Решение № 7160 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7160 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110150264 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД против Р. Н.

П., ЕГН ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 587/2025 г. на РС-С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:. 360,05 лева (триста и шестдесет лева и 05 стотинки) – стойност на доставена в периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ж.к.

„В.-1“, бл. ***********, инсталация ********, абонатен номер № ******, сума в размер н а 65,01 лева (шестдесет и пет лева и 01 стотинка) обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 15.09.2023 г. до 11.07.2025 г. върху главница за топлинна енергия, сумата в размер на 32,56 лева (тридесет и два лева и 56 стотинки), представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата в размер на 7,84 лева (седем лева и 84 стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 15.08.2022 г. до 11.07.2025 г., върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

От страна на ответника исковете се оспорват.

От страна на третото лице-помагач „Д.Е.” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят документи за отчет.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения Списък на етажните собственици, който документ съдържа положен за ответника подпис и не е оспорен в срока за отговор. Възражението за липса на приемане на наследство е без правно значение в случая.

Съгласно чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ (в сила от 08.09.2006 г.), когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.

От страна на ответника не са оспорени представените от „Д.Е.” ЕООД Главни отчети, както и изготвеното въз основа на тези отчети заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се изяснява, че в процесното жилище през процесния период топлоснабдяването за отопление е надлежно прекратено, като радиаторите са демонтирани. Абонатът не ползва и не му се начисляват задължения за топлинна енергия за отопление на имота, нито за битово горещо водоснабдяване. Абонатът дължи стойността на топлинната енергия за сградната инсталация, която се разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на 2 отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението на съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията след края на трите отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата 360,05 лева.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Възражението за погасяване по давност е неоснователно. С оглед 3 дата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /24.07.2025 г./, следва, че по давност могат да бъдат погасени задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 24.07.2022 г., но такива задължения не са налице, тъй като най-старото задължение е за месец 07.2022 г.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т.С.” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед трите отчетни периода и съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 32,56 лева.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 408,09 евро (798,05 лв. - от 4 общо в размер на 946,25 лв. за исково и за заповедно производство).

За осъщественото безплатно процесуално представителство на ответника като материално затруднено лице, определено реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, на адв. И. А. Н. се следва възнаграждение в размер на 32,01 евро (62,60 лв. от заявени съгласно договора за защита 400 лв.)

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. П. с ЕГН **********, че има задължения към „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********** във връзка с топлоснабдяване на гр. С., район „В.“, ж.к. „В.-1“, бл. ***********, инсталация ********, абонатен номер № ******, в размери: 360,05 лева (триста и шестдесет лева и 05 стотинки) – стойност на доставена в периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. топлинна енергия; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 32,56 лева (тридесет и два лева и 56 стотинки), представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението - ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 587/2025 г. на РС-С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД против Р. Н. П. с ЕГН ********** искове за: сума в размер н а 65,01 лева (шестдесет и пет лева и 01 стотинка) - обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 15.09.2023 г. до 11.07.2025 г. върху главница за топлинна енергия; за сумата в размер на 7,84 лева (седем лева и 84 стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 15.08.2022 г. до 11.07.2025 г., върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА Р. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********** сумата 408,09 евро – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД с ЕИК *********** да заплати на адв. И. А. Н. сумата 32,01 евро - възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.