Определение № 448 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500613 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.1,т.2, вр. чл.

248,ал.3,изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260362, постановено в закрито съдебно заседание на 13.07.2022 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 1745/2019 г. , с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 265723/30.05.2022 г., подадена от ищеца П. Т. И., за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

Жалбоподателят П. Т. И. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 267363/29.07.2022 г.

Жалбоподателят К. А. Т. моли определението да бъде отменено незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 267383/1.08.2022 г.

Ответникът по частните жалби Г. З. Х. не е взел становище по тях.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя И., прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 13.04.2022 г. окръжният съд е постановил решение № 260051 по гр.д.

1

№ 1745/2019 г. на ОС-Пловдив, с което е отхвърлил предявения от П. Т. И. срещу Г. З. Х. частичен иск по чл. 240,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 293 002,15 лв. – главница по договор за заем в размер на общо 297 002,15 лв., ведно със законните последици, като неоснователен и е осъдил П. Т. И. да заплати на Г. З. Х. на основание чл. 78,ал.3 от ГПК общо сумата 10 300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В мотивите на решението окръжният съд е посочил, че ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по съдебното производство за един адвокат в размер на общо 10 300 лв. според приложените договори за правна защита и съдействие, сключени с адвокат А.Д. (л.44 и л.67), както и че няма данни уговореното адвокатско възнаграждение от 14 000 лв. (л.55) да е платено по банков път в посочения в договора срок, поради което същото не следва да се присъжда.

За постановеното от окръжния съд решение третото лице-помагач на ищеца К. А. Т. е уведомен на 9.05.2022 г. и на 23.05.2022 г. подава молба с вх.

№ 265495 до съда с искане за изменение на решението в частта му за разноските. Тази молба е оставена без разглеждане от окръжния съд и тя е върната с определение № 260352/21.06.2022 г. Определението в тази негова част е потвърдено с определение № 390/28.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 504/2022 г. на АС-Пловдив, поправено относно ЯФГ (относно номера и датата на молбата) с определение № 433/4.12.2023 г. по същото дело на апелативния съд.

За постановеното от окръжния съд решение ищецът по спора П. И. е уведомен на 23.05.2022 г. и на 30.05.2022 г. от него е подадена с вх. № 265723 на 30.05.2022 г. молба до съда с искане за изменение на решението в частта му за разноските относно присъдената в негова тежест и в полза на ответника 10 300 лв. за адвокатско възнаграждение. В молбата е посочено, че съдът е присъдил тази сума според приложените договори за правна защита и съдействие, сключени с адвокат А.Д. (л.44 и л.67). Посочено е, че по делото са приложени два договора за правна защита и съдействие, първият от 4.11.2019 г. (л.44 от делото) с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., и вторият от 12.11.2019 г. (л.67 от делото) с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв., за които молителят заявява, че има съмнения, че са новосъздадени за нуждите на ответника по отношение на разноските предвид направените оспорвания от ищеца със заявление с вх.

2

№ 284785 от 15.11.2021 г. и от третото лице-помагач със заявление с вх. № 284740 от 12.11.2022 г. Заявено е, че и двата договора за правна защита и съдействие имат идентичен предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. № 1745/2019 г., 3-ти с. на ПОС“. Заявено е, че на практика обаче по делото липсват доказателства адвокат Д. да е осъществил процесуално представителство по делото, да е оспорил доклада по делото и/или да е поискал неговото допълване, да е присъствал в съдебна зала в открити съдебни заседания, да е взимал становище или отношение по доказателствата, да е оспорвал доказателства и искания на ищцовата страна, да е правил възражения, да е правил изявления в писмена форма, извън съдебно заседание, да е подавал писмени становища или писмени защити и изобщо да е бил активна страна в процеса, за да оправдае качеството си на процесуален представител на ответника. Заявено е, че адвокат Д. е изчерпал договорените си отношения по изготвяне на отговора на исковата молба, вкл. и т.н. процесуално представителство, като съдът е оставил без уважение претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв. по договора за правна защита и съдействие от 12.11.2019 г. (л.55 от делото).

