Решение № 493 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502624 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство М. Г. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 28.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 31.05.2024 г.) обжалва Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подаден чрез пълномощник-адвокат В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към жалбата. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 18.06.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът-ищец твърди, че в производството пред първоинстанционния съд, въпреки изричното му искане за събиране на гласни доказателства, не бил допуснат до разпит свидетел, с показанията на който 1 щяло да бъде установено конкретното проявление на болките и страданията, преживени от ищеца следствие на увредите понесени от произшествието, емоционалните страдания и неудобства, които е понесъл, отражението на инцидента върху начина му на живот. Счита, че съдът недопускайки това доказателствено искане, в противоречие с принципа на истинност, заложен в ГПК не е допуснал изясняване на всички факти, имащи отношение към твърденията на ищеца. Изхождайки единствено от презумптивните последици, типично за всяко подобно увреждане, СГС е оценил частично болките страданията на ищеца без да даде сметка за действителното им проявление и последици в процесния случай. Предвид това нарушение в съдопроизводството, счита, че и постановеният краен акт е неправилен.

Развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което осъди ответника да заплати на ищеца допълнително сумата от 55 000 лв., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. Претендират се разноските направени и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът Столична община. Отговорът е депозиран чрез юрисконсулт А. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от ищеца процесуално нарушение, тъй като основателно и законосъобразно е отхвърлил направеното искане за свидетел за установяване на факти, които се припокриват със задачата на вещото лице по допуснатата СМЕ след личен преглед.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ищеца е връчен редовно на ответника на 08.07.2024 г., а насрещната въззивна жалба е подадена чрез ССЕВ на 19.07.2024 г.), ответникът в първоинстанционното производство Столична община е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено 2 по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в частта, с който първоинстанционният съд е уважил иска на М. Г. за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва.

Насрещната въззивна жалба е подадена чрез пълномощник-юрисконсулт А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно, приложено към жалбата. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 22.08.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна насрещна въззивна жалба.

Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и събрания по делото доказателствен материал и е необосновано. Във връзка с така релевираните възражения в насрещната въззивна жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция за неимуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва.

Претендират сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ищецът чрез процесуалния си представител подава отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.

С оглед предмета на спора, въведен с жалбите, Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ищец, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът-ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца, моли съда да уважи неговата въззивна жалба по аргументи подробно изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда 3 на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в претендиран размер от 60 000 лв., обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди, предявен от М. Г. Г. срещу Столична Община.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С разпита на свидетеля очевидец Ц. Н. А. се установява, че с ищеца се познават от дълги години от спортните училища. В момента на инцидента свидетелят бил в кафене с външен бар, което приключвало работа. Излизайки от заведението, за да говори по телефона, свидетелят видял как ищецът се строполил на земята. Установява, че на мястото на произшествието има едно дърво с корени, плочите не са подредени, стърчат, не може да каже дали корените на дървото са ги повдигнали. Свидетелят установява, че на това място редовно падат ходещи хора, самият той също бил стъпил на криво.

Ищецът паднал на същото място, където свидетелят си изкълчил крака.

Помогнал на ищеца да стане, той накуцвал и се оплаквал от болки в дясната ръка. Придружил го до булеварда и спрял такси, което взело М..

Веднага след инцидента на 27.10.2023 г. ищецът е прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след направени изследвания е установено счупване на ладиевидната кост на дясна ръка и на пети пръст на лявото ходило. Поставени са гипсови шини на ръката и крака, които ищецът носил около 2,5 месеца. След свалянето им е провеждал раздвижване на ръката и крака.

От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с инцидента ищецът е получил счупване на ладиевидната кост на дясната ръка, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 3-4 месеца, многофрагментно счупване на основата на първата фаланга 4 на петия пръст на лявото ходило, което е довело до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за около 2-3 месеца.

Вещото лице установява, че ищецът е претърпял болки непосредствено след инцидента за около два месеца, болки с по-малък интензитет след втория месец от произшествието до около 3-4 месеца. След това интензитетът на болките е намалял. Ищецът може да изпитва болки и понастоящем при поголямо натоварване и по-продължително ходене и стоене прав, при влажно и студено време до около 10-12 месеца от инцидента.

Установява се, че към момента състоянието на ищеца е стабилизирано.

Възстановена е самостоятелната му походка. Налице е остатъчно ограничение на обема на движенията на петия пръст на лявото ходило с 25%. Счупването на основата на петия пръст на лявото ходило не е зараснало напълно-вижда се костен откъс разположен встрани. Счупването на ладиевидната кост на дясната ръка е зараснало напълно. Движенията на дясната гривнена става са възстановени и ищецът се самообслужва с дясната ръка.

С представената медицинска документация и болнични листа, се установява, че за периода от 30.10.2023 г. до 01.03.2024 г. ищецът е бил в болничен, поради временна нетрудоспособност.

Пред настоящата въззивна инстанция и за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Д. Г. С., която живее с него на семейни начала. Късно вечерта след инцидента, М. й се обадил да го вземе с колата от Пирогов. Свидетелката установява, че по време на възстановяване на ищеца, около два месеца му била личен асистент за всичко-тоалет, включително му помагала да си измие зъбите, помагала за елементарни битови нужди. Установява, че ищецът изпитвал болки, каквито изпитва и до момента. На левия крак останала травма, не може да обува потесни обувки. Ръката в областта на китката го наболява особено, когато е студено времето и при смяна на сезоните. Ищецът бил тракторист и това наложило намирането на персонал. След свалянето на гипса ищецът пак имал нужда от помощ и не можел да шофира, поради което свидетелката до месец март основно тя шофирала. След премахване на гипса започнал да ходи на рехабилитация. След инцидента ищецът бил изнервен, правел скандали, проблеми и всичко си изкарвал на свидетелката.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният 5 съд е приел, че предявеният иск е доказан и основателен, като приел за справедлив размер на обезщетение сумата от 5 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни-ищецът и ответникът в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична Община е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул. „Звъника“ в гр.

София.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.