Решение № 7787 от 28.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42520/2025
- Вид
- Решение № 7787
- Подписан
- 28.04.2026
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7787 гр. София, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110142520 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, както и чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен заем №...г. и договор за паричен заем №==/..г., сключени между страните по спора, а в условията на евентуалност искове за прогласяване недействителността на клаузата в договор за потребителски кредит №...г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както клаузата в договор за потребителски кредит №==/..г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че на ...г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем №...г. при следните условия: размер на предоставената главница – 700 лева; вид на погасителна вноска – месечна, брой погасителни вноски – девет; при непосочен месечен лихвен процент. На ..г. ищецът сключил с ответното дружество договор за потребителски паричен заем №==/..г. при следните условия: размер на предоставената главница – 500 лева; вид на погасителна вноска– месечна, брой погасителни вноски – три; при непосочен месечен лихвен процент. В договора от ..г. страните уговорили задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 417,33 лева. В договора за кредит от ...г. ищецът се задължил да предостави на ответника едно от изрично посочените обезпечения, като при неизпълнение на задължението следвало да заплати неустойка, при общ размер на дълга от 1 440 лева. Ищецът не изпълнил поетото задължение за предоставяне на обезпечение по договора, вследствие на което за него възникнало задължение за заплащане на неустойка в уговорения размер. Ищецът оспорва като недействителни процесните договори за кредит поради неспазване на законоустановената форма за сключване, неспазване на изискването за изготвянето им по ясен и разбираем начин, както и неприлагането на еднакви формат и шрифт по отношение на всички елементи в договорното съдържание. Оспорва като недействителни процесните договори поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в непосочване на действителния размер на приложимия ГПР. Посочва, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да бъде включена при формиране на приложимия ГПР, т. к. представлява разход по кредита. Посочва, че в договорите не е посочен размера на дължимата договорна лихва. Излага доводи за това, че предвидената договорна неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави и прикрива способ за акумулиране на скрита печалба от кредитодателя при заобикаляне на законовите ограничения на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Оспорва като недействителни процесните договори за кредит доколкото 1 уговорената дължима възнаградителна лихва по всеки от тях противоречи на добрите нрави, т. к. надвишава трикратния размер на законната лихва, а на отделно основание – липсват конкретно предвидени условия за прилагането й в съдържанието на всеки от договорите.
Оспорва като недействителни процесните договори поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва факта, че между страните по спора са възникнали договорни правоотношения по силата на сключени договор за потребителски кредит №...г. и договор за потребителски кредит №==/..г. при посочените от ищеца условия. Посочва, че при сключване на процесните договори за кредит на ищеца е предоставен СЕФ, съдържащ подробна информация относно условията предоставяне на заемната сума и сключването на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената неустойка прикрива възнаградителна лихва и съставлява разход по кредита, като посочва, че същата е дължима при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита по смисъла чл.
19, ал. 3 ЗПК. Посочва, че лихвеният процент е ясно определен в договора, както и в предварително предоставения СЕФ и не противоречи на добрите нрави. Ответникът сочи, че неустойката е свободно и индивидуално договорена между страните, съответства на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По отношение на доводите за недействителност на договор за потребителски кредит №==/..г. ответникът посочва, че договорът е сключен на ясен и разбирам език в съответствие с изискванията на ЗПК по отношение на формата и шрифта на договора. Посочва, че включването на такса за експресно разглеждане на кредита не съставлява задължително условия за сключването на договора, дължи се за предоставяне на допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по сключения договор съгласно чл. 10а ЗПК. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата на възникнали договорни правоотношения между М. А. М. и „К. Й.“ ООД по силата на сключени договор за паричен заем №...г. и договор за потребителски паричен заем №==/..г.
Съгласно постигнатите договорни условия по договор за паричен заем №...г. „К. Й.“ ООД е предоставил на М. А. М. кредит в размер от 700 лева, размер на погасителна вноска 91,29 лева, ГПР – 47,883%, месечен лихвен процент – 3,330%, срок на договора – 9 месеца, обезпечение съгласно чл. 6 от договора, при общ размер на всички дължими плащания 821,64 лева.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищецът се задължил да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора – един или повече гаранти, които да отговарят на посочените изисквания в общите условия към договора, както и едно от следните обезпечения – ипотека върху недвижим имот съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от общите условия, особен залог върху движимо имущество съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от общите условия, банкова гаранция съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия или ценна книга в полза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора в случай на неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 618,36 лева, при разсрочено плащане, подробно описано в изготвения погасителен план към договора, и при общ размер на всички дължими плащания от 1 440 лева.
По делото са представени и приети като писмено доказателство приложимите общи условия към договора за кредит договор за потребителски кредит №...г. и погасителен план.
Съгласно постигнатите договорни условия по договор за потребителски паричен заем №==/..г. „К. Й.“ ООД е предоставил на М. А. М. кредит в размер от 500 лева, ГПР – 47,702%, фиксиран годишен лихвен процент – 2,50 %, срок на договора – 3 месеца, при общ размер на всички дължими плащания от 533,66 лева, в който са включени дължимата главница, договорна лихва и такса за фиксиран лихвен процент, респективно общ размер на всички дължими плащания от 951 лева, в който са включени дължимата главница, договорна лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане.
Съгласно чл. 2. 9 от договора общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане и с включена такса за фиксиран лихвен процент 2,50%, като същият е 2 сборът от общия размер на сума и общите разходи по кредита при взети предвид допускания в чл. 3 от договора.
Като писмени доказателства по делото са приети приложимите общи условия към договора за кредит договор за потребителски кредит №==/..г. и Стандартен европейски формуляр с информация за условията по договора за кредит, предоставен на ищеца при сключването на договора.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем №...г. и Договор за потребителски паричен заем №==/..г.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Настоящият състав намира, че процесните договори за кредит са потребителски – страни по тях са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесните договори, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на всеки договор за потребителски кредит на посоченото правно основание.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
По иска да прогласяване на нищожността на договор за потребителски паричен заем №==/..г.
След анализ на клаузите на чл. 2 и чл. 3 от процесния договор, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 417,34 лева, настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „такса за експресно разглеждане“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения 3 за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8ef42a3-bd56-4b9e-97b1-539005483724