Решение № 2750 от 19.12.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 404/2024
- Вид
- Решение № 2750
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2750 гр. Бургас, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120100404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявени от К. П. М. против ”Обединена Българска банка” АД и “ЕОС Матрикс“ ЕООД.
От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отноше-ние на ответниците, че ищцата не дължи сумите: 2 390 лв. – главница по Договор за кре-дитен лимит по международни кредитни карти MasterCard *** № ***г., Анекс № ***/30.07.2010г. и Анекс № ***/31.10.2011г. към него, ведно със законната лихва счи-тано от 19.07.2013г. до окончателното плащане; 593.31 лв. – договорна лихва за периода 05.12.2011г. – 16.06.2013г.;
269.89 лв. – наказателна лихва за времето от 05.01.2012г. до 18.07.2013г., и 302.06 лв. – деловодни разноски, в това число – 65.06 лв. за ДТ и 237 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които в полза на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /с правоприемник ответната банка/ е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5981/2013г. на РС Бургас и е образувано изп. дело № 20208050400516 на ЧСИ С. Н. – по искане на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване на вземанията, придобити от по-следното – с Договор за цесия от 21.09.2018г., по давност. Претендират се разноски.
Ответната банка счита предявения срещу нея иск за процесуално недопустим – поради липсата на правен интерес за ищцата от воденето му, с оглед извършената цесия, и моли производството по същия да се прекрати, а дружеството-цесионер оспорва претенцията и иска да бъде отхвърлена, излагайки подробни съображения, че вземанията не са погасени по давност. Претендират се юрисконсултски възнаграждения.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чиито правоприемник е ”Обединена Българска банка” АД, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз осно-ва 1 на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. П. М. и П. Г. И. за солидарно заплащане на исковите суми – по ч. гр. дело № 5981/2013г. на РС Бургас.
По молба на Банката на 29.07.2013г. е образувано изп. дело № 20138050401454 на ЧСИ С.
Н.. Възложено от взискателя е на съдебния изпълнител да предприеме необходимите за събиране на вземането изпълнителни действия срещу длъжниците, на ос-нование чл.18 от ЗЧСИ.
На М. е изпратена ПДИ, която е получена на 16.09.2013г. от лице от домашни-те й – П. И.
М. /баща/, със задължение да я предаде на длъжника. /л.198 от делото/ С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, като е изискал съответни справки. Изпращал е запорни съобщения до банки. На 03.09.2013г. е наложил запор на трудовото възнаграждение на М. при работодателя ”Аурелия Аква Инвест” ЕООД, а на 19.03.2014г. при ”Имортал Кинг” ЕООД.
На 27.03.2014г. е наложил запор на банкови сметки на И. в ”Прокредит Банк България” АД.
Впоследствие – по молба на Банката от 14.12.2016г., на 26.01.2017г. е нало-жил възбрана на недвижим имот, собственост на втория длъжник и запор на дружествения му дял в ”Р. М.
Инвест” ЕООД, гр.София.
На 21.09.2018г. е сключен Договор за цесия и “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлило на “ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си по процесния изпълнителен лист, за кое-то Банката е уведомила ЧСИ с писма от 27.09.2018г. и 15.01.2019г.
На 07.03.2019г. дружеството – цесионер е депозирало молба по изпълнителното дело, с която е поискало да бъде конституирано като взискател, на основание чл.429 от ГПК, с оглед и на уточнението й от 27.05.2019г. С Постановление от 03.09.2019г. ЧСИ я е уважил.
М. е била уведомена за това на 25.10.2019г.
С молба от 18.05.2020г. “ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и връщане на изпълнителния лист.
С Постановление от 28.05.2020г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Въз основа на молба на дружеството от 28.05.2020г. с Постановление от 06.08.2020г. /л.
233 от делото/ ЧСИ С. Н. е образувала изп. дело № 20208050400516. С нея взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия: описи и оценка на движими вещи на адресите на длъжниците, както и налагане на запори на банковите им сметки.
На 04.08.2020г. М. е депозирала искане за снабдяване с преписи от документи от изп. дело № 20138050401454.
На 24.08.2020г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за образуване на изп. дело на длъжниците, като ищцата е получила своето на 11.09.2020г. – чрез баща й.
С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, като е изискал съответни справки. Изпратил е запорни съобщения до банки. Насрочил е опис на движими вещи на адреса на М. на 22.10.2020г., като видно от съставения протокол, в жилището на адрес: гр.Б., ЖК ***, обитавано от родителите й, не е открил нейни такива, а в апартамента в град Б., ЖК ***, е установил, че живеят нови собственици.
С писмо от 31.08.2020г. ”УниКредит Булбанк” АД е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор за основателно и блокира сметките на ищцата.
С молба от 21.10.2021г. взискателят е поискал налагане на запори на сметки на длъжниците, като върху нея ЧСИ е отбелязал, че за М. това вече е сторено.
2
На 23.05.2023г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да направи справки за наличието на банкови сметки и трудови правоотношения за длъжниците, както и да наложи съответни запори.
На 26.05.2023г. ЧСИ е наложил запори на сметките на ищцата в ”Общинска банка” АД и ”Банка ДСК” ЕАД.
Взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия срещу М. и с по-следващи молби – от 07.07.2023г. и 16.01.2024г.
