Определение № 1652 от 04.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Илияна Папазова

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103241 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си по делото адв. С. Й., против Решение №1559 от 28.03.2023г., поправено с Решение №2241 от 02.05.2023г., по в. гр. д. №5730/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частите му, с които е отменено Решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката, която Г. С. П. е осъдена да заплаща на децата В. С. Ч. и Г. С. Ч., и вместо него е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], на майката Г. С. П., ЕГН [ЕГН], при която се определя местоживеенето на децата; определен е режим на лични отношения на бащата С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], с децата В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН]; осъден е С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], да заплаща на малолетните си деца В.

С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез тяхната майка и законен представител Г. С. П., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на по 250 (двеста и петдесет) лева за всяко от децата, считано от 14.02.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; отменено е Решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр.д. № 70032/2019 г., в частта, в която СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е предоставил ползването на съсобственото на страните жилище - апартамент №, находящ се в [населено място], кв.К. п., [жилищен адрес] на С. М. Ч. на основание чл.32, ал.2 ЗС, както и изцяло решение № 20015873 от 22.02.2022 г., с което, поправяйки решение № 20177991 от 29.08.2021 г., районният съд е предоставил ползването на посоченото жилище на С. М. Ч. и е отхвърлил претенцията на Г. С. П. за това, и вместо тях е предоставено на основание 1 чл.32, ал.2 от ЗС на Г. С. П., ЕГН [ЕГН], ползването на апартамент , находящ се в [населено място], кв.К. п., [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № ***, т.*, рег.№ ***/16.02.2016 г. на нотариус И. Н. и е отхвърлена претенцията на С. М.

Ч., ЕГН [ЕГН], по чл.32, ал.2 от ЗС за предоставяне на ползването на апартамент №**, находящ се в [населено място], кв.К. п., [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № ***, т.*, рег.№ ***/16.02.2016 г. на нотариус И. Н..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. С. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд се е произнесъл по предявени от Г. С. П. и С. М. Ч. искове за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето, определяне на режим на лични отношения и издръжка на ненавършилите им пълнолетие деца В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г.

С. Ч., ЕГН [ЕГН], както и за предоставяне ползването на съсобственото на страните жилище- апартамент №**, находящ се в [населено място], кв.К. п., [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № ***, т.*, рег.№ ***/16.02.2016 г. на нотариус И. Н..

В частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенциите по чл.32, ал.2 от ЗС, касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.

Предвид горното в посочената й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси:

1.Задължен ли е въззивният съд при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права служебно да назначи и да изслуша допълнителна съдебнопсихологическа експертиза за възможните причини и начините за преодоляване на 2 родителското отчуждение, както и за подходящите способи за възстановяване на отношенията между детето и отчуждения родител, когато за пръв път във въззивната инстанция е установен синдром на родителско отчуждение към единия родител?

2.Задължен ли е при констатирано наличие на родителско отчуждение едва пред въззивната инстанция въззивният съд да определи „адекватни“ мерки за упражняването на родителските права и личните отношения с детето?

По тези въпроси се поддържа, че въззивното решение е в противоречие с Решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III гр. о.; Решение № 19 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; Решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6894/2014 г. на ВКС, IV г.о.

3.Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и служебно да допусне доказателства за това, без да е обвързан от процесуалното поведение на странитe?

4.Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права и при констатирано за първи път във въззивната инстанция синдром на родителско отчуждение да допусне служебно доказателства за възможността за помощ от трети лица и социалното обкръжение?

По тези въпроси се поддържа, че въззивното решение противоречи на Решение №174/08.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3448/2019г. и Решение № 244/23.10.2018 г. на ВКС по гр.дело № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.о.

5.Следваше ли съдът да обсъди какво е значението и въздействието върху децата на явяването им в съда по делата, заведени от майката срещу бащата- НЧХД и две дела за домашно насилие?

6. При наличие на обстоятелства, че като свидетели по дела, заведени от майката срещу бащата, децата са били подлагани на стрес, напрежение и конфликт на лоялност, следва ли въззивният съд да събере служебно релевантни доказателства за това?

По тези въпроси се твърди, че решението противоречи на Решение № 877/27.11.2009 г. по гр.дело № 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о.

7.Необходимо ли е с оглед защита интересите на децата съдът да възложи изготвянето на допълнителен социален доклад, с който да изясни във възможно най-голяма степен обстоятелствата, свързани с родителския капацитет, възможностите и актуалните условия при всеки от двамата родители за отглеждането и възпитаването на детето във връзка с установено родителско отчуждение, за да изпълни задължението си да отчете всички останали факти и обстоятелства от значение за интересите на децата, преди да се произнесе относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения?

По този въпрос се излагат съображения, че въззивното решение е в противоречие с Решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВКС, IV гр. о.

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност, тъй като 3 въззивният съд не се е съобразил със задължителния характер на ППВС №1/74г. приложимо и при действието на СК от 2009г.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса от изложението, отнасящи се до задълженията на съда при констатиране на данни за родителско отчуждение. По отношение на посочените въпроси е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като са от значение за изхода на делото. Не е налице обаче специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същите не са били разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Съгласно формираната трайна практика на ВКС /Решение №222 от 24.06.2015г. по гр. д. №6894/2014г., ІV г. о.; Решение №244 от 15.07.2015г. по гр. д. № 7234/2014г., ІV г. о.; Решение №111 от 28.05.2018г. по гр.д. №4185/2017г., ІV г.о.; Решение №240 от 23.10.2019г. по гр.д. №414/2019г., ІV г.о.; и др./ при наличие на данни по делото за родителско отчуждение съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице- психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за 4 детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото. Обжалваното решение съответства на посочената практика. В изпълнение на задълженията си да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д.