Решение № 6 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№25306/14.07.2025 г., подадена от Г. Д. П., чрез адв. О. Д., срещу Решение №733/17.06.2025 г. по гр.д.№1019/2023 г. на ОС – Пловдив, с което на основание чл.26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД е прогласен за нищожен, като привиден, договор за учредяване на право на строеж, сключен с Нотариален акт №114, т.5, н.д.№914 от 18.10.2016 г. по описа на Нотариус Адела Кац, с който „Марина Експрес 2013“ЕООД е учредила на „Немос 85“ЕООД /в несъстоятелност/ право на строеж за предвидения да се построи в ПИ №004037, целият с площ от 25.560 дка, находящ се в м.“Сухата чешма“ в землището на село Руен, общ. Куклен, и съставляващ УПИ II-35, при подробно описани граници, обект „Животновъдна ферма за отглеждане на кози и техните приплоди“, състоящ се от обор, доилна и битовоадминистративна част със застроена площ 3 158,60 кв.м., контролно-пропусквателен пункт със застроена площ от 7,20 кв.м. и торова площадка със застроена площ от 320 кв.м., обслужващи съоръжения, включително дезинфекционна яма, резервоар за ППН и трупосъбирателен пункт, и е признато за установено по отношение на „Немос 85“ЕООД /в несъстоятелност/, че „Марина Експрес 2013“ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор №*** по КК на с. Руен, община Куклен, област Пловдив, находящ се в м.“Сухата чешма“, с площ 25559 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – за животновъден комплекс, при подробно описани граници, ВЕДНО с построените в имота сграда с 1 идентификатор №*** с предназначение селскостопанска сграда с площ 3175 кв.м. и сграда с идентификатор №*** с предназначение постройка на допълващо застрояване с площ 20 кв.м., като е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 940,80 лв. Решението е постановено при участието на жалбоподателя Г. Д. П., в качеството на трето лице – помагач на ответника „Немос 85“ЕООД /в несъстоятелност/. Релевирани са оплаквания за неправилност на постановеното решение. Съдът неправилно е приел, че в представеното Споразумение /Обратно писмо/ е само една част от общо постигнатото съглашение между страните. Поддържа се, че съглашението е нищожно на основание чл.152 от ЗЗД, като включва в себе си две отделни уговорки: на първо място - устна договорка за взаимно и при равни права участие в реализирането на общ бизнес-проект, представляващ финансиране и изграждане на животновъдна ферма, и на второ място – писмено Споразумение /Обратно писмо/, в което е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона в случай, че не бъде изпълнена устната договорна за получаване от страна на ищеца на половината от стойността на реализирания проект. Относно постигнатите устни договорки за финансирането и изграждането на животновъдна ферма са събрани доказателства, установяващи съдържанието на това споразумение. С процесния нотариален акт „Марина експрес 2013“ЕООД е учредила на „Немос 85“ЕООД правото на строеж на посочения обект, като в НА изрично е отразена продажната цена на учредените права – сумата 9000 лв. От приетата ССЕ се установява, че тази сума не е била реално платена, което подкрепя тезата, че учредяването на правото на строеж е извършено за осъществяване на общия проект. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват договорките между страните, че ако ищеца „Марина експрес 2013“ЕООД не получи 50% от реализирания проект, има право да получи правото на собственост върху построената животновъдна ферма, или чрез установяване на симулативност на сделката, или чрез поетото от „Немос 85“ЕООД задължение за прехвърляне на правото на собственост върху имота. Според жалбоподателя, посочените обстоятелства обосновават извод, че ищеца е предприел всякакви действия и способи да гарантира участието си в проекта - чрез продажба на 50% от дружествените дялове, чрез обявяване на сделката за симулативна, както и чрез предварителен договор за продажба на построената животновъдна ферма. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен за всички инстанции процесуален представител с пълномощно на л.184 от делото на ПОС, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на главните страни по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

2

№31926/16.09.2025 г., подаден от „Немос 85“ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика П. Т..

Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и се настоява да се потвърди. Излагат се подробни съображения по съществото на спора в подкрепа на изложените от съда мотиви. Настоява се въззивната жалба да се остави без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№34561/07.10.2025 г., подаден от „Марина експрес 2013“ЕООД, чрез адв. С. С.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от третото лице – помагач, и се настоява за оставянето й без уважение. Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението в частта на изложените мотиви във връзка с представеното по делото обратно писмо, както и във връзка с подписания между страните предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.06.2018 г. По делото не са ангажирани доказателства за оборване на формалната доказателствена сила на договора за суперфиция и на Споразумението /обратно писмо/, нито са представени доказателства за друго правоотношение, във връзка с което да е сключен процесния договор. Неоснователно се твърди наличие на преддоговорни отношения между страните, тъй като представените документи са съставени след датата на суперфицията.

