Присъда № 6 от 31.05.2023, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 6 от 31.05.2023 година по НЧХД № 30/2023 г на

Районен съд – А.

Делото е образувано по тъжба от А. Ш. Х., ЕГН: ********** от гр.А. срещу И. К. Д.

– роден на *** год. в гр. А., обл. Б., българин български гражданин, постоянен адрес – град А., обл. Б., ул.»***» ***, ***, неосъждан, за това, че:

1.на 25.07.2022г около 08,10ч. в гр.А., ул.“***“ ***, нанасяйки юмруци по лицето и ритници по тялото на А. Ш. Х., ЕГН: ********** от гр.А., му причинил лека телесна повреда ,изразяваща се в болки и страданияпрестъпление по чл.130, ал.2 от НК 2. при условията на реална съвкупност с престъплението по т.1 на 25.07.2022г около 08,10ч. в гр.А., ул.“***“ *** казал унизителни за честта и достойнството на А. Ш. Х., ЕГН:

********** от гр.А. обидни думи като го нарекъл „п***“, „б***“ в негово присъствие и в присъствие на сина му и на съседи от блока ,в който живеят- престъпление по чл.148,ал.1, т.1, вр.146, ал.1 от НК

Тъжителят твърди, че н а 25.07.2022 година, около 08.10 часа в гр.А., ул.“***“ *** пред блока, в който живеят , нанасяйки множество удари по тялото и главата му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка. Също така в същото време и място казал унизителни за честта и достойнството на му обидни думи като го нарекъл „п***“, „б***“, в негово присъствие и в присъствие на детето му, както и събралото се множество хора, които чакали пред кабинета на лекарката, която се помещавала в техния блок.

Претендира, да бъде признат подс. *** за виновен, в извършване на престъпленията по чл.130 ал.2 от НК и чл.148,ал.1, т.1, вр.146, ал.1 от НК, както и да бъде осъден да заплати сума в размер на 5000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди за преживените болки и 1000лева като обезщетение за неимуществените вреди заради нанесената в присъствието на детето му и други хора обида , ведно със законната лихва от деня на увреждането – 25.07.2022 година. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание бе приет за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск, против подсъдимия, за претърпени от престъпленията неимуществени вреди

В съдебно заседание частният тъжител, лично и чрез упълномощеният си повереник (адв. Н.) поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като претендира да му бъде наложено наказание съобразно разпоредбите на НК, а предявеният граждански иск да бъде уважен.

По време на съдебното следствие подсъдимият И. К. Д. не се явява. Представлява се от адв.К., който отрича обвинението като недоказано. В хода по същество адв.К. обръща внимание, че обвинението за телесна повреда не е доказано.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

В тъжбата тъжителят А. Ш. Х. твърди, че на 25.07.2022г около 08,00ч.слязъл пред блока , в който живее и установил, че автомобилът му е препречен от друг автомобил на жител на блока. Частния тъжител разпознал, че автомобила, който му пречи да излезе от паркинга принадлежи на подсъдимия И. Д. и му се обадил да слезе и да премести автомобила си. След няколко минути заедно с подсъдимия от блока излезли цяла група хора (мъже и жени), които се насочили към пострадалия и докато подсъдимия крещял „п***“, „б***“ и други обидни думи всички заедно, вкл.подсъдимия налагали Х. по главата и тялото. Детето, което той държал се разпищяло , а някой от групата започнал да го дърпа от ръцете му. Когато пострадалия извадил телефон да се обади на полицията, групата се 1 разпръснала, а подсъдимия изместил автомобила си и бързо се отдалечил. Случилото се станало достояние на много хора, които чакали пред кабинета на доктор С. М., в това число свидетелите Ф. Х. и Р.Р..

На неустановена дата постр. А. Ш. Х. посетил УМБАЛ Б., където му било издадено съдебно медицинско удостоверение № 378/2022 година от което е видно, че по време на прегледа по пострадалия са установени „охлузвания и кръвонасядане по главата и лицето.

