Решение № 1192 от 19.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Бургас, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А. при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело № 20262120100518 по описа за 2026 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост с адрес гр. Бургас, ***, представлявана от „В.Д.“ ООД, ЕИК ***, против „Н.

75“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 49,08 евро, представляваща сбор от дължимите такса за поддръжка, такса за управление и вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.09.-30.11.2025 год., което сборно вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 896/03.12.2025 год., изд. по ч. гр. д. № 1226/2025 год. на РС – Белоградчик.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Правният интерес от иска е обоснован с постановеното от заповедния съд разпореждане рег. № 294/21.01.2026 год., с което, предвид подадено от длъжника възражение, на заявителя е указано правото да предяви претенция за установяване дължимостта на вземанията.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни 1 твърдения: ответникът е собственик на апартамент № *, разположен в сградаЕС с адрес гр. Бургас, ***; с протокол за проведено общо събрание от 03.09.2025 год. „В. Д.“ ООД е било избрано и са му били възложени функциите да упражнява правомощията на управител на етажната собственост; с т. 3 от дневния ред са взети решения – годишният бюджет за перо „Управление“ е в размер на 6384 лева и се разпределя между етажните собственици, поравно на самостоятелен обект, бюджетът за перо „Поддръжка“ да е в размер на 12 978 лева и се разпределя между етажните собственици, поравно на самостоятелен обект, и всеки самостоятелен обект да заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на един процент от минималната работна заплата за страната; решението на ОС не е обжалвано в срока по чл. 40, ЗУЕС и е влязло в сила; до настоящия момент паричните задължения на ответника не са погасени.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира предявения положителен установителен иск за допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл.

50 и чл. 51, ЗУЕС.

Ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен; изложил е следните фактически и правни твърдения: ответникът е собственик на ап. № *, вх. Б на бл. **, находящ се в гр. Бургас, ж. к. ***; договорът от 04.09.2025 год. е със страни В. А. Д., упълномощен представител на ЕС, и „В.Д.“ ООД; няма доказателства за процесуалната легитимация на В. А. Д. – в какво качество той е подписал договора; ОС на ЕС от 03.09.2025 год. е свикано по реда на чл. 12, ал. 4, ЗУЕС, а не е свикано от управителя или управителния съвет на ЕС; протоколът за проведено общо събрание от 03.09.2025 год. отразява взети решения, които са в грубо нарушение на императивните разпоредби на ЗУЕС; императивната разпоредба на чл. 51, ЗУЕС указва, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят; няма доказателства колко собственици, ползватели, обитатели и членове на техните семейства пребивават в сградата-ЕС, за да може да се определи на каква стойност възлиза задължението на ответника; невярно и незаконосъобразно са определени ид. ч. от общите части на сградата, съгл. чл. 17, ал. 4, ЗУЕС; в настоящия случай за сградата съществува площообразуване и ид. ч. от общите части на сградата са изрично посочени – за ответника ид. ч. от общите части на сградата са 0.416 %, а в протокола на 2

ОС са отбелязани 1.174 % ид. ч., а по този начин се увеличава почти двойно дължимите такси за поддръжка; нарушена е разпоредбата на чл. 17, ал. 6, ЗУЕС, защото гласувалите не са 2/3; ответникът не е уведомен в срок за ОС на ЕС.

В първото открито заседание ответникът е допълнил отговора си с възражението, че ищецът не е доказал броя на самостоятелните обекти в сградата и начина на изчисляване на паричното задължение на ответника.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане на направените разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че ответникът „Н. 75“ ООД е легитимиран като собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № *, разположен в сграда-етажна собственост с адрес гр. Бургас, ***. Ищецът-ЕС твърди, че на 03.09.2025 год. е било проведено общо събрание на сградата, за което е съставен писмен протокол от същата дата. В протокола е посочено, че присъстващите членове на общото събрание са посочени в таблица-списък, която е неразделна част от протокола. В приложения списък са отбелязани броят на самостоятелните обекти – 76, както и притежаваните идеални части от общите части на сградата. С решението по т. 2 от дневния ред общото събрание е избрало за управител на ЕС професионалният Д. „В.Д.“ ООД и е възложило на В. Д. да сключи договор между страните.

На 04.09.2025 год. е бил сключен договор за възлагане управление на етажна собственост между ЕС-ищец и „В.Д.“ ООД, за срок от 2 години, считано от подписване на съглашението.

Видно от съдържанието на протокола за проведеното общо събрание, по т. 3 от дневния ред са взети решения, определящи задълженията на етажните собственици за заплащане на такса „Управление на етажната собственост“ – 6384 лева годишно, такса „Поддръжка“ – 12 978 лева годишно, и такса „Ремонт и обновление“ – в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната. Според решението на етажните собственици, таксите се дължат поравно за всеки самостоятелен обект.