Разпитаните свидетели Ф.М. и Д.М. са пряко заинтересовани от изхода на делото и от показанията им не се установява какви договорености е изпълнил ответника, или не е изпълнил ищеца, с което да се обори изразената недвусмислено воля в обратното писмо. По делото категорично се установява, че на 18.10.2016 г. страните са сключили договор за учредяване на право на строеж, върху собствения на „Марина експрес 2013“ЕООД поземлен имот, за построяване на обект „Животновъдна ферма за отглеждане на кози и техните приплоди“, с който договор страните въобще не са имали воля да се обвържат. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, и оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане в полза на дружеството разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местнокомпетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е образувано на 12.04.2023 г. по искова молба, предявена от ищеца „Марина експрес 2013“ЕООД против ответника „Немос 85“ ЕООД. В течение на производството ответникът е обявен в несъстоятелност, считано от 29.05.2025 г., и от същата дата са прекратени правомощията на управителя. Считано от 14.05.2025 г. ответникът се представлява от синдика П. Т. Т., който е конституиран като надлежен 3 представител на ответника в производството пред първостепенния съд. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът е бил надлежно представляван в производството пред първостепенния съд, както и във въззивното производство.

С исковата молба, уточнена с Молба вх.№14830/09.05.2023 г. /на л.32 от делото на ПОС/ са били предявени от ищеца „Марина експрес 2013“ЕООД обективно съединени и кумулативно предявени искове:

1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността, поради привидност, на сключен между страните договор за учредяване на право на строеж, сключен с Нотариален акт №114, т.5, н.д.№914 от 18.10.2016 г. по описа на Нотариус Адела Кац, вписан Акт №135, том 92, д.№17942/16 г., вх. Рег.№33828/18.10.2016 г. на Службата по вписванията – Пловдив, с който „Марина Експрес 2013“ЕООД е учредила на „Немос 85“ЕООД право на строеж за обект, предвиден да се построи в собствения му ПИ №004037, целият с площ от 25.560 дка, находящ се в м.“Сухата чешма“ в землището на село Руен, общ.

Куклен, и съставляващ УПИ II-35, отреден за козеферма със складови и обслужващи дейности с административно-битова част и къща за персонала по ПУП –ПРЗ на масив 4, местност „Сухата чешма“, землище с. Руен, община Куклен, при подробно описани граници, представляващ „Животновъдна ферма за отглеждане на кози и техните приплоди“, състоящ се от обор, доилна и битово-административна част със застроена площ 3 158,60 кв.м., контролно-пропусквателен пункт със застроена площ от 7,20 кв.м. и торова площадка със застроена площ от 320 кв.м., както и обслужващи ги съоръжения, включително дезинфекционна яма, резервоар за ППН и трупосъбирателен пункт, за сумата от 9000 лв.;

2. Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че в качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-852/11.12.2019 г. на ИД на АГКК – София, с последно изменение, засягащо процесния имот от 22.06.2020 г., подробно описан съобразно действащата кадастрална карта на землището на с. Руен, и поради привидността на сключения между страните договор за учредяване на право на строеж, сключен с Нотариален акт №114, т.5, н.д.№914 от 18.10.2016 г. по описа на Нотариус Адела Кац, е придобил по приращение на основание чл.92 от ЗС построените в собствения му поземлен имот с идентификатор № *** сграда с идентификатор №*** с предназначение селскостопанска сграда с площ 3175 кв.м. и сграда с идентификатор №*** с предназначение постройка на допълващо застрояване с площ 20 кв.м., и иска осъждане на ответника да му възстанови собствеността и предаде владението върху тези сгради, които владее и ползва без правно основание.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран от ответното дружество, представлявано от управителя Н.Ф.М. Отговор вх.№18018/05.06.2023 г. С него се оспорват предявените искове, 4 като се твърди сделката да е действителна и цената за учреденото право на строеж да е била платена. Оспорва се истинността на представеното с исковата молба Споразумение (обратно писмо) от 18.06.2016 г. – оспорва се автентичността на документа, навеждат се твърдения документ с такова съдържание да не е подписван от управителя на ответното дружество.

При условията на евентуалност се поддържа подписване на документа при въвеждане в заблуждение, и при липса на воля за подписване и липса на съгласие на представляващия дружеството. Настоява се исковете да се отхвърлят, като неоснователни. Предявява се възражение за прихващане на стойността на направените от ответника подобрения, което възражение съдът с Определение №2484/25.10.2023 г. е приел за недопустимо и е отказал да приеме за разглеждане.