Заявено е, че в случая правата на адвокат Д. и по двата посочени договора се ограничават в т.н. процесуално представителство, договорено между него и ответника по делото, но тези права и задължения, възложени на адвокат Д., произтичащи от предмета по двата договора за правна защита и съдействие, не са реализирани от него в хода на процеса по какъвто и да е допустим и предвиден от закона начин и ред, което на практика означава, че предметът и по двата договора за правна защита и съдействие не е възникнал и не е породил целените с него правни последици. Заявено е, че по делото липсват каквито и да са доказателства адвокат Д. в хода на процеса да е осъществил и/или да е предприемал каквито и да са действия по т.нар. процесуално представителство и по двата договора за правна защита от 4.11.2019 г. (л.44 от делото) и от 12.11.2019 г. (л.67 от делото), поради което не е следвало да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 300 лв.

Заявено е и че отделно от това същото не е заявено пред съда по предвидения от закона ред до приключване на съдебното дирене, включително не е обвързано със задължителните разпоредби на чл. 80 от ГПК. Евентуално, ако съдът не намери изложените по-горе оплаквания за основателни, се заявява, 3 че са налице други факти и обстоятелства, обуславящи исканото изменение.

Твърди се, на първо място, че договорът от 4.11.2019 г. (л.44) и договорът от 12.11.2019 г. (л.67) са сключени между страните под условие – бъдещо несигурно събитие, като страните са предвидили за договореното възнаграждение, че ако същото е платено в брой договорът служи като документ по чл.9,ал.2 от ЗДДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение. Счита се, че от съдържанието на двата договора не става ясно как и дали е извършено плащането от ответника към адвокат Д. – в брой, на части, при резултат или по друг начин – на договореното възнаграждение в общ размер на 10 300 лв. Заявено е, че предвид общия размер 10 300 лв. на възнаграждението плащането е могло да бъде доказано само с банкови документи, тъй като съгласно чл. 3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой всички плащания на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв. Твърди се, на второ място, че предметът и на двата договора от 4.11.2019 г. (л.44) и от 12.11.2019 г. (л.67) е идентичен – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. № 1745/2019 г., 3-ти с.на ПОС.

Заявено е, че единственото неформално участие на адвокат Д. по делото се състои в изготвянето на отговора на исковата молба и представянето й пред съда, като в този случай представения от него договор от 12.11.2019 г. (л.55) и договорено възнаграждение за изготвянето на отговора на исковата молба не е уважено от съда. Счита се, че адвокат Д. след изготвяне на отговора на исковата молба се е дезинтересирал от поетото от него задължение да упражнява защита, съдействие и процесуално представителство спрямо ответника по делото.

На 13.07.2022 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение № 260362, с което оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от П. И. с вх. № 265723/30.05.2022 г. Съдът посочва, че изложените от молителя съображения за недължимост на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, са изцяло голословни и неоснователни. За това определение на съда молителят И. е уведомен на 18.07.2022 г. и на 29.07.2022 г. (в посочения от съда в определението 2седмичен срок от връчването) е подадена до апелативния съд частната жалба с вх. № 267363. За това определение на съда третото лице-помагач на ищеца 4

К. Т. е уведомен на 18.07.2022 г. и на 1.08.2022 г. (в посочения от съда в определението 2-седмичен срок от връчването) е подал до апелативния съд частната жалба с вх. № 267383.

