Решение № 98 от 20.06.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. С., 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20244150100814 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД.

Ищцата В. М. Б. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ** от ** г., сключен с „К.“ ЕАД, по силата на който била получила под формата на кредит сумата в размер на 5522,54 лева, при ГПР от 21.01%, при ГЛП от 19.22%, със срок на кредита от 24 месеца. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „**“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит, поради което на ** г. сключила с „**“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 3262,97 лева.

Счита, че Договорът за потребителски кредит № **/**, сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На първо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК уреждала, че договорът трябва да съдържа годишния процент на 1 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Не ставало ясно изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в договора за кредит липсвала яснота относно тези обстоятелства. Именно поради това договорът за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Наред с това, договорът за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на реалния размер на ГПР – съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция/поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по договора за гаранция/поръчителство, към ГПР и ГЛП, реалните стойности нараствали двойно, а може би и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно действителните разходи по обслужване на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно – едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД е „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била и процесната, а и печалбата на „**“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик – „К.“ АД. С оглед на това обстоятелство можело да се заключи, че със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие ще бъде 2 разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К.“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „К.“ ЕАД, кредиторът на практика плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по другоправоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство. На последно място, счита, че Договор за предоставяне на поръчителство дружеството „**“ ЕООД, е недействителен на основание чл.

143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че процесния договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № ** / ** сключен с „К.“ ЕАД, на основание чл. 26 ал.1 от 3ЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **/ ** г. на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от 33Д, чл.

143, ал.1 и чл. 146 от 33П. Моли да бъде постановено решение и с което да бъде обявен за нищожен и Договор за предоставяне на поръчителство от **г., сключен с дружеството „**“ ЕООД, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 1, пр.2, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Претендира разноски, като на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. М. за оказаната й безплатна адвокатска помощ. В хода на устните състезания не взема становище. Представя писмено становище, с което поддържа подадената искова молба моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.

Ответникът „К.“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не оспорва, че между него и ищцата бил сключен договор за потребителски 3 кредит №**/**г. при твърдените условия, както и че ищцата е усвоила сумата от 5522,54 лева. Твърди, че по договора за кредит ищцата се задължила да извърши плащания в общ размер на 6727,03 лева, на 24 вноски, при ГПЛ 19,22 % и ГПР в размер на 21,01%. Оспорва твърдението, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Позовава се на обстоятелството, че Приложение № 1 към процесния договор до знанието на ищцата бил доведен по ясен и недвусмислен начин ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Също така били подробно описани в т.11 от Раздел VII. Кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към Договора Общи условия. Счита, че Договора имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Взема становище, че не са нарушени законовите разпоредби по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния договор. Не споделя изложените в тази връзка доводи на ищцата, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „**“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като признава, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Твърди, че титулярите на вземанията били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице. „К.“ ЕАД незнаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „**“ ЕООД, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не бил страна. Възнаграждението на поръчителя „**" ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, поради което поддържа, че респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.

4

19 от ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която ответникът нямал контрол, нито има достъп, като „**“ ЕООД и клиентът уговаряли условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече бил подписан и неговите параметри били договорени и неможели да бъдат променени. Посочва, че за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Счита, че дори и да бъдели споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на , то това не водело до недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „**“ ЕООД. Чрез договора за поръчителство била повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на него, ищецът ще дължал на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл можело да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „**“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да бъде обявен от съда за нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Моли 5 съда да отхвърли претенцията на ищцата за разноски, тъй като счита, че същата не е затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., но в случай, че уважи претенцията за разноски в полза на ищцата, моли да бъде определено справедливо възнаграждение, като бъде отчетена ниската правна и фактическа сложност на производството, а съгласно наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът би могла да е под минимума. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание, поддържа отговора на исковата молба, моли да се отхвърли предявения срещу дружеството иск.