинна енергия за БВГ и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., чиито общ размер според заключението на вещото лице и приобщените документи от третото лице помагач, изготвени в края на всеки отоплителен сезон, възлиза общо на 2791,29 лева като за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. стойността на топлинната енергия съдът определели в размер на 375,93 лева при съобразяване на дължимата цена по прогнозен дял за пет месеца, увеличена с такава част от сумата за изравняване, която е пропорционална на пет месеца, доколкото според представените от ФДР изравнителни сметки сумата за отоплителен сезон 2020-2021 г. е сума за доплащане (51,07 лева). Настоящият състав намира, че предвид неосигуреният достъп до имота за реално отчитане на консумираната топлинна енергия, за което са приобщени протоколи за отчет, неоспорени от ответната страна, в съответствие с нормативната уредба и приложимите общи условия на топлофикационното дружество е начислен служебен разход при норма 140л/денонощие за потребител, в който смисъл е и заключението на съдебно – техническата експертиза.