Решение № 25 от 28.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. К., 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500356 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 260003/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1828/2019 г., К.йският районен съд е отхвърлил като неоснователна претенцията на Н. Г. К. против Г. К. К. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на имота: жилище, апартамент, на две нива /приземен и първи етаж/, ведно с припадащата му се 1/2 идеална част от общите части на сграда с идентификатор *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.Съдът е изнесъл на основание чл. 348 от ГПК на публична продан допуснатия до делба с постановеното по делото Решение № 260165/10.05.2021 г. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение на имота: жилище, апартамент, на две нива /приземен и първи етаж/, ведно с припадащата му се 1/2 идеална част от общите части на сграда с идентификатор *** и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, между Г. К. К. и Н. Г. К., при квоти:- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите му 1/2 идеална част от общите части на сградата – 3/4 идеални части за Г. К. К. и 1/4 идеална част за Н. Г. К.; - от поземлен имот с идентификатор *** - 3/8 идеални части за Г. К. К. и 1/8 идеална част за Н. Г. К., в което съотношение да се разпредели получената сума за имота от проданта.

1

Съдът е осъдил на основание чл. 355 от ГПК да бъдат заплатени по сметка на PC-К. държавни такси по извършване на делбата, в размер на 1 644 лв. от Г. К. К., и в размер на 548 лв. от Н. Г. К.. Съделителката Н. Г. К. е осъдена да заплати на Г. К. К. сумата от 2 500 лв. - адвокатско възнаграждение за втората фаза на делбения процес, а Г. К. К. да заплати на Н. Г. К. сумата от 150 лв. - разноски за експертизи за втората фаза на делбения процес.

Настоящото производство е образувано по депозирана въззивна жалба от недоволния от решението съделител Н. Г. К., ответник в първоинстанционното делбено производство. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в противоречие с материалния закон, със събраните по делото доказателства и необосновано.

Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд стигнал до извода, че съделителката К. не отговаря на предпоставките за уважаване на възлагателната й претенция, защото същата следвало да бъде предявена само срещу друг наследник, а съделителят К. не бил такъв. Съдът неправилно не взел предвид и обстоятелството, че в производството отсъствал елемента „конкуренция на възлагателни претенции", тъй като само К. поискала възлагане, че тя има качеството на наследник и собствеността й е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство, в който смисъл и в т.7 на ТР №1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г., ОСГК на ВКС било посочено, че „след като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители това не е пречка за уважаване на същата“.

В жалбата се изтъква и, че решаващият съд не взел предвид и обстоятелството, че К. не разполага с друго жилище за задоволяване на жилищните си нужди, че живее постоянно в имота от 2011 г. и до сега, а преди това периодично и в различни периоди. В този смисъл следвало съдът да съобрази, че неподеляемият делбен имот бил предмет на две или повече наследявания, открити в различно време - наследството на Т. П., открито през 1990г. и на М.

К., открито през 2007г. По правилата на задължителната практика на ВКС, когато имотът бил предмет на делба с наследствен произход, се предполагало, че който е живял в имота към момента на откриване на което и да е от наследствата, то той е живял в делбения имот по смисъла на закона. При обратната хипотеза пък, следвало да се приеме, че целта на нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК не била да санкционира наследника за това, че към момента на откриване на наследството е отсъствал от наследственото жилище, а да задоволи жилищната нужда на този от наследниците, за който наследствения имот, предмет на делба е единствено жилище и няма други съделители, с които да се конкурира за възлагане/ Решение № 110/25.05.2016 г. по гр. д. № 432 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Іг.о./.

Въззивницата моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлена претенцията й по чл.349, ал.2 от ГПК и делбеният имот е изнесен на публична продан, вместо което да бъде постановено ново такова, с което имотът, предмет на делбеното производство бъде възложен в собственост и в дял на съделителя Н. К., а делът на съделителя Г. К. да бъде уравнен в пари, съобразно изготвената по делото оценка.

Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

2

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител, писмен отговор на въззивната жалба от ответника по същата Г. К. К., в който са изложени съображения за нейната допустимост, но и неоснователност.

В съдебно заседание, въззивницата Н. К., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание, въззиваемият Г. К., чрез писмено становище, депозирано от процесуалния му представител, оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като представя за тях и списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалване, поради което като допустима, същата следва да бъде разгледана по същество.

Компетентният К.йски районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Г. К. К. от гр. С. срещу Н. Г. К. от гр. К., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** и на находящия се в него самостоятелен обособен обект/СОС/ с идентификатор *** по КККР на гр. К..

