Решение № 129 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900132 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД, ЕИК:202604446, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „Северен”, бул.

Марица № 97А, представлявано от Д. П. К., ЕГН **********,в качеството си на Управител против ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ, БУЛСТАТ 000351825, представлявана от В. Й. Р. - кмет, в която се твърди, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с.В. в Общ. С.“, с Протокол от 05.02.2024г., ищецът е определен за изпълнител на поръчката.

След влизане в сила на решението за определянето на изпълнителя, се твърди, че между страните по делото бил сключен Договор № 52/26.02.2024 г. с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с. В.в общ. С.“. Съгласно уговореното в чл. 2 от Договора, веднага след получаването на Възлагателно писмо с регистрационен индекс 26 00-307/18.03.2024 г., „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД започнал да извършва договорените дейности.

Съгласно чл.4 от Договора, след извършване ремонтните дейности бил подписан Протокол за приемане на извършени демонтаж, доставка и монтаж (Акт образец 19), от който е видно че договореното е прието без забележки на 25.03.2024 г.

На същата дата била издадена и Фактура № 376/25.03.2024 - втората кумулативна предпоставка, за да започне да тече 30-дневния срок за плащане съгласно чл.4, т.2 от Договора.

Въпреки настъпилия на 24.04.2024 г. падеж на вземането по договора в размер на 78098,40 лв. до настоящия момент ответната Община не изплатила сумата, независимо, че 1 чрез ССЕВ била връчена Покана за доброволно изпълнение от 21.05.2024 г., заведена в деловодството на Община С. под № 26 00-517/21.05.2024 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ да изплати „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД главница в размер 78098,40 лв., дължима по Договор между страните с № 52/26.02.2024 г. с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с. В. в общ. С.“, ведно с мораторна лихва в размер 3334,97 лв., представляваща законната лихва от настъпване на падежа на вземането на 25.04.2024 г. до подаване на настоящата искова молба и ведно със законовата лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата,както и сторените от ищеца съдебно деловодни разноски.

Представени са писмени доказателства.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който прави изявление, че не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава заявената претенция. Не оспорва иска по основание и размер. Признава,че издадената от ищеца фактура е осчетоводена от ответника и по нея не са извършвани плащания.

Ответната страна оспорва иска за заплащане на мораторна лихва като твърди найобщо, че Общината не дължи претендираната мораторна лихва, без да излага съображения за това. Заявява,че оспорва представения от ищеца лихвен лист, в който е посочен размера на лихвата.

Допълнителна искова молба от ищеца не е депозирана.

С съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата претенция.

Ответника, чрез процесуалния си представител е направил изявление, че не оспорва предявените искове, така както е посочил и в писмения отговор на ИМ, с изключение на претенцията за мораторна лихва.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе от фактическа страна, прие следното:

Установява се от фактическа страна, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и във връзка с утвърден от Възложителя Протокол от 05.02.2024 г., с който ищецът „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД е бил определен за изпълнител, между страните е сключен Договор № 52/26.02.2024 г. с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с.В. в Общ. С.“, видовете и количествата на СМР по който и договорените цени са описани в КСС към приложение № 3. Договорено е с чл. 2, че срокът за изпълнение на обществена поръчка е 30 календарни дни, считано от датата на получаване на възлагателно писмо от изпълнителя, като за начало на изпълнението на договорените СМР, се счита денят на получаване на възлагателно писмо от изпълнителя. Изпълнителят е следвало да извърши уговорените СМР срещу възнаграждение, като общата стойност на договора е посочена в размер на 65 082,00 лв. без ДДС или 78098,40 лв. с ДДС, съгласно 2 ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора. По силата на сключения договор страните са се съгласили, че възложителят ще заплаща уговорената цена след приключване на строителните дейности по съответното възлагателно писмо, в срок до 30 след приемането им, удостоверено с двустранен протокол (обр.19), придружен с подробна количествено-стойностна сметка, представяне на сертификати за качество на материалите вложени в строителството и представяне на оригинална фактура от страна на изпълнителя (чл.4, ал.1 от договора)

Установява се от представените писмени доказателства, че на 18.03.2024 г. от страна на възложителя до изпълнителя е изпратено възлагателно писмо, с което е започнало изпълнението на договора, приключило на 25.03.2024 г.,когато е съставен подписания от страните Протокол №1 за приемане на извършени демонтаж, доставка и монтаж (акт обр.19), съдържащ подробна КСС на извършените СМР.