На 19.01.2024г. съдебният изпълнител е наложил и запор на трудовото възнаграждение на ищцата в ”Максина” ООД.
На 24.01.2024г. М. е депозирала исковата молба, въз основа на която е образу-вано настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна и в съответствие с разрешенията, дадени с ТР от 26.06.2015г. по т. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/1980г. – до датата на обявяването му за изгубило сила, настоящият съдебен състав намира следното от прав-на:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключва-нето на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основа-ние.
Ищцата твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 5981/2013г. на РС Бургас са погасени по давност, т. е. претенцията й е процесуално допустима.
По делото няма данни, че цедентът е съобщил на ищцата за извършената цесия, поради което следва да се приеме, че искът срещу Банката е процесуално допустим, както и този – срещу цесионера, с оглед приложените по делото книжа, във връзка със сделката.
С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК давността се прекъсва и нова такава започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение – в случая от 01.10.2013г., с изтичането на двуседмичния срок за възражение от получаването на ПДИ и ЗИ по чл.417 от ГПК от М. на 16.09.2013г.
В съдебната практика категорично се приема, че за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и те се погася-ват с изтичането на 5-годишна давност.
От друга страна с образуването на изп. дело № 20138050401454 на ЧСИ С. Н. – на 29.07.2013г., давността също е била прекъсната и е спряла да тече за времето на изпълнението – ППВС № 3/1980г.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР по т. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и приложими за времето след обявяването на ППВС № 3/1980г. за изгубило сила – на 26.06.
2015г., прекъсването на давността настъпва единствено при предприемане на изпълнител-ни действия от съдебния изпълнител.
Следователно, от последната дата – по отношение на процесните вземания, е започнала да тече нова погасителна давност.
С наложените от ЧСИ на 26.01.2017г. възбрана на недвижим имот, собственост на И. и запор на дружествения му дял в ”Р. М. Инвест” ЕООД, гр.София, погасителната дав-ност по отношение на М. не е била прекъсната по аргумент от чл.125, ал.1 от ЗЗД.
След тази дата други изпълнителни действия не са били искани от взискателя, респективно – извършвани от ЧСИ, поради което с Постановление от 28.05.2020г. изпълнително-то производство е било прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба на взискателя от същата дата е било образувано изп. дело № 20208050400516 на ЧСИ С. Н.. С нея взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия срещу М., 3 поради което на 24.08.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковата й сметка в ”Уникредит Булбанк” АД и е насрочил опис на движими ве-щи на 22.10.2020г.
Следователно, погасителната давност по отношение на ищцата е била прекъсната на 28.05.2020г. /преди да изтекат 5 години, считано от 26.06.2015г./, впослед-ствие и на 24.08.2020г. и 22.10.2020г. Тук следва да се посочи, че не е необходимо пред-приемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно за да се счита давността прекъсната. И това следва от самата раз-поредба на чл.116, б.”в” от ЗЗД /употребената от законодателя дума е “предприемане“, а не “извършване“/ – така Решение № 1416/24.06.1969г. по гр. дело № 884/1969г. на ВС, I г. о., в което се приема, че давността се прекъсва и тогава, когато исканите релевантни дейс-твия са били безуспешни, поради ненамирането на длъжника на адреса.
Погасителната давност по отношение на процесните вземания е прекъсната отново на 26.05.2023г., когато ЧСИ по молби на взискателя е наложил запори на сметките на ищцата в ”Общинска банка” АД и ”Банка ДСК” ЕАД, както и на 19.01.2024г. – със запора на трудовото й възнаграждение в ”Максина” ООД.
При това положение – следва да се приеме, че считано от 19.01.2024г. до датата на завеждане на настоящото дело – 24.01.2024г., не е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на издадения по ч. гр. дело № 5981/2013г. на РС Бургас изпълнителен лист.
Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумите от по 100 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. М., с ЕГН: **********, гр.Бур-гас, ж.к.***, искове за признаване за установено по отношение на “Обединена Българска банка“ АД, с ЕИК:
000694959, със седалище и адрес на управле-ние: гр.София, район “Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, и “ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: 131001375, седалище и адрес на управление: град София, район ”Витоша”, ЖК “Малинова долина”, ул.“Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, че не дължи сумите: 2 390 лв. – главница по Договор за кредитен лимит по международна кредитни карти ****, Анекс № ***/30.07.2010г. и Анекс № ***/31.10.2011г., сключени с “Рай-файзенбанк (България)“ ЕАД /с правоприемник – ответната банка/, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2013г. до окончателното плащане; 593.31 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2011г. до 16.06.2013г.; 269.89 лв. – наказателна лихва за времето от 05. 01.2012г. до 18.07.2013г., и 302.06 лв. – деловодни разноски, в това число 65.06 лв. за ДТ и 237 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които в полза на заемодателя е издаден из-пълнителен лист по ч. гр. дело № 5981/2013г. на РС Бургас и е образувано изпълнително дело № 20208050400516 на ЧСИ С. Н., поради погасяване на вземанията, придобити от втория ответник – с Договор за цесия от 21.09.2018г., по давност, като неос-нователни.
ОСЪЖДА К. П. М. да заплати на “Обединена Българска банка“ АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД сумите от по 100 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
Разпечатката съдържа 59 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8f01724-923d-4d7f-a55e-2263975859d6