Решение № 261149 от 12.11.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 12.11.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 15628/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно субективно активно и пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, като е прието за съвместно разглеждане направеното от ответниците възражение за упражняване право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС за вземането, предмет на насрещните искове.

Ищците И.Х.Г., конституиран на мястото на починалия в хода на процеса Х.Г.К., В.Г.Х., К.Х.А. и М.Г.А. твърдят, че с влязло в сила на 08.07.2016 г. решение по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС е признато по отношение на ответниците

П.Г.П. и Г.И.П. – починала в хода на процеса и на нейно място конституирани наследниците й по закон П.П.П. и З.П.П., че са собственици на по ¼ идеална част на следния недвижим имот – апартамент № 6, находящ се на третия етаж, вход А, в сграда на блок 41А, находяща се на ул. ******, м. Банишора, гр. София, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** и състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и два балкона, с обща площ от 93,44 кв.м., заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв.м., при граници: коридор, двор, мазе № 81 и мазе № 79, заедно с таван № 93 с площ от 9,54 кв.м., при граници: коридор, двор, стълбище, асансьор и таван № 92, заедно с 1,56% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното дворно място. Ищците твърдят, че с нотариален акт № 81/20.05.2014 г. процесният имот е прехвърлен на ответниците от несобственик, като на тази дата те са установили фактическа власт върху нея и я владеят и към момента на предявяване на иска. Искат от съда да осъди ответниците да му предадат владението на недвижимия имот. Твърдят, че за периода, в който ответниците са ползвали процесния имот те са се обогатили, а ищците обеднили от ползването на имота без правно основание със стойността на дължимия за периода 20.05.2014 г. – 24.01.2017 г. пазарен наем, като предявяват искове за неоснователно обогатяване в размери както следва: ответникът П.Г.П. да заплати на всеки един от ищците обезщетение в размер на 1750,00 лева, а ответниците П.П.П. и З.П.П. да заплатят на всеки един от ищците обезщетение в размер на по 875,00 лева, всеки един от тях. Претендират разноски.

Ответниците П.Г.П., П.П.П. и З.П.П., оспорват предявените срещу тях искове. Твърдят, че до датата на връчване на исковата молба за отговор на 12.03.2018 г., като добросъвестни владелци са имали право да ползват вещта по аргумент от чл. 71 ЗС, поради което оспорват иска по чл. 59 ЗЗД. Твърдят, че в процесния имот са извършили редица подобрения, тъй като към момента на закупуването му той е бил в окаяно състояние и на практика необитаем. Сочат, че наследодателят на ищците, починал на 24.07.2012 г., през последните години от живота си бил неподвижен и за него не се е грижел никой, поради което подовете в жилището били пропити с екскременти и урина и следвало да се подменят, както и да се подменят всички покрития и повърхности в жилището, за да се ползва то по предназначение.

Твърдят, че са извършили цялостен, мащабен ремонт, включващ подмяна на всичко в апартамента, като сочат да са извършили разходи за следните основни дейности: почистване и изхвърляне на негодни вещи и отпадъци; сВ.не на стари тапети и винервайс от тавани; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса; поставяне на ламинат; гипсова шпакловка; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот; поставяне на латекс; монтаж на санитария; подмяна на електроинсталация и монтаж на осветителни тела; поставяне на чугунени радиатори, ремонт на ВиК и поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки, като сочат стойността на материалите и труда за всички тези работи да възлиза общо на сумата от 31327,00 лева, както и че в следствие на ремонта стойността на имота се е увеличила с 50 000,00 лева. Предявяват срещу ищците осъдителни искове за увеличената стойност на имота в следствие на така извършения цялостен ремонт, с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС, за сумата според квотата в съсобствеността на ищците и с оглед настъпилото наследяване в хода на процеса както следва: ответникът П.Г.П. предявява срещу всеки един от ищците осъдителен иск за сумата в размер на 6250,00 лева, а ответниците П.П.П. и З.П.П. предявяват срещу всеки един от ищците осъдителни искове в размер на по 3125,00 лева, всеки един от тях. Правят възражение за право на задържане на имота до заплащане на дължимата им се сума по насрещните искове. Претендират законната лихва, както и разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

С влязло в сила на 08.07.2016 г. решение по гр.д. №

8124/2014 г. по описа на СГС, І г.о. е признато за установено по предявения установителен иск за собственост по отношение на П.Г.П. и Г.И.П., че В.Г.Х., М.Г.А., Х.Г.К. и К.Х.А. са съсобственици на апартамент № 6, находящ се на трети етаж, вх. А, в сграда на ЖСК „Лозенец-Кръста“, ******, на улица ******, м. Банишора, заедно със зимнично помещение № 80, заедно с таванско помещение № 92, задно с принадлежащите 1,56 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, който обект е с площ от 93,44 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: обект с идентификатор ***, обект с идентификатор ***, под обекта – обект с идентификатор ***.. Със същото е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том ІІ, рег. № 9987, дело № 201/19.08.2013 г.

