Протокол № 283 от 29.03.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 283 гр. Варна , 27.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Деян И. Денев при участието на секретаря Галя С. Иванова и прокурора Валентина Владимирова Дачевска (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Деян И. Денев Частно наказателно дело № 20213100200327 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Жалб. А. Б. М. – редовно призован, явява се лично и с адв. Р.Н. от АК-Варна, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО

ДОКЛАДВА

АДВ.Н.: Поддържам жалбата, така както съм я предявил.

ПРОКУРОРЪТ: Допустима е жалбата.

АДВ.Н.: Моля да бъде изслушан обвиняемият относно социалния статус.

Съдът пристъпва към изслушване на обв.М..

На въпроси на адв.Н.:

Обв.М.: Две деца имам. В Духовец ми е постоянното местожителство.

1

Въпрос на адв.Н.: Вие разбрахте ли какво има в тази чанта?

ПРОКУРОРЪТ: Възразявам на така зададения въпрос. Тук не обсъждаме и непровеждаме разпит на обвиняемото лице.

АДВ.Н.: Мен за четири месеца никой не ме е викал на разпит, откакто съм конституиран.

На въпроси на Съда:

Обв.М.: Не ми е повдигано обвинение, не зная. Не са ме разпитва ли. Само като ме хванаха в районното ме разпитваха и от тогава никой не ме е разпитвал. Преди 4 месеца и половина на 13.11. ме хванаха.

Страните заявиха, че нямат въпроси към обвиняемия.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено и даде ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Н.: Уважаеми г-н Председател, г-жо Прокурор, аз съм обективирал в жалбата си, която е доведена до знанието на окръжна прокуратура още на 04.03.2021г. Бил съм конституиран веднъж пред Апелативен съд. Надлежно упълномощен съм, още повече и бъдещ съдия. Потвърдих, че желая аз да го представлявам по делото. Аз съм изложил аргументите си, защото мярката към настоящия момент се явява нецелесъобразна. Наред с безупречното процесуално поведение на А.М. и чистосърдечните му самопризнания в началото. Аз няма да анализирам профила на А. Б. М.. Това не е типичния пласьор, това не е типичния трафикант на наркотици. Видно от свидетелството му за съдимост и характеристичните му данни. Същият е с чисто съдебно минало. Изградена личност, на 40 години, с установено местожителство. Нищо не оправдава и това е което искам да акцентирам, бездействието на разследващите полицаи по отношение на А.М.. Както и вие се уверихте, както и в цялата доказателствена съвкупност е така, същият до ден днешен не е разпитван от органите на ДП, а същият търпи една репресия, която към настоящия момент придобива характер на наказание, а не това е целта на мярката. Намирам, че абсолютно неадекватно и нецелесъобразно е същият да търпи тази репресия и да продължава, тъй като той вече към момента е на пети месеца в ареста. Същият заявява ясно и категорично за брат си, близък родственик, което е рядко срещано, за който има данни, че се занимава действително с такава дейност, че същият го е подвел и с обаждане от Турция го е накарал, го е заставил да занесе на определено място въпросната чанта. Става въпрос за голямо количество наркотично вещество, но никой не пренася, ако никога не се е занимавал и няма никакви данни, че се е занимавал с такава дейност, никой не пренася такова голямо 2 количество. Той има чисто съдебно минало и същият е бил използван като маша, като муле, без той знае, от брат си. Надявам се разследващите органи да са извършили всички оперативно-издирвателни мероприятия и да се установили, че това действително е така, от момента в който въпросния наркотик е пристигнал в Р България до контакта на А.М. с него и се надявам безспорно да има данни, за това което да кореспондира с първоначалните обяснения на А.М.. С оглед на това, доколкото разбрах почти всички действия по ДП са извършени - експертизите са готови, разпита ни са множество свидетели, но така или иначе на нас не ни е дадена възможност да участваме по какъвто и да е начин в производството.

Тази мярка остава една самоцел към настоящия момент, която няма как да изпълни целите предвидени в НПК. Продължавайки да търпи най-тежката мярка, то това действително би било неоправдана репресия. Действително има престъпление, за което Айдън си признава, но в крайна сметка законодателят е предвидил множество други мерки. В момента например мярката „Домашен арест“ е втората по тежест, която се контролира с гривни. Така, че той няма как да се отклони. Ако са извършени всички действия по това дело, по разследването, то няма как той да попречи на това. Ние за това пак акцентираме върху характеристичните данни – не осъждано лица. В тази връзка ви моля, действително бил съм умерен в искането си. Не искам някаква друго по-лека мярка, а искам втората по-тежест мярка, защото в крайна сметка и прокуратурата трябва да работи и разследващите полицаи. Това са ми аргументите и ви моля да ги вземете в предвид и да уважите молбата ми така както съм я предявил и да измените мярката в „Домашен арест“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че подадената молба за изменение на мярката за неотклонение за неоснователна. На първо място считам, че към настоящия момент по никакъв начин не е оборено обоснованото предположението, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение в ДП. Също така считам, че към момента няма обстоятелства, които да водят до извод, че е отпаднала реалната опасност обвиняемия да се укриел или извърши престъпление.

Считам, че към настоящия момент няма нововъзникнали обстоятелства, които да променят първоначалния извод на съда, изложени при вземането на именно тази мярка за неотклонение “Задържане под стража“.

