Решение № 296 от 13.10.2020, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1309/2020
- Вид
- Решение № 296
- Подписан
- 13.10.2020
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т.1, пр. второ · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 т.1 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер 296
13.10.2020 г.
Град гр. Горна Оряховица
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Горна Оряховица
VIII състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101309 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Постъпила е молба от И. Ц. Д. в която твърди, че с ответника Д. И. Д. бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр. д. № 1168/2012 г. по описа на ГОРС. Основна причина за развода им била упражняваното от ответника физическо и психическо насилие, продължило и след това, което наложило да се издава заповед за защита от 21.4.2012 г. по гр. д. № 822/2012 г. и заповед за защита от 14.04.2014 г. по гр. д. №481/2014 г. и двете по описа на ГОРС. Посочва, че последният случай на упражнено домашно насилие бил на 18.8.2020 г., когато около 20, 45 ч., в гр. Стражица, *** се прибирала от работа и на входната врата пред домът била нападната от ответника и неговия баща свидетеля И. Д. И. Влизайки в домът си била нападната в гръб от горе-посочените лица, като ответника я хванал за ръката, опитвайки се да издърпа ключовете от ръката , а баща му я хванал за косата с едната ръка, а с другата я удрял в лицето с юмруци. Двамата отправяли заплахи за живота и здравето , като казали, че щели да я убият и че жива нямало да остане до сутринта. Развикала се за помощ. Виковете били чути от свидетелките В. С. и П.
Й., които успели бързо да и се притекат на помощ. Разтървали ги. Успели да сигнализират на тел. 112, като десетина минути след това пристигнал патрул на РУ МВР Стражица. Около 22 часа на същия ден в полицията в града дала обяснения по случая. Посочва за предишни случаи, развивали се между страните.
1
Молителката иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН, а именно: ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава жилището ѝ, работата и местата за социални контакти за срок от осемнадесет месеца.
В съдебно заседание ответникът посочва, че не е извършвал насилие спрямо молителката. Оспорва молбата за защита на домашно насилие. Иска от съда да отхвърли иска на ищцата.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
И. Ц. Д. и Д. И. Д. за бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение по гр. д. № 1168/2012 г. Видно от декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, така и от свидетелските показания дадени от свидетелките П. Й. и В.
С., е че на: 18.8.2020 г., около 20:45 ч., ответникът заедно с баща си И.
И., пред домът на ищцата, находящ се в гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 40, е извършил акт на домашно насилие – физическо и психическо такова, като е посегнал да дърпа от ръцете на пострадалата ключовете за домът , удрял я е, и е задържал входната врата за домът , докато баща му нанасял удари с ръце по главата и тялото на ищцата. Ударите били съпроводени и с отправяне на заплахи за живота и здравето на ищцата. Свидетелите сочат, че описаната проява на домашно насилие на конкретната дата не е изолирана постъпка на ответника и баща му, а отражение на цялостното им негативно поведение спрямо ищцата. От показанията на разпитаните свидетелки се установява, че освен описания акт на домашно насилие спрямо ищцата, ответникът и баща му се нахвърлили срещу тях със закани и заплахи. Същото провокирало жените да потърсят помощ и съдействие от полицейските органи.
Ответникът оспорва горе-изложената фактическа обстановка и излага своя.
За доказване на същата е разпитан водения от него свидетел И. И., който е негов баща. На основание чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на разпитания роднина на ответника, с оглед тяхната заинтересованост от оневиняването на сина му, а и дейното му участие при нанасянето на физическото насилие спрямо ищцата, не следва да се ценят като достоверни. Същите се намират и в противоречие с показанията на разпитаните свидетели водени от ищцата, така и 2 със събраните писмени доказателства, между които и декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.
Ето защо, съдът счита, че с приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на свидетелите Й. и С., ищцата е провела успешно доказване на фактическата обстановка установена по делото свързана с упражненото от ответника спрямо нея физическо и психическо насилие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е депозирана от молителката срещу лице по чл. 3, т.1, пр. второ от ЗЗДН, поради което се явява процесуално допустима. Базирайки се на горе-изложената фактическа обстановка, съдът приема, че по отношение на И. Ц. Д. на 18.8.2020 г. са осъществени актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от ответника Д. И. Д. – психическо и физическо такова. Изложените в молбата твърдения за извършено домашно насилие се подкрепят, както от представените по делото писмени доказателства – декларацията на молителката по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, писмените доказателства така и от свидетелските показания възпроизведени от разпитаните свидетели. Същите не бяха опровергани от ответника, а показанията на водения от него свидетел са очевидно подадени поради заинтересованост, т.к. самият свидетел е участвал в нанасянето на побоя над молителката.
Предвид изложеното съдът намира, за основателна молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на ответника по чл.5, ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДН, в обем на максималния предвиден в закона, а именно за срок от 18 месеца. При определяне продължителността на мерките, съдът съобрази установеното по делото обстоятелство, че извършеният акт на домашно насилие не е изолирана постъпка на ответника – издадени са две заповеди за защита през 2012 и 2014 г., че същият е извършвал и според показанията на свидетелката Й. и С. продължава да извършва актове на домашно насилие спрямо ищцата.
Постоянните заплахи за живота и здравето на ищцата, говорят за по-висок интензитет на нанесеното психическо и физическо насилие, което обосновава налагане на мерки в максимално предвидения законоустановен срок.
На основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в 3 минималния размер от 200 лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва също така на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН да заплати по сметка на ГОРС държавна такса в размер на 25лв. Ищцата не е претендирала заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се дължат.
На основание чл. 15, ал. 1, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на И. Ц. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. Стражица, *** на 18.08.2020 г. в гр. Стражица, ул.
„Гоце Делчев“ № 40 е извършен акт на домашно насилие – психическо и физическо, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от Д. И. Д. , ЕГН **********, адрес: гр.
Стражица, ***.
ЗАДЪЛЖАВА Д. И. Д. , ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА извършване на домашно насилие по отношение на И. Ц. Д. , ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. И. Д. , ЕГН **********, да приближава И. Ц. Д. , ЕГН **********, жилището обитавано от нея и находящо се на адрес: гр. Стражица, ул.
„Гоце Делчев“ № 40 , местоработата в ОД ДФ „Земеделие“ гр. Велико Търново местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 02.9.2020 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие.
На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН, УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН НАЛАГА на Д. И. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. Стражица, ***, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста 4 лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Горна Оряховица, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 16 от ЗЗДН и чл. 3 от ТДССГПК, Д. И. Д. , ЕГН **********, адрес: гр. Стражица, ***, ДА ЗАПЛАТИ сметка на ГОРС сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) , представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, както и 5 лв. (пет лева), случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в 7мо дневен срок от днес за двете страни.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.
Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5