С подадената частна жалба с вх. № 267363/29.07.2022 г. жалбоподателят П. И. заявява, че съдът не е обсъдил изложените от него в молбата по чл. 248 от ГПК факти, обстоятелства, доводи и аргументи. Посочено е, че по делото към отговора на исковата молба са приложени три договора за правна защита и съдействие, първият от 4.11.2019 г. (л.44) с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., вторият от 12.11.2019 г. (л.67) с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв. и третият от 12.11.2019 г. (л.55) с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв. Заявено е, че първите два договора за правна защита и съдействие са сключени от ответника с един и същи адвокат, на различни дати, с различна договорена цена на услугата и имат идентичен предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. №1745/2019 г.,3-ти с.на ПОС. Заявено е, че с мотивната част на решението от 13.04.2022 г. окръжният съд е оставил без уважение претендираното от ответника за присъждане на разноски за адвокат възнаграждение в размер на 14 000 лв. по третия по ред договор и на практика е отрекъл и неговия предмет, въз основа на който е сключен договорът – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство по делото. Заявено е, че в случая предметът на адвокатската защита на ответника по договора от 12.11.2019 г. се е изчерпвал не само с изготвяне на отговор на исковата молба, но и с договореното процесуално представителство по делото в същия договор, считано от 12.11.2019 г., без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Заявено е, че след като веднъж окръжният съд е отрекъл процесуалното представителство на адвокат Д. по единия от трите договора за правна защита и съдействие, представени по делото, остава неясно на какво основание съдът е счел, че предметът на останалите два договора от 4.11.2019 г. и от 12.11.2019 г. могат да произведат правните последици, предвидени в тях, респективно да се присъди на страната договореното в тях адвокатско възнаграждение. Счита се за абсурден извод, че страната до приключване на съдебното дирене може да представи един, два, пет или десет договора за правна защита, сключени с един и същи адвокат на различни дати, с 5 идентичен предмет и с различна цена, без адвоката в хода на процеса до приключване на съдебното дирене да упражни договореното процесуално представителство и съдът, независимо от наличието на тези обстоятелства, да присъди на страната общият размер на договорените между нея и адвоката адвокатски възнаграждения. Счита се, че следва да се даде отговор кой от тези договори, сключени с един и същи адвокат на различни дати, с идентичен предмет и с различна цена, може да бъде приет от съда за валиден, по който трябва да се присъди адвокатско възнаграждение, дали по всичките от тях, представени по делото договори, или само по този, сключен първи по ред и по време с един и същи адвокат и с един и същи предмет. Заявено е, че ако се приеме за вярно, че адвокат Д. се е ограничил единствено със съставянето на отговор на исковата молба без присъствие в съдебни заседания, то тогава присъденият на ответника от окръжния съд общ размер на адвокатски възнаграждения в размер на 10 300 лв. се явява прекомерен по смисъла на чл. 78,ал.5 от ГПК и следва да бъде редуциран до предвидения минимален размер в чл. 9,ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид обема на извършените от адвокат Д. процесуални действия. Заявено е, че по делото липсват доказателства адвокат Д. да е извършил други действия и да е бил активна страна в процеса, за да оправдае качеството си на процесуален представител на ответника, като се е ограничил единствено със съставяне на отговор на исковата молба. Заявено е, че договорите за правна защита и съдействие от 4.11.2019 г. с договорена цена 800 лв. (л.44) и от 12.11.2019 г. с договорена цена 9 500 лв. (л.67) са сключени под условие, че ако същото е платено в брой договорът служи като документ по чл. 9,ал.2 от ЗДДФЛ, а в дял IV и в двата договора „Изплатен доход“ е посочена договорената сума без да е уточнено как е платена – в брой, по банкова сметка или при сбъдване на уговореното условие, която неяснота за вида и начина на плащане създава основателни съмнения, че между страните отсъства плащане на договореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 300 лв. Заявено е, че в случая остава недоказан начинът на плащане на договореното адвокатско възнаграждение и дали предвиденото между страните условие се е сбъднало така, както е договорено, в който смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК – че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на 6 нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин, например по банков път, тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Заявено е и че по делото са налице доказателства, че ответникът в хода на делото на 26.02.2020 г. е упълномощил адвокат И. М. и адвокат Й.Г. да го представляват по делото. Заявено е, че в последното по ред съдебно заседание на 10.02.2022 г. в съдебната зала е взела участие само адвокат М., която до приключване на устните състезания не е направила пред съда искане за присъждане на разноски в полза на ответника, не е представила договор за правна защита и съдействие, не е представила и списък на разноски по делото по чл. 80 от ГПК, включително такова искане за присъждане на разноски в полза на ответника до приключване на устните състезания не е постъпило или заявено по делото както писмено, така и устно, от който и да е от останалите упълномощени адвокати в хода на делото, както и не е представен списък на разноските в този срок от тях, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК. Заявено е, че в този и идентични на него случаи, при наличие на горните обстоятелства и факти съдът не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение и да търси отговорност от страната, в чиято тежест е присъдил да заплати разноските по делото. Моли към частната жалба да бъдат присъединени и оплакванията и възраженията, изложени в молбата с правно основание чл.