Не съм съгласна с доводите на защитата. Твърди се, че съдът следва да вземе решение за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, ръководейки се от обстоятелството, че обвиняемият е направил чистосърдечни самопризнания от началото на производство. Факт е обаче, че в настоящото ДП обв. М. е дал противоречиви обяснения и то взаимно изключващи се в някои части така, че за мен да твърди, че са налице чистосърдечни самопризнания е необосновано. Факт е, че обвиняемият има чисто съдебно минало и това обстоятелство, което е отчетено от съда при първоначалното вземане на найтежката мярката за неотклонение. Това, че той е с чисто съдебно минало обаче не прави извършеното от него деянието по-малко укоримо, а обществената опасност считам, че е достатъчно висока и безспорно това е било отчетено от съда при определя на 3 първоначалната мярка за неотклонение. Наличието на постоянен адрес също е факт, който е бил известен на съда, при определяне на настоящата мярка за неотклонение, тъй като има доказателства в тази насока. Но в същото време по делото има доказателства за това, че на практика обвиняемият дори да има постоянен адрес в България, той пребивава преимуществено в Р Турция. Той в собствените си обяснения е заявил, че идването му в България в края на 2020 г. е свързано с това да полага грижи за болния си баща. По делото има данни, че той периодично идва в страната, след което отново се завръща в Р Турция, където живее неговото семейството - съпругата му и децата му, т.е. да се твърди, че това лице има постоянно местоживеене в населено място в Р България е напълно необосновано.

Говори се за бездействие на разследващите органи, като се твърди, че обвиняемият не е разпитван по делото от разследващите органи. Видно от материалите по делото, че към момента е започнало наказателно производство има привличане на лицето като обвиняем.

Той е разпитван по делото и е дал обяснения. От този момент нататък работата по ДП не е спряла. Това, че не са извършвани действия с негово участие не означава, че по делото не се работи. Това, че се работи по делото е видно от представените на съда материали, от които се установява, че дори и след подаване на молбата за изменение на мярката за неотклонение до представяне на съответните пълномощните по делото са извършвани действия. Такива се извършват и към момента независимо, че ДП се намира в окръжен съд-Варна, доколкото НПК не забранява това. Не считам, че има бездействие на разследващите органите. Ново привличане или разпит на обвиняемия за да се постигне многократност на това действие, просто е излишно. На този етап разследващите извършват действия, полагат усилия да изяснят в пълнота фактическата обстановка. Това, че с негово участие не се извършват процесуално-следствени действия не означава, че по делото не се работи. Обстоятелството, че чистото съдебно минало едва ли не води до извод за невиновност на обвиняемият няма да коментирам детайлно. Достатъчно обилна е практиката на казуси, в които не осъждани лица или лица до момента не са осъществявали никакви престъпна дейност и от един момент нататък започват да извършват противоправни деяния, включително и от вида на това, за което обв.М. е привлечен по делото.

Твърди се от страна на защитата, че към момента били извършени почти всички процесуално-следствени действия. За мен е неясно от къде адвокатът е разбрал, че са извършени. Точно това му бяха думите „доколкото разбрах по делото са извършени почти всички процесуално-следствени действия“. Не са извършвани действия, които да изискват участието на обвиняемия и на защитника и за това те не са участвали в действия по разследването.

Не считам, че към настоящия момент продължаването именно на тази мярка за неотклонение би представлявала самоцел, защото чл.57 от НПК казва, че мерките за неотклонение имат за цел не само да попречат на обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, но и да му попречи да осуети привеждането в изпълнението на влязла в сила присъда. Така, че не считам, че в случая може да говорим за мярка, която е самоцелна.

4

Цитирах текста на закона, който е ясен и категоричен. Престъплението, за което на обвиняемият е повдигнато обвинение е достатъчно тежко, с висока степен на обществена опасност, касае е за деяние извършено в съучастие, необходимо е продължаване на разследването за изясняването на участието и на други лица.

В този смисъл считам, че именно това е мярката, която е необходимо да продължи да се осъществява по отношение на този обвиняем. Що се отнася до искането за изменение на мярката за неотклонение в „Домашен арест“ моля, съда да отчете, това което заявих порано. Обвиняемият реално не живее в Р България. Неговото трайно пребиваване е Р Турция така, че за мен остава неясен въпроса на какъв адрес би изпълнявал мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Моля ви да оставите молбата без уважение и да потвърдите взетата по отношение на А.М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ.Н. реплика: Уважаеми г-н Председател, наблюдаващият прокурор изпадна в противоречие. Същият заяви, че и показанията и обясненията, по скоро обясненията на Айдън били противоречиви. Как ще са противоречиви като е разпитван един път. И ако е разпитван няколко пъти, защо е разпитван в отсъствието на адвокат. Процесуалните нарушения са едно след друго. Тази мярка е след 15 дневно задържане на жалбата, 20, при положение, че имаме срок от 3 дни, така както е по НПК. По отношение на двойното гражданство, същият, да има постоянно местожителство и всяка година трайно се установява при баща си и при майка си за 5-6 месеца. Когато самия той изпитва катарзис и се разкайва затова. Когато той каже, че ще е в Духовец, няма пречка за него. Това са ни аргументите.

ОБВ. М.: Моля, за мярка „Домашен арест“.

Съдът изслушвайки становищата на страните, запознавайки се с материалите по делото, констатира следното:

Производството е по реда на чл.65 ал. 1 от НПК, инициирано с искане от защитника на А. Б. М., обвиняем по ДП № 2403/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВРВарна, за престъпление по чл.354 а ал.2 от НК.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като се доразвиват съображенията изложени в нея. Акцентира се на изминалия времеви период, през който М. търпи мярка за неотклонение “Задържане под стража“ и липсата на необходимост от продължаване на тази мярка за процесуална принуда. Тезата се аргументира с това, че за изминалия период от време обективната истина или е трябвало да бъде установена или не се прави необходимото за установяване й. Първото би могло да бъде основание за изменение на мярката, за второто няма причини. Посочва се, че основание за тази мярка няма и с оглед отсъствието на опасност от укриване.