По делото не се спори, че решението на ОС на ЕС не е било обжалвано 3 и е влязло в сила.

Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е платил посочените такси за месеците септември, октомври и ноември 2025 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – легитимация на ответника като етажен собственик на обект в сграда, чието управление се подчинява на разпоредбите на ЗУЕС, законосъобразно проведено общо събрание на ЕС, определящо паричното задължение на ответника за поддръжка, управление и за фонд за ремонт и възстановяване, както и ликвидността и изискуемостта на процесните вземания. Съдът намира, че по делото е проведено такова доказване. Представеното решение за проведеното на 03.09.2025 год. общо събрание съдържа реквизитите по чл. 16, ал. 5, ЗУЕС и следва да бъде зачетено от настоящата съдебна инстанция, тъй като липсват данни за надлежната му отмяна по съдебен ред. С решенията, взети по т. 3, по основание и размер са ясно определени годишните парични задължения на етажните собственици по чл. 51, ал. 1, ЗУЕС, за таксите „Управление“ и „Поддръжка“ – те са въведени като фиксирани суми от 6384 лева и 12 978 лева. Задължението за заплащане на вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, по чл. 50, ЗУЕС, е въведено като месечно, съгл. т. 3 от дневния ред, и размерът му е определяем. Решението на етажните собственици за разпределяне на паричните задължения поравно между самостоятелните обекти съответства на законовата възможност по чл. 51, ал.

9, т. 3, ЗУЕС и обосновава извода за надлежно определяне частта от сумата, дължима от ответника по всяко от трите пера. Претендираните суми са правилно изчислени от ищеца при съобразяване с броя на самостоятелните обекти в сградата – 76, съгласно приложения към протокола за проведеното общо събрание списък. По делото не е проведено насрещно доказване, за установяване, че броят на обектите надвишава 76, поради което не може да се приеме, че искът е недоказан по размер.

Възраженията на ответника за незаконосъобразно разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части не следва да бъдат предмет на разглеждане по същество в настоящото производство. Тези възражения са свързани с пороци на взетото решение на общото събрание и те 4 могат да бъдат предмет на съдебна проверка само в производство по чл. 40, ал.

1, ЗУЕС, по предявен конститутивен иск за отмяна, но не и в настоящия процес по чл. 422, ГПК – в тази насока е трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 5114/07.11.2025 год. по кас. гр. д. № 4399/2024 год. на I ГО на ВКС; Решение № 39/19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год. на I ГО на ВКС; Определение № 194/26.02.2016 год. по търг. д. № 2280/2015 год. на I ТО на ВКС и Решение № 234/02.04.2026 год. по възз. гр. д. № 168/2026 год. на БсОС. Съгласно константната и актуална практика на ВКС, по отношение решенията на общото събрание по чл. 37, ЗУЕС не се прилагат нормите за недействителност по чл. 26 и сл., ЗЗД – вж. Определение № 431/13.11.2020 год. по ч. гр. д. № 3347/2020 г. на IV ГО (докладчик председателят А.Б.) и Решение № 39/19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год. на I ГО на ВКС. При решенията на етажната собственост не възникват насрещни права и задължения, както при сделките, поради което ВКС приема, че те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Нормите на ЗС и на ЗУЕС не въвеждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. ВКС приема, че извън срока по чл. 40, ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение, напр. по отношение решение на общо събрание по ЗУЕС, взето при изключенията по чл. 2 или чл. 3, ЗУЕС; ако липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9, ЗУЕС, както и когато не са налице условията на чл. 8, ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва).

Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороците му, водещи до нищожност или до незаконосъобразност, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40, ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност. В настоящия казус липсват данни за порок от изброените, водещ до нищожност на взетите решения, поради което не е налице основание за незачитането им от съдебния състав.

Делото не съдържа данни за извършено от ответника пълно или частично плащане на задълженията по т. 3 от взетото решение на ОС от 03.09.2025 год., нито за друг валиден способ за погасяване на задълженията, 5 поради което съдът счита, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

Основателността на претенцията налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес – общо 331,57 евро (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК), представляваща сбор от платените държавни такси и адвокатско възнаграждение.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от общо 215,38 евро, направени в заповедното производство пред РС – Белоградчик, която сума не е била предмет на жалба по чл. 413, ал. 1, ГПК.

Дължимите разноски следва да бъдат посочени в евро, на основание чл.

4 и чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК, че „Н. 75“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. ***, дължи на Етажната собственост с адрес гр. Бургас, ***, представлявана от „В.Д.“ ООД, ЕИК ***, сума в общ размер от 49,08 евро, представляваща сбор от дължимите такса за поддръжка, такса за управление и вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.09.-30.11.2025 год., което сборно вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 896/03.12.2025 год., изд. по ч. гр. д. № 1226/2025 год. на РС – Белоградчик.