Решение № 196 от 25.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101679 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ю. Ю. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 7, чрез адвокат С. М. от АК П., срещу „С.-К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. 9700 бул./ул. пл. „О.“ № 13 Б, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500,82 лева. представляваща получени без основание суми по недействителен Договор за кредит № 771327/23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата. С протоколно определение от 29.01.2025 г. съдът е допуснал изменение на главната осъдителна претенция, чрез нейното увеличаване, като същата се счита за предявена в размер на 540 лева. В условията на евентуалност иска от съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на 417,35 лева като получена без основание, като платена по нищожна неустойка по чл.27 от Договор за кредит № 771327/23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит № 771327/23.12.2021 г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 700 лева. Било уговорено ищецът да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на шест месечни погасителни вноски при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Общата сума по кредита била в размер на 783,47 лева.

Посочено е, че в чл.17 от договора било предвидено обезпечение, а именно: поръчител или банкова гаранция. При липсата на възможност на потребителя да 1 предоставил обезпечение по чл.17 от договора за заем било предвидена в разпоредбата на чл.27 неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се заплащала разсрочено към всяка погасителна месечна вноска. Общият размер на предвидената неустойка възлизал на 417,35 лева.

Сочи, че ищецът е заплатил всички задължения по процесния договор. Смята, че платената неустойка по чл.27 от договора в размер на 417,35 лева и платената възнаградителна лихва в размер на 83,47 лева са получени от ответното дружество без основание поради недействителността на основание чл.22 ЗПК на Договор за кредит № 771327/23.12.2021 г., евентуално поради нищожността му или поради нищожността на отделните негови клаузи - тези по чл.27, във връзка с чл.17 от договора, предвиждащи неустойка за непредоставено обезпечение.

Счита, че чрез посочения в договора ГПР търговецът привидно спазил изискванията на нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК, който посочен размер твърди, че не е верен, поради не включването в него на неустойка за непредоставено обезпечение, което водило до липса на този задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на ЗПК. На свой ред това водило до недействителност на самия договор по смисъла на чл.22 ЗПК.

Освен това счита, че посочвайки неверни императивно предвидени в ЗПК параметри в договора за кредит относно ГПР и общо подлежащата на връщане сума от страна на потребителя, твърди че се заобикалят и императивните изисквания на ЗПК, поради което и по общите правила и на общото основание по чл.26 ЗЗД договорът се явявал и нищожен.

В условията на евентуалност посочва, че разпоредба на чл.27 е нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП.

Смята, че клаузи, като уговорените в договора за кредит, според които се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намират в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива.

На следващо място, счита, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

На последно място счита, че с уговорената клауза се заобикаля и чл.33, ал.1 ЗПК.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлявала от адвокат М. от АК П., който моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта и неоснователността.

2

Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от 23.12.2021 г.. Излага твърдения какви действия са предприели страните по неговото сключване.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави заявява, че сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството, както и че запознат с всички условия по договора.

Счита, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, както и че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Смята, че съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлявала самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.8, ал.1 ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава /Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД.

Твърди, че в случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не било изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя.

Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.46, ал.1 ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит било посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнявала предвидените в чл.92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. нямало данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика.

Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носила отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. Основната цел на уговорената неустойка била да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди.

Смята, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало въведено ограничение на максималният размер, като дори било прието, че нейният размер можел да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.

Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил 3 запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря па определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че нямало да може да изпълни задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.

По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.

В хода по същество за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 23.12.2021 г. между ищеца Ю. Ю. Шев като заемател и ответното дружество „С.-К.“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние - № 771327 по силата, на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 700 лева който следва да се върне на 6 месечни вноски.

При включването на неустойката в погасителната вноска, нейният размер е 200,14 лева.

Размерът на ГПР е 42,58 %, а на ГЛП 36 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 783,47 лева, като в нея не е включена предвидената неустойка, а като се включи размерът и става 1200,82 лева.

С чл.17 от договора кредитополучателят се е задължил, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване не договор за поръчителство в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника….. или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.-К.“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.-К.“ АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл.20 от ОУ е посочено на какви условия следва да отговаря третото лице поръчител.

В чл.27 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който изпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В ал.2 е уговорено, че страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и 4 неоспорено от страните се установява че размерът на ГПР ако в него се включат всички разходи, в т.ч. и дължимата неустойка ще е в размер на 609,36 %. Установява се, че ищецът е заплатил в пола за кредитора по процесния кредит сумата в общ размер на 1240,13 лева.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на целия договор за кредит, респективно отделна клауза от договор за кредит.