Определение № 46987 от 12.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46987 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110126858 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх.№ *************** иска изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира присъденото възнаграждението в полза на адв. **** от 480 лева.

Постъпил е отговор адв. ****, в който искането за изменение се определя като неоснователно.

Съдът намира искането на молителя за неоснователно. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Производството е образувано по искова молба на Б. А. С, ЕГН: **********, с адрес:

************** съдебен адрес: *************** чрез Еднолично адвокатско дружество *********** **** срещу „********“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

******* (*******), *****, с която се иска-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума платена без основание в размер на 935 лева.

Съдът е уважил иска.

Съдът е приел, че съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в размер на 50 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС

1

По доводите на страните съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно, пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки при признание на иска от страна на ответника.

Действително с Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния съд, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. В процесния случай с оглед цената на иска и предмета на спора съдът намира, че определеното възнаграждение по миниума на л. 7, ал. 2, т 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа е адекватно за случая. Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар не подлежи на корекция.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ *************** за изменение на Решение № 17582/01.10.2025 г. по гражданско дело №26858/ 2025 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3