Издадена е фактура № 0000000376/25.03.2024 г. за договорената стойност от 78098,40 лв. с ДДС.

На 23.05.2024 г. е изпратена до възложителя покана за доброволно изпълнение по № 52/26.02.2024 г. с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с.

В. в общ. С.“.

Липсват доказателства за извършено плащане към изпълнителя.

При тези данни от правна страна съдът намира следното:

Предявени са осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявените искове са основателни.

Разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.

В случая по делото между страните не се оспорва сключването на договора, изпълнението на работата от страна на ищеца и нейното приемане по съответния ред от ответника, размера на задължението за заплащане на възнаграждението за извършените СМР, обстоятелството, че издадената от изпълнителя във връзка с договора фактура е била осчетоводена в счетоводство на ответника, както и че по нея не е извършено плащане от 3 възложителя.

Същите обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, които установяват и доказват основателността на претенцията за размера на договорената главница. Затова и съдът приема, че в случая работата по сключения между страните договор е била изпълнена съобразно договореното, като е приета от възложителя без забележки с подписването на Акт обр.19 от 25.03.2024 г., както и че издадената в тази връзка фактура № 0000000376/25.03.2024 г. за договорената стойност от 78098,40 лв. с ДДС е била осчетоводена от ответника, както и че за стойността й не е било извършено плащане на изпълнителя.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, с които е оспорена акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато има определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането на този срок. Доколкото в чл.4, ал.1 от договора страните са уговорили срок за заплащане на задължението до 30 календарни дни след приемане на СМР, което е станало на 25.03.2024 г. с подписване на акт обр.19 и представената фактура от същата дата, то и съдът приема, че задължението за заплащане на лихвата за забава върху незаплатената главница, следва да се счита възникнало от посочената в петитума на ИМ дата - 25.04.2024 г., т.е. след изтичането на посочения срок от 30 календарни дни. Изчислена с онлайн калкулатор, законната лихва върху посочената главница за периода от 25.04.2024 г. до 14.08.2024 г. е в размер на 3334.97 лв., т.е. колкото е претенцията на ищеца.

Затова съдът приема, че както главният, така и акцесорният иск се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени за посочените размери.

Съдът приема, че при този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в общ размер от 10421.34 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от които 3257,34 лв. – ДТ за образуване на делото и 7164 лв. – заплатен адв. хонорар.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност за заплатения адв. хонорар. Както става ясно така определения размер на хонорара от 7164 лв. е бил изцяло съобразен освен с предвидения минимален размер съгласно текста на чл.7, ал.

2, т.4 от НМРАВ с оглед уважената част на претенцията (2650 лв. + 4514.66 лв. = 7164.66 лв.), но също така и с на обема на извършената работа и с фактическата и правна сложност на делото, поради което това възражение се явява неоснователно и възнаграждението не следва да бъде намалявано допълнително.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община С. БУЛСТАТ 000351825, с адрес гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, представлявана от кмета В. Й. Р., да заплати на „СЕЙФ ПАРТ“ 4

ЕООД, ЕИК 202604446, със седалище и адрес на управление, гр.Пловдив, п.к. 4000, район „Северен”, бул. Марица № 97А сумата от 78098,40 лева (седемдесет и осем хиляди деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), дължима по Договор между страните с № 52/26.02.2024 г. с предмет „Текущ ремонт на неподмененото улично осветление в гр. С. и с. В. в общ. С.“, ведно с мораторна лихва в размер 3334,97 лв. (три хиляди триста тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща законната лихва от настъпване на падежа на вземането на 25.04.2024 г. до подаване на настоящата ИМ (14.08.2024 г.) и ведно със законната лихва, считано от подаването на ИМ до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Община С., БУЛСТАТ 000351825, с адрес гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски“ №37А, представлявана от кмета В. Й. Р., да заплати на „СЕЙФ ПАРТ“ ЕООД, ЕИК 202604446, със седалище и адрес на управление, гр.Пловдив, п.к. 4000, район „Северен”, бул. Марица № 97А, деловодни разноски в общ размер на 10421.34 лв. (десет хиляди четиристотин двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки), от които 3257,34 лв. – ДТ за образуване на делото и 7164 лв. – заплатен адв. хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

5