Решение № 640 от 02.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502382 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.128 СК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Б. Б. ДЖ. чрез адв.

А.Б., против решение №260216/07.06.2021 г., постановено по гр.д.

№1653/2020 г. по описа на РС Асеновград, III гр.с., с което е определен режим на лични отношения между АНГ. Н. Ч. и Д. ДР. Ч. и детето А. А. Ч., ЕГН **********, всеки първи и трети петък от месеца от 9.00 часа в петък до 9.00 часа в събота, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. При условията на евентуалност се иска да се определи режим на лични отношения на бабата и дядото с детето до навършване на 4-годишна възраст на детето съвместно и в обема на свижданията с бащата в дома на майката Б. Б. ДЖ., в нейно присъствие, за времето от 10.30 часа до 11.30 часа всяка първа и трета събота на месеца, като се присъдят и разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д. ДР. Ч. и АНГ. Н. Ч. чрез адв. М.П., като се излагат съображения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.

1

Бащата А. А. Ч. не е изразил становище.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128 от СК.

Ищците твърдят, че са баба и дядо на детето А. А. Ч., родители на неговия баща. Местоживеенето на детето от месец август 2020 г. и към момента на подаване на иска е при неговата майка Б.Д.. През първия месец след това те много рядко имали възможност да видят детето, и то за кратко време, на неподходящи места. Впоследствие майката отказала да се провеждат каквито и да е срещи между тях, както и да уредят доброволно отношенията си по този въпрос. Молят да бъде постановено решение, с което да бъдат определени мерки за лични отношения между тях и А.Ч. всеки първи и трети петък от месеца от 09,00 часа в петък до 09,00 часа в събота с преспиване на детето в дома им, както и десет дни през лятото, които не съвпадат с платените годишни отпуски на родителите на детето.

Ответницата Б.Д. оспорва предявения иск с оглед ниската възраст на детето, здравословните проблеми, както и с оглед непригодността на ищците да полагат преки и непосредствени грижи за детето, непознаването на неговите нужди и необходимите грижи за отглеждането му, както и поради това, че живеят в един дом с бащата на детето. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

2

Ответникът АНГ. АНГ. Ч. признава иска.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства е прието за установено следното:

Не е спорно между страните, че ответниците са родители на детето А., а ищците – негови баба и дядо, родители на бащата. Не е спорно също така, че до 01.08.2020 г. майката и детето са живели в дома на ищците заедно с техния син.

От изготвения социален доклад се установява, че за малолетния А.Ч. се полагат необходимите грижи и е осигурена подходяща среда за отглеждане и развитие. От допълнителния доклад е видно, че в дома на ищците са осигурени много добри хигиенно-битови условия, като жилището е обезопасено и подходящо за отглеждане на детето. Между членовете на семейството се поддържат добри и подкрепящи взаимоотношения. Не се индикира намерение у бабата и дядото да дистанцират детето от неговата майка. Те желаят да изпълняват ролята си в живота му, обграждайки го с обич и грижа.

Свидетелката Е. Ч., майка на ищеца и баба на ответника, има непосредствени впечатления от отношенията между страните. От показанията се потвърждават твърденията, че съществува спор относно времето, през което бабата и дядото могат да виждат внука си, както и, че те много му се радват, имат и желание да се грижат за него.

Според свидетелката Б., Б. няма против личните отношения между ищците и детето да се осъществяват в нейният дом, но те много рядко са се възползвали от тази възможност.

Пред въззивната инстанция е представено решение по в.гр.д.

№1809/21 г. на ПдОС, с което съдът се е произнесъл по отношение на издръжката, която бащата А. А. Ч. следва да заплаща за малолетното си дете, и е определен режим на лични отношения между детето и баща му всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в дома на бащата.

Решението не е влязло в сила.

От показанията на св. М. се установи, че през месец септември 2021 г. е възникнал инцидент, при който бабата Д. е издърпала от ръцете малолетния си внук, влязла е с него в магазина, а когато излезли, пристигнал бащата А. А. Ч.. Двамата тръгнали с детето, без да попитат майката може ли да го вземат. Б. се ядосала и си взела детето. Възникнал скандал между двете жени. Детето се изплашило от баба си. Знае за два случая, в които детето е било при баба си и дядо си.

Според св. Н. обаче, отношенията в конкретния случай са се изострили при пристигане на бащата, като скандал е възникнал между родителите на детето. Категорична е, че малкият А. не е грабнат от баба си, още повече, че срещата се е състояла на 4 – 5 метра от сградата на полицията.

За да се произнесе по направените възражения, въззивната 3 инстанция взе предвид следното:

Според изложеното в решение №291/28.01.2020 г. по гр.д.

№865/2019 г. на ВКС, IV г.о., с ъгласно чл. 128, ал.1 СК мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.

Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК , вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага извода, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР ЗЗДет , преценката за найдобър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си, и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за 4 развитието на неговата личност. Следва да се съобрази и необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.

В настоящия случай не се твърди, че бабата и дядото по бащина линия имат поведение, което застрашава интересите на детето, като аргументацията касае единствено факта на неговата възраст. В отговора на исковата молба е твърдяна непригодност, но това твърдение не е доказано.

Безспорно в интерес на малолетния А. е той да комуникира с баба си Д. и дядо си А.. От изготвения социален доклад се установява, че условията за живот в обитаваното от бабата и дядото жилище са много добри.

От показанията на св. Ч. се установява заинтересоваността на родствениците към отглеждането и възпитанието на детето, желанието им да контактуват и да комуникират с него. Радостта на бабата при срещата с внука се установява и от показанията на св. Н..

Приоритет в случая обаче следва да имат интересите на детето, а не желанията и чувствата на бабата и дядото ( в този смисъл – изложеното в решение №135/17.04.2015 г. по гр.д. №6467/2014 г. на ВКС).

Малолетният А. е в изключително ниска възраст, като е изцяло под грижите на неговата майка. Както посочва и св. Ч., за всичко бабата се консултира с майката. Детето е не само физически, но и емоционално силно привързано към майка си, която полага ежедневно постоянни грижи.