Определение № 30216 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30216 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110148918 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 183268/09.06.2026г. „..“ АД е сезирало съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 19.05.2026г., в частта за разноските. Излага доводи, че по делото не са налични доказателства които да обосновават извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Нещо повече посочва, че не само дружеството е признало иска, но и с първото възможно процесуално действие наред с признанието на иска е и възстановило на ищеца претендираните суми в пълен размер. Излага че при предявен иск по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД ищецът не е поканил ответника да му заплати процесните суми, като само ако е била налична покана и ответното дружество не е платило, тогава може да се направи извод, че ответникът е дал повод за образуване на делото. Възразява по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като посочва, че е недопустимо чрез договор за правна защита и съдействие, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата да се търси икономическа облага. Счита, че определеното от съда адвокатско възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като се възразява срещу начина по който съдът е определил възнаграждението – начисляване на такова по всеки от предявените искове и впоследствие редуцирането му с оглед уважената и отхвърлена част от исковете. Навежда доводи, че защитата по двата предявени иска е една.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител не е взел становище по молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да 1 се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 28.05.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 09.06.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът не споделя оплакванията на молителя, че не е дал повод за завеждане на иска, като в тази връзка е изложил подробно доводи и намира, че не следва да се повтаря. Само за яснота следва да се посочи, че безпротиворечиво се приема в практиката, че по уважени искове на потребител срещу кредитор, сключил с него договор, признат за нищожен, кредиторът винаги е дал повод за образуване на делото и в тази връзка е неприложима нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Изложеното за липса на покана е ирелевантно също, доколкото покана би била нужна за да постави ответното дружество в забава по предявен от ищеца срещу него иск за лихва върху главничното вземане за връщане на даденото без основание, като по делото такъв иск не е предявен. Отделно адвокатското възнаграждение се определя за всеки един от предявените искове, още повече, че те са предявени в защита на различни интереси, единият е установителен, другият осъдителен. Плащането по осъдителния иск е постъпило в хода на производството, поради което не може да се направи извод, че няма даване на повод за образуване на делото, а и както бе посочено по горе касае се за иск на потребител срещу кредитор по обявен за нищожен договор да потребителски кредит. Отделно съдът е присъдил с оглед правната и фактическа сложност и цената на исковете възнаграждение под минимума в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не счита, че следва да редуцира още така присъденото възнаграждение. Отделно право на всяка страна е да предяви иск, когато счита, че нейни права са нарушени. Обема на търсената защита се определя от ищеца. Принципът по чл. 3 от ГПК изискващ упражняването на процесуалните права да е добросъвестно и съобразно добрите нрави, не може да бъде свързан с поддържаната от молителя теза, чиято цел е да дерогира обективната страна на отговорността за разноски, свързана с изхода на спора.

По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 183268/09.06.2026г., подадена от „..“ АД за изменение на постановеното по гр.д. № 48918/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 19.05.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3