Решение № 28 от 20.02.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Сирманов

Членове:

Пламен Дочев

М. Й. при участието на секретаря Д. Ботева в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от С. Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600975 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 117, постановена на 17.10.2023г., по НОХД № 899/2023г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия С. Д. Й., роден на **.**.****г. в Русе, български гражданин, осъждан, със средно образование, неженен, работи, ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.05.2022г. в Русе, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010г., която се дава пред орган на властта Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, че свидетелство за управление на МПС № 283068782, издадено на името на С. Д. Й. е било изгубено в Германия, поради което и на основание чл.313 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за три месеца.

На основание чл.57 т.3 от ЗИНЗС, съдът определил за изтърпяване на наказанието първоначален общ режим.

1

На основание чл.68 ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за една година и шест месеца, наложено на подс.С. Й., с присъда № 260048/03.11.2020г., в сила от 08.04.2021г., постановена по НОХД № 1061/2020г. на Районен съд - Русе, като определил за изтърпяване на наказанието първоначален общ режим.

Недоволна от присъдата останала адв.Д. Т. от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия, която я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която на подсъдимия бъде наложено по-леко наказание, без лишаване от свобода. Освен оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, доводите в жалбата могат да се свържат още с необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, въпреки липсата на съответния петитум.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подс.С. Й. и неговият защитник поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

В последната си дума подс.С. Й. заявява, че не е извършил престъпление, защото когато попълвал декларацията решил, че шофьорската му книжка вече е изгубена.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фак тически положения:

Подсъдимият С. Д. Й. е български гражданин, род.**.**.****г., в Русе, със средно образование, неженен, работи. Осъждан е с присъда № 260048/03.11.2020г. по НОХД № 1061/2020г. на Районен съд - Русе, за престъпление по чл.343„г“ от НК, с която са му наложени наказания лишаване от свобода за една година и шест месеца, глоба в размер 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.

На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода било отложено за тригодишен изпитателен срок. Присъда влязла в сила на 2

08.04.2021г.

През февруари 2022г. подсъдимият живеел в Германия. На 20.02.2022г. посетил Шчечин, Република Полша, където употребил алкохол.

Докато управлявал в това състояние МПС, бил спрян за проверка от местни полицаи. След като тестът му за алкохол бил положителен, с постановление на прокурор от Районна прокуратура - Шчечин свидетелството му за правоуправление № 283068782 издадено от ОД на МВР - Русе било отнето.

Срещу подсъдимия било образувано досъдебно производство за деяние по чл.178„а“ ал.1 от наказателния закон на Република Полша.

Вследствие отнемането на свидетелството му за правоуправление на МПС подс.С. Й. загубил работата си и се върнал в България. Решил да се снабди с ново свидетелство и отишъл на 17.05.2022г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Там се явил пред свид.С. Д., системен оператор в служба „Водачи на МПС“, която провела административното му обслужване. Подсъдимият попълнил заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 3458/17.05.2022г. и декларация Приложение № 6 към чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. В нея декларирал, че свидетелството му за управление на МПС № 283068782 било изгубено в Германия два месеца преди датата на попълване на декларацията. Той декларирал също, че е запознат с наказателната отговорност по чл.313 от НК при деклариране на неверни данни и подписал пред свидетелката саморъчно двата документа.

Свид. С. Д. администрирала попълнената декларация и документът бил представен пред началника на Сектор „Пътна полиция“. В резултат, на 20.05.2022г. на подс.С. Й. било издадено ново свидетелство за управление на МПС № 285641110, дубликат на отнетото в Полша.

На 29.07.2022г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе било получено отнетото от подсъдимия в Полша свидетелство за управление на МПС № 283068782, придружено с писмо от полските власти, от съдържанието на което се установявало, че същото било отнето на законово основание.

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава по чл.313 ал.1 от НК, тъй като в Русе, на 3

17.05.2022г, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010г., която се дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства а именно, че свидетелство за управление на МПС № 283068782, издадено на името на С. Д.

Й. е било изгубено в Германия.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк уми съл.

Тези фактически положения са безспорни. В обясненията си подс.С. Й. заявил, че при отнемането на свидетелството от полските власти бил уведомен, че ще му бъде върнато по пощата след няколко месеца. Тъй като не го получил, решил, че е изгубено. Не толкова обстоятелствено, това оплакване се съдържа и в жалбата на защитника, който поддържа твърдение за недоказаност на субективните елементи от състава по чл.313 ал.1 от НК, макар да не претендира за оправдаване на подсъдимия.

Тези доводи са релевирани още пред първата инстанция, като в мотивите първоинстанционният съд аргументирано обяснил защо отказва да ги възприеме. Подсъдимият е пълнолетен, физически и психически здрав.

Правоспособен водач е от години и притежава опит с последствията при установено управление на МПС след употреба на алкохол. Реквизитът в попълнената от него декларация гласи: „Факти и обстоятелства по изгубването ... на българския личен документ“. Следователно предмет на деклариране е не личната преценка на подсъдимия, а начинът по-който е изгубил владението на документа. Тъй като по обясними причини той не желаел да впише, че свидетелството му е отнето от полските власти, декларирал невярното обстоятелство, че е изгубен, при това не в Полша, а в Германия.

При тези данни, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия С. Й. са правилно установени.

Неоснователни са и възраженията на защитника срещу вида и размера на наложеното наказание. Престъплението е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на предходно тежко умишлено престъпление. Нещо повече, от данните по делото се установява, че по-малко 4 от година след като бил осъден за управление на МПС след употреба на алкохол, подсъдимият извършил поне още едно такова престъпно деяние в чужбина. От това следва, че целите на личната превенция не са постигнати с предходното наложено наказание, което определя прилагането на засилена наказателна репресия. В мотивите на обжалваната присъда се съдържат доводи в тази насока, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.С. Й. са доказани по несъмнен начин, като извършеното от него престъпно деяние е правилно квалифицирано, а наложеното наказание - справедливо.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐ дът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 117/17.10.2023г., постановена по НОХД № 899/2023г., от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5