Болки в главата и гърба“.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелките показания на свид.

Ф. Х. и Р.Р., които съда кредитира изцяло, т.к. освен , че са единни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, а също така са в синхрон и с останА.те обективни доказателства по делото- СМУ № 378/2022г.

По делото е изискана и приложена полицейска преписка № 237р-7801/26.07.2022г.

Според докладна записка приложена по преписката на място на инцидента незабавно са се явили мл.инспектор М. М. и мл.инспектор Ж. Ж.. Според изготвената от М. М. докладна записка „Ha 25.07.2022год. бях на работа за времето от 08:00 часа до 20:00 часа съвместно c Mл. контрольор Ж. Ж. в състав нa АП. Около 08:00 часа бяхме изпратени от OД при РУ-А. за получен сигнал на телефон във връзка с възникнал скандал между съседи в гр.А., ул.

„***" ***. Ha мяcтo установихме тъжителя А. Ш. Х., ЕГН:**********, адрес: гр.А., *** ***, ***, който ни зaяви, че днес около 07:50 часа, слязъл пред жилището където живее на посоченият адрес, но личният мy лек автомобил бил запушен от автомобила на съседът му И. К. Д., ЕГН:**********, адрес:гр.А., ул. „***" , ***. Г-н Х. помолил съсед си И. дa си премести автомобила, като в този момент г-н Д. започнал да му говори на висок тон и да му вика, защо е паркирал там автомобилът си и гo бутнал. А. Х. веднага звъннал на тeл.112, за да поиска съдействие от органите на реда, за да не прерасне скандала във физическа саморазправа. От лицата бяха снети писмени сведения за случая както и съставени протоколи зa предупреждения и на двете страни, изяснен начина и реда за подаване на писмена жалба към РУ-А.“. По преписката е приложено и саморъчно попълнено сведение на пострадалия, където относно инцидента той е обяснил следното „ днес ,на 25.07.2022 около 07,50ч , слязох пред жилището , където живея на горепосочения адрес, за да закарам синът си на градина, но колата ми беше запушена от автомобила на съседа ми. Казах на съседа ми И. да си премести автомобила , като той започна да вика без причина защо съм паркирал там и ме бутна , а аз от моя страна веднага звъннах на тел.112, за да не прерастне скандала във физическа саморазправа и за да поискам съдействие от органите на реда.“ При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От частния тъжител не беше безспорно доказано, че подс. И. Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. По мнение на решаващата съдебна инстанция от събраните по делото доказателства не може дас е направи категоричния извод , че е извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК и авторството на същото. На първо място от приложената полицейска преписка и съдържащите се в нея писмени сведения става ясно, че до физически конфликт между страните не се е стигнало.

Това твърди самия частен тъжител в сведението дадено пред полицейските служители, като казва, че е бил „бутнат“ и се е обадил на тел.112, за да потърси съдействие, „за да не прерастне скандала във физическа саморазправа“. На следващо място в докладната записка на мл.инспектор М. М. никъде не се сочи А. Х. да имал видими следи от насилие по себе си (по лицето или тялото), противно на твърдението на свид.Р.Р., че пострадалия е имал кръв по лицето си. Съдът счита, че ако по лицето или тялото на частния тъжител е имало видими следи от нараняване това щеше да намери отражение в полицейските доклади. Напротив според материА.те по преписката явилите се на място полицейски служители са съставили протоколи по ЗМВР и на двете страни в конфликта. Свид.Ф. Х. не разказва да е видяла кръв по лицето или тялото на пострадалия, а казва само че всички са започнали да го бутат и един 2 е издърпал детето от ръцете му. В този смисъл съдът прецени да не кредитира с доверие показанията на свид.Р.Р. в частта относно ударите и кръвта по лицето на частния тъжител, т.к. тези твърдения са в противоречие с всички останА. доказателствени материА. по делото.

