Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 685 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13129/2025
Вид
Решение № 685
Подписан
26.02.2026
В сила
17.06.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20251110213129 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря Виолета Динова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев АНД №13129 по описа за 202 5 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №25-4332-015994/08.07.2025 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Д. А. Ч. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП; лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и глоба в размер на 100 лв. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Д. А. Ч. се иска отмяна на постановлението.

Жалбоподателят Д. А. Ч., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.С., който моли за отмяна на постановлението, претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не се представлява, но юрк.М. депозира писмено възражение, в което моли съдът да остави в сила постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 09.04.2024 г. около 08:38 ч. в София, на кръстовището на ул.“Враня“ и ул.“Опълченска“ неустановен по делото водач управлявал л.а.”***”, с ДК№**********, собственост на Д. А. Ч. и поради движение с несъобразена скорост, с характера и интензивността на движението ударил отзад вдясно, управлявания от св.М. л.а.“***“, който се изместил напред и ударил тролейбус.

След възникналото ПТП неизвестният водач напуснал мястото на ПТП, но св.М. успяла да заснеме автомобила.

Съставен е акт на жалбоподателя, в който той не е написал възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М., В. и Д., и от писмените доказателства, събрани по делото.

Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на съдебното следствие свидетели, както и между тях и другите доказателства, поради което не се налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и изключването на други доказателства.

2

Страните не са посочили други доказателства и с оглед непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, връчено на жалбоподателя.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Неустановеният по делото водач управлявал л.а.”***”, собственост на Д.

А. Ч. жалбоподател, е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая като е напуснал мястото на ПТП водачът е извършил нарушение и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП следва на Д. А. Ч., в качеството му на 3 собственик на МПС, да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за неизпълнение на задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на неустановения водач и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.

Отговорност следва да носи жалбоподателят, доколкото не е посочил, лицето управлявало неговото собствено МПС.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът следва да осъди Д. А. Ч. да заплати 66,47 евро/130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-015994/08.07.2025 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. А. Ч., ЕГН ********** да заплати 66,47 евро/130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд 4

- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Георгиев

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5