Решение № 2029 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120103250 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, против А. А. Ч., с ЕГН: **********, ***.

Ищецът твърди, че през периода от 14.07.2021г. до 26.11.2024г. е предоставил на ответницата услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода – за обект, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, на стойност 850.85 лв. Твър-ди и че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против нея, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ***г. на РС Бургас. По същото e била издадена такава за главницата, ведно със законната лихва от 20.03.2025г. до окончател-ното плащане; за сумата 252.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 26.12. 2021г. до 14.03.2025г., както и за деловодни разноски в размер на 75 лв. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови реше-ние, с което да се признае за установено по отношение на Ч., че му дължи тези суми. Претендира разноски.

Ответницата – чрез особения си представител адв. М. М., оспорва претенциите. Излага съображения, че не са ангажирани доказателства за наличието на сочената в исковата молба облигационна връзка между страните, както и за предоставяне на услугите, за които са начислени процесните суми. Евентуално, възразява и за погасяване на част от задълженията по давност. Моли Съда да отхвърли исковете.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. А. Ч. за исковите суми – по ч. гр. дело № ***г. на РС Бургас, 1 приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – пре-доставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото Писмо от Община Бургас – Дирекция МПДТР, с приложени към него два броя декларации по чл.14 от ЗМДТ /копия/, Удостоверение за декларирани данни на името на А. А. Ч., Справка за данъчни обекти по адрес на имота, НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***г., т.***, рег.№ ***, нот. дело № ***г. на нотариус С. С. и Удостоверение за наследници изх.№ 70-00-7874/21.10. 2021г., издадено от Община Бургас, се установява, че процесният недвижим имот с адрес: ***, е придобит в съсобственост от ответницата с нейни-те сестри – Р. А. П. и А. А. С., както и с наслед-ниците на брат й Ю. А.

С. и сестра й С. А. Д., при равни квоти – по 1/5 ид. част, включая за двете колена, по силата на наследствено право-приемство – по наследство, останало от баща й А. С. С., б. ж. на гр.Бургас, починал на ***г. Впоследствие, останалите сънаследници, с изключение на А. Ю.

Ф., притежаваща 1/25 ид. част от имота, са продали на А. Т. Х. и А. А. Х., с цитирания погоре нотариален акт, собствените си общо 19/25 ид. части.

Предвид това, следва да се приеме, че Ч. има качеството на потреби-тел на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество, по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наред-ба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.

От показанията на свидетелката К. П. – служител-инкасатор в ищцово-то дружество, обслужваща района, в който се намира процесният имот, се установява, че в същия не е имало монтиран водомер. През исковия период е бил обитаван от две лица, в края му – само от едно, и тя е начислявала по пет кубика на човек месечно, по Наредбата. Към мо-мента никой не живее в него. Изготвени са съответни протоколи, приложени по делото.

Представена е и Справка-извлечение от отчета с мобилното устройство за обекта, с або-натен № ***, както и издадените в периода от 25.11.2021г. до 23.12.2024г. въз основа на него 23 броя данъчни фактури, на обща стойност 850.85 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено – по тази причина не беше допуснато извършването на ССЕ, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на ВиК услугите.

Обезщетението за забавено плащане за периода 26.12.2021г. – 14.03.2025г., не се спори между страните, е в размер на 252.27 лв.

Предвид обстоятелството, че Ч. е собственик на 1/5 ид. част от имота, както и с оглед липсата на съответна правна норма или на договор, уреждащи възникване на солидар-ност между съсобствениците – чл.121 от ЗЗД, следва да се приеме, че съобразно разпоредба-та на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, т. е. ответницата дължи на ищцовото дружество само по 20 % от исковите суми, а именно: 170.17 лв. – главница и 50.45 лв. – мораторна лихва.

При нейна доказателствена тежест, тя не е ангажирала съответни доказателства да е изпълнила задължението си към “Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

Основателно обаче е възражението й за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на част от вземанията, а именно – за тези по фактурите, чиито падежи са настъпили повече от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, т. е. преди 20.03.2022г.

Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а в ал.2 2 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Следователно, погасени по давност са вземанията по данъчна фактура № 0042770246 от 25.11.2021г., на стойност 27.61 лв., с падеж 29.12.2021г., и обезщетението за забава, начисле-но върху нея за периода 26.12.2021г. – 14.03.2025г., в размер от 10.86 лв., както и по данъчна фактура № 0042908292 от 22.12.2021г., на стойност 27.61 лв., с падеж 21.01.2022г., и обезще-тението за забава, начислено върху нея за времето от 22.01.2022г. до 14.03.2025г., в размер от 10.65 лв. Респективно, припадащите се части от тези суми (20 %) за ответницата са – общо 11.04 лв. за главницата и общо 4.30 лв. за мораторната лихва.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че искът за главницата е доказан по основание и до размер от 159.13 лв., в какъвто следва да се уважи – за периода от 27.11.

2021г. до 26.11.2024г., като за разликата над тази сума – до 850.85 лв., претенцията следва да се отхвърли – за общо 11.04 лв. за периода 14.07.2021г. – 26.11.2021г. по данъчни фактури № 0042770246/25.11.2021г. и № 0042908292/22.12.2021г. – поради погасяване на вземанията по давност, а за 680.68 лв., претендирани за целия исков период – като неоснователна.

По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане, същата следва да се уважи за периода от 29.03.2022г. до 14.03.2025г. – до размер от 46.15 лв., като за разликата над тази сума – до 252.27 лв., искът следва да се отхвърли – за общо 4.30 лв., представляващи мораторни лихви върху главниците по посочените по-горе две данъчни фактури за периода от 26.12.2021г. до 14.03.2025г. – поради погасяване на вземанията по давност, а за 201.82 лв., претендирани за целия исков период – като неоснователен.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в съда – 20.03.2025г., до окончателното й изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдят направените в заповедното и в настоящото производства разноски – съразмерно с уважената част от исковете, както следва: 18.50 лв. за ДТ, 46.52 лв. за възнаграждение на особения представител и 0.93 лв. за СУ, както и юрисконсулт-ски възнаграждения в общ размер от 46.52 лв.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Ч., ЕГН: **********, ***, че същата дължи на “Водоснабдява-не и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 81.36 евро /159.13 лв./, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода от 27.11.2021г. до 26.11.2024г. – в обект, находящ се на горния адрес, с абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2025г. до окончателното плащане, и сумата от 23.60 евро /46.15 лв./ – обезщетение за забавено плащане за времето о т 29.03.2022г. до 14.03.2025г. , за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. на РС Бургас, като за разликите над тях до пълните предявени размери, съответно – от 435.03 евро /850.85 лв./ и 128.98 евро /252.27 лв./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, както следва: за сумата от общо 5.64 евро /11.04 лв./ – главници з а периода от 14.07.2021г. до 26.11.2021г. по данъчни факту-ри № 0042770246/25.11.2021г. и № 0042908292/22.12.2021г., и сумата от общо 2.20 евро /4.30 лв./ – мораторни лихви, начислени върху тях за периода 26.12.2021г. – 14.03.2025г. – поради погасяване на вземанията по давност, а за сумата от 348.03 евро /680.68 лв./ – главница за пе-риода от 14.07.2021г. до 26.11.2024г., и сумата от 103.19 евро /201.82 лв./ – мораторна лихва за периода от 26.12.2021г. до 14.03.2025г. – като неоснователни.

3

ОСЪЖДА А. А. Ч. да заплати на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 33.72 ев-ро /65.95 лв./, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 23.79 евро /46.52 лв./ Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_______

4