Искът се основава на твърдения, че имотите са съсобствени на основание сделка за ищеца от 19.05.2017 г., по която първите двама праводатели са собственици по наследство от Т. Т. П., починал на **.**.****, а третият на М. Т. К., починала на **.**.****г., и на основание наследство за ответницата К., получено от М. Т. К., починала на **.**.****г. и Т. Т. П., починал на **.**.****, признат приживе за собственик на имотите на основание давностно владение с нотариален акт от 1975 г., при квоти за поземления имот 3/8 идеални части за ищеца и 5/8 идеални части за ответницата, и при квоти за СОС 3/4 идеални части за ищеца и 1/4 идеални части за ответницата.

В производството безспорно е установено, че с Нотариален акт № ***/**** г. наследодателят Т. Т. П. е признат за собственик по давностно владение на 1/2 ид. част от парцел XI в кв. 131 по регулационния план на гр. К., целият с площ от 551 кв. М., ведно със западната половина от двуетажна жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от по две стаи и антре на всеки етаж, и на 1/2 ид. част от общите части на сградата, както и че тези имоти са идентични с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., с площ от 518 кв. м и самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ 143 кв. м, състоящ се от два етажа. Наследодателят Т. Т. П. е починал на **.**.**** г. и е оставил за свои наследници по закон преките си низходящи Г. Т. Т., починал на **.**.**** г. и М. Т. К., починала на **.**.**** г. Наследници по закон на Г. Т. Т. са неговите деца – А. Г. Т. и М. Г.а Т.а -праводатели по дарение на ищеца-съделител Г. К., а наследници по закон на М. Т. К. са децата й - К. Г. К., праводател по дарение на сина си – съделителя Г. К. и ответницата –съделителка Н. Г. К..

С постановеното в първата фаза в делбеното производство, влязло в сила Решение № 260165/10.05.2021 г., постановено по първоинстанционното дело № 1828/2019г., К.йският 3 районен съд е допуснал до делба: Самостоятелен обект в сграда/СОС/ с идентификатор ***, находящ се в сграда е идентификатор ***,с предназначение на СОС жилище, апартамент, на две нива /призем и първи етаж/, ведно с припадащите му се 1/2 идеални части от общите части на сграда е идентификатор ***, и ведно е 1/2 идеална част от поземлен имот е идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с обща площ 518 кв.м. по КККР на гр. К., одобрени на 18.10.2006г., между страните -ищец Г. К. К. и ответницата Н. Г. К., при дялове: -от Самостоятелен обект в сграда/СОС/ с идентификатор ***, ведно с припадащите му се 1/2 идеални части от общите части на сграда с идентификатор *** - 3/4 идеални части за Г. К. К. и 1/4 идеални части за Н. Г. К., и от поземлен имот е идентификатор *** - 3/8 идеални части за Г. К. К. и 1/8 идеални части за Н. Г. К.. Съдът е отхвърлил иска за делба за разликата над 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени на 18.10.2006г., до пълния му предявен размер за делба на целия поземлен имот.

Съгласно чл. 269 от ГПК, настоящият въззивен съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В аспекта на казаното, атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. За да се произнесе с оглед релевираните оплаквания досежно правилността на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция съобрази поотделно и съвкупно следните обстоятелства:

В срок, в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, проведено на 28.02.2023 г., ответницата- съделител Н. Г. К. е направила искане и съдът е приел за съвместно разглеждане възлагателната й претенция с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК, да й бъде възложен делбения имот, като е мотивирала искането си с представяне на доказателства за отсъствие на други собствени имоти. Съделителят Г. К. намира за неоснователна така направената възлагателната претенция на леля си-съделителката К., и желае имотът да бъде изнесен на публична продан.

Съгласно разпоредбата на цитирания чл.349, ал.2, предл.І от ГПК, ако подлежащият на делба имот е неподеляем и е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

И тук възникват основните поставени във въззивната жалба въпроси, а именно налице ли са предпоставките за уважаване на възлагателната на съделителката К. претенция. При тълкуването на законовата норма с оглед наложилата се по тези въпроси съдебна практика, в частност и незагубилото сила Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г., постановено по гр.д.

4

№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС досежно приложението на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, изцяло възпроизведен в нормата на действащия чл.349, ал.2 от ГПК, в производството се установява, че делбеният имот има характер на жилище- същото е служило на наследодателя на съделителката К. за задоволяване на жилищни нужди и, че този делбен имот, безспорно е и неподеляем - от него не могат да бъдат образувани два реални дяла, съгласно допуснатите до делба квоти. Налице е в производството и още една законова предпоставка, а именно съделителката К. доказва в производството, че не притежава друго жилище.