Предвид влязлото в сила решение със сила на присъдено нещо е установено между страните, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти в съсобствеността по ¼ идеална част ( ищецът И.Х.Г., като единствен наследник на починалия в хода на процеса Х.Г.К. ).

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства и предвид направеното възражение за право на задържане, че ответниците са във владение на процесния недвижим имот.

Ето защо предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.

По иска за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения на ищците имот от ответниците, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.

Не е спорно по делото, а и се установя от събраните доказателства, че ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 81/20.05.2014 г. Установява се със сила на присъдено нещо между страните, че ответниците са придобили недвижимия имот от несобственик, но на основание годно да ги направи собственици, поради което установеното от тях владение е добросъвестно – арг. чл. 70, ал.1 ЗС.

Разликата между добросъвестното и обикновено владение е дефинирана в чл. 70, ал. 1 ЗС с оглед правното основание и неговата юридическа годност да породи собственост, както и отрицателното условие владелецът да не знае към момента на възникване на основанието, двете изрично посочени обстоятелства. В разпоредбата на чл. 70, ал.2 ЗС е предвидена оборима презумпция за отрицателното условие знание, като в тежест на ищеца в настоящия процес беше да докаже при условията на пълно обратно доказване, че ответниците са знаели към момента на сключване на договора за покупко-продажба, че праводателят им не е собственик, респ. да докажат момента, в който те са узнали, че праводателят им може да не е собственик на имота. В тази връзка съдът намира за недоказано от ищците обстоятелството, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба ответниците са знаели, че придобиват имот от несобственик. Единственият аргумент и доказателства в тази посока е краткият срок на сключване на сделката спрямо праводателя на ответниците, съответно и неговия праводател, което не е достатъчно доказателство за пълно доказване на това обстоятелство.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № № 134 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 6161/2014 г., III г. о., се приема, че владелецът се превръща в недобросъвестен от момента на узнаване, че неговото право на собственост, респ. това на неговия праводател се оспорва по съдебен ред. Ето защо съдът намира, че добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен, не само с факта на получаване на исковата молба за отговор по предявен срещу него ревандикационен иск, каквото е стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 71, ал.1 ЗС, in fine, а и с факта на узнаване за предявяването на друг иск за собственическа защита. Предвид изложеното съдът намира, че с узнаване от страна на ответниците П.Г.П. и Г.И.П. за правния спор по гр.д. 8124/2014 г. по описа на СГС, І г.о. те са станали недобросъвестни владелци и от този момент по аргумент от чл. 73, ал.1 ЗС дължат на ищците като действителни собственици обезщетения за лишаване от ползването на имота. От вписванията в деловодната система на Софийски градски съд е видно, че с определение от 17.03.2015 г. съдът се е произнесъл по искане на ответниците П.Г.П. и Г.И.П. по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС, която дата като най-ранна установена от съда служебно, съдът намира за дата на узнаване от страна на ответниците на правата на ищците.

Според заключението на приетата техническа експертиза в о.с.з., проведено на 17.09.2019 г., месечния пазарен наем за 2015 г. за имот като процесния е в размер на 431, 00 лева (или 13,90 среднодневно), а за 2016 г. и 2017 г. – 488,00 лева. На база данните от заключението на вещото лице общият размер на обезщетението за периода 17.03.2015 г. –

24.01.2017 г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК възлиза в размер на 10 321,26 лева (от които 208,50 за м. март 2015 г. и 377,76 лева за м. януари 2017 г при 15,74 лева среднодневно). Исковете на ищците според квотите им в съсобствеността следва да бъдат уважени за сумата от по 1250,15 лева срещу ответника П.Г.П. и 625,08 лева по отношение на ответниците П.П.П. и З.П.П.. До пълния предявен размер и за периода 20.05.2014 г. – 16.03.2015 г. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По насрещните искове с правна квалификация чл. 72, ал.1 ЗС и направеното от ответниците възражение за право на задържане.

За основателността на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС в тежест на ответниците - ищци по насрещния иск беше да докажат, че са извършил разходи, които са довели до увеличаване стойността на вещта, че подобренията съществуват към момента на предявяване на вземането и че същите са трайно прикрепени към главната вещ по начин, който не позволява отделянето им без същата да не се увреди съществено.

С т. 6 от раздел ІІ на ППВС 6/1974 г. е възприето, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. В т. ІІ, т. 6 и т. 8 от ППВС 6/1974 г. е прието, че стойността на подобренията следва да се определи не като сбор от стойности на действително направените разходи за тях и то към момента на извършването им, а както е определено в нормата на чл. 72, ал. 1 ЗС и т. 6 ППВС № 6/1974 г. като сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения, определена към деня на постановяване на съдебното решение (към момента на приключване на съдебното дирене). В тази връзка в константната съдебна практика е прието, че за да се определи увеличената стойност на имота следва да се изследва разликата между стойността му със и без наличните подобренията, като от тази сума, съгласно приетото т. 8 ППВС № 6/1974 г. следва да се извади стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.