Решение № 4852 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110141142 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 223383/08.07.2024г. на СРС, подадена от „Софийска вода“ АД срещу Е. М. П. във връзка със Заповед № 4610/06.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5195/2024г. на СРС.

Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. А.К.-М. е предявил срещу Е. М. П. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. „***********“, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 12, кл. № **********, както следва:

1180,46 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 28.05.2022г.-26.07.2023г. по фактури от 02.09.2022г.-01.09.2023г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.01.2024г./ до окончателното изплащане;

97,77 лева за лихва за забава за периода 03.10.2022г.-01.09.2023г.

Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществуват трайни фактически отношения и облигационно отношение за предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни. Ответницата имала качеството на потребителка на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период тя не заплатила в срок дължимите от нея суми. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. М. П. чрез адв. Г. – АК-София, преупълномощена от адв. С. Е.-М. /особен представител/, е депозирала Писмен отговор, вх.

№ 413485/19.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че ответницата няма качеството на потребител на предоставените от ищеца ВиК услуги. Не било доказано тя да е собственица на водоснабдения имот, като нямало данни 1 кой е негов собственик/ползвател през процесния период. Ищецът не бил представил общите си условия, както и издадени за процесните суми фактури. Нямало данни и не било доказано какви количества вода са фактурирани, правени ли са реални отчети или не, включвани ли са във фактурите. Не било доказано, че ищецът е изпълнил своите задължения – да достави съответните количества услуги със съответно качество. Нямало данни и за индивидуалното измерване на потребените услуги. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска за лихви доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдителноканализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).

2

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

От страна на ищеца и при наличие на изрично възражение в тази насока в отговора на исковата молба не се доказа пълно и главно, че ответницата е била собственица на водоснабдения имот в рамките на процесния период. Действително на л. 17 от делото е представена декларация от нея, чиято автентичност не е оспорена, в която тя заявява, че е собственик на недвижимия имот – апартамент в град София, ж.к. „***********“, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 12. Като частен документ, съдържащ изявление във вреда на автора си, тази декларация може да служи като доказателство по делото, установявайки, че към 30.09.2020г. ответницата П. е собственица на имота. По делото е представена справка чрез отдалечен достъп по персонална партида на лице за отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията в град София, актуална към 16.08.2023г. По принцип доказателствената сила на данните, които се съдържат в подобен вид справки за притежанието на вещни права върху недвижими имоти, е производна от тази на документите и актовете, в които тези данни се съдържат и които обективират правното основание за възникването на тези права. Оттук следва и извод, че в исковите производства наличието на вещни права върху определен недвижим имот следва да се установи въз основа на представени от страните документи, инкорпориращи в себе си годен придобивен способ за придобиване на такива вещни права, като единствено справката от Имотния регистър/Службата по вписванията сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме за установено наличието на право на собственост/вещно право, но това важи само тогава, когато представената справка е изрично оспорена от ответника. При липса на такова изрично оспорване и с оглед естеството на спора тя е достатъчна да установи за целите на делото, че ответникът в рамките на процесния период е собственик на посочения в исковата молба самостоятелен/ обект в сградата – етажна собственост, ако, разбира се, такива данни се съдържат в нея. В тази насока следва да се разглежда и съдебната практика: р.303/14.01.2014г.-гр.д.5179/2013г.-ВКС,Іг.о., р.1688/21.03.2024г.-в.гр.д.696/2023г.-СГС, р.262/10.02.2022г.-в.гр.д.9896/2021г.-СГС.

В настоящия случай справката не е представена в цялост, а само първите две страници от нея.

Тя е и оспорена от ответната страна. Действително в нея е видно само това, че по отношение на процесния имот през 2014г. е извършено вписване на дарение на идеални части, но в полза не само на ответницата, но и на трето за делото лице, а през 2017г. ответницата и трето за делото лице са вписали искова молба във връзка с процесния имот. При това положение остава недоказано при условията на пълно и главно доказване в рамките на процесния период дали ответницата е собственица на водоснабдения имот и, ако да, то на каква негова част. Оттук е недоказано и наличието на съществуващо през този период облигационно отношение за доставка на ВиК услуги.

Ответникът не доказа и общите му условия да са влезли в сила, въпреки изрично дадените указания в тази насока: Не се представиха доказателства, че общите условия са публикувани. Представените в заповедното производство общи условия са външно различни от тези, представени в исковото производство, като в последните не са попълнени данните на ВиК оператора.

Изложеното е достатъчно основание за извод за неоснователност на предявените 3 искове и оттам за тяхното отхвърляне, като обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответницата, от страна на която не е доказано да са сторени такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, срещу Е. М. П., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ж.к. „***********“, бл. 259, вх. А, ет. 5, ап. 12, кл. № **********, както следва:

1180,46 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 28.05.2022г.-26.07.2023г. по фактури от 02.09.2022г.-01.09.2023г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.01.2024г./ до окончателното изплащане;

97,77 лева за лихва за забава за периода 03.10.2022г.-01.09.2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.