В тази част показанията на свид.Р. се потвърждават единствено от представеното съдебномедицинско удостоверение № 378/2022г. , което съдът прецени също да не кредитира поради липсата на достоверна дата на издаване. В този смисъл приложеното СМУ № 378/2022г спокойно може да е издадено няколко месеца по-късно. Не на последно място под съмнение остава и авторството на деянието, т.к. според показанията на свид. Ф. Х. „Имаше 4, 5 мъже и 2 жени. Жените дърпаха детето на А. и то започна да крещи. Когато детето започна да крещи за помощ те спряха да удрят А.. И петимата го удряха, един върху друг бяха“. От показанията на свид.Х. (която е пряк свидетел очевидец на случилото се) всички присъстващи –около 5 човека са се нахвърлили и всички заедно са нанасяли удари по пострадалия. В този смисъл съвкупността от доказателства сочи , че не може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е нанесъл удари на пострадалия. Оценявайки в съвкупност събраният доказателствен материал съдът не може да направи категоричен извод за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 НК, от което пострадал е А. Х., а всяко колебание следва да се тълкува в полза на подсъдимия. в тази връзка съдът оправда подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК.

По мнение на съда , формирано в резултат на внимателен анА. на доказателствата подсъдимият И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд и за което му е повдигнато обвинение, а именно престъпление по чл.148,ал.1, т.1, вр.146, ал.1 от НК, като на 25.07.2022г около 08,10ч. в гр.А., ул.“***“ *** казал унизителни за честта и достойнството на А. Ш. Х., ЕГН: ********** от гр.А. обидни думи като го нарекъл „п***“, „б***“ в негово присъствие и в присъствие на сина му и на съседи от блока ,в който живеят .

Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност. За да е налице обида, то следва деецът да е казал в присъствието на тъжителят думи, които са годни да накърнят честта или достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични. По същество субектът изразява отрицателно мнение за личното достойнство на пострадалия. Без значение е дали казаното отговаря на действителността , дали направената от подсъдимата оценка е основателна или не .

Достатъчно е тя да има унизителен характер /което безспорно е налице/ и да е в противоречие с общоприетите в обществото морални норми за общуване. На лице е и последния посочен от закона признак от обективната страна на деянието- думите са били изречени в присъствието на пострадалата и в резултат на тях у нея е възникнало чувство на неудобство и срам поради присъствието и на други хора, с които пострадалата съжителства в един вход, както и на собственото му дете.

От показанията на разпитаните свидетели недвусмислено се установява , че подсъдимият е отправил към пострадали сочените в тъжбата изрази „п***“, „б***“. Тези думи безспорно са вулгарни и са накърнили честта и достойнството на Х.. Както вече беше споменато не е предмет на изследване по делото дали твърденията са истина или не. Такива доказателства не бяха ангажирани от защитата. Най-категорично обективните признаци на деянието се доказаха от показанията на свид.Ф. Х. и Р.Р., които нямат родствена връзка с пострадалия и случайно са се озовА. пред блока, където живее, чакайки часа си при доктор М..

От показанията на всички свидетели не стана ясно дали между пострадалият и подсъдимият има предходен конфликт, но това, няма отношение към главния факт на процеса, а именно, дали подсъдимият е отправил обидните изрази към частния тъжител.

Не на последно място в хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че 3 подсъдимият е извършил престъплението по чл.146, ал.1 НК при форма на вината пряк умисъл. Последният е съзнавал, че думите „п***“, „б***“ са унизителни за пострадалия и изричайки ги е целяла именно да накърни достойнството му.

Причини за извършване на престъплението са ниска правна култура у подсъдимия и незачитане личното достойнство на човека.

Въз основа на всички изложени правни разсъждения съдът оправда на основание чл.303НПК подсъдимия за престъплението по чл.130, ал.2 НК, по което му е повдигнато обвинение.