Протокол № 372 от 19.05.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 372 гр. Варна, 19.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900141 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Ищецът „УИНД СИСТЕМС“ ООД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. В.Г. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Л.М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Третото лице-помагач на страната на ответника НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява в съдебно заседание.

Третото лице-помагач на страната на ответника

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Р.С. , редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице Пл. Г. П., редовно уведомен, явява се лично.

Вещото лице В. Г. Зл., редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. Г.: Моля, първо да изслушаме заключението на вещото лице по софтуерната експертиза.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11006 от 10.05.2022 г. заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице софтуерен инженер и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно-техническа експертиза и снемане самоличността на вещото лице, както следва:

Вещото лице В. Г. Зл. – ***; българин; български гражданин; *** неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл.291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. З.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.

Вещото лице З. ВРЪЩА флашка с надпис „Данни Могилище Запад“, от която е използвал данните за изготвяне на експертизата.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото.

С оглед представената от вещото лице справка-декларация по чл. 23, ал.

2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в размер на 300 лв., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза, ведно с постъпилата справка-декларация от вещото лице.

ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лв., от внесения от ищеца депозит. (Издаден РКО по вносна бележка от 15.02.2022 г.).

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 11058 от 10.05.2022 г. заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно-техническа експертиза и снемане самоличността на вещото лице, както следва:

Вещото лице Пл. Г. П. – **** българин; български гражданин; *** неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл.291 НК, след което същият обеща да даде 2 незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. П.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

В. л. П. на въпроси на адв. Г.: Заедно с адв. М. посетихме ГРУ „Крис“ и „Уинд“ - поддържащата фирма, оператора на перката. Дойдоха с дежурен автомобил от „ЕРП Север“ и чрез тях се осъществи достъпа, тъй като това ГРУ е заключено и няма свободен достъп. Направихме оглед на съоръженията, които бяха в експлоатация.

Аз гледах проекта по делото. Съоръжението е изготвено съобразно проекта със съответната апаратура, тъй като освен тази перка има още две на други фирми, които заедно са в ГРУ-то.

Както Ви казах, тези съоръжения са оразмерени за тази мощност от 9 МW, тъй като всяка една от перките е произведена за 3 МW, или 3-те правят 9 МW и съответната апаратурата, която може да пренася тази ел. енергия е оразмерена за тези 9 МW.

АДВ. Г. : По въпрос 6 от експертизата, стр. 3-4, бихте ли разяснили технически каква е разликата между поставеното ограничение в релейната защита и това в самия ветрогенератор?

В. л. П.: Първо, в ГРУ „Крис“ е наложено ограничение, което с помощта на релейната защита се ограничава да не постъпва енергия, поголяма от 7 МW. Това значи, че при ограничението, дори и да произведе повече самият ветрогенератор, няма как да влезе в мрежата. И затова има и последващо ограничаване в самия ветрогенератор, където посредством софтуера на системата се ограничава производството, тъй като при по-голяма мощност автоматически се изключва. Видно от писмото на „Веста“ се вижда, че има 12-13 пъти изключване на авариен режим, който е много лош режим за работа, тъй като самата перка е в движение и при спиране рязко на скоростта й, това води до ремонти, до натоварване на всички елементи и не е добре за машината. Затова софтуерно се ограничава на 2 МW.

В. л. П . на въпроси на съда: Те са две защити. Ветрогенератора го ограничават софтуерно да не надхвърля тези 2 МW и по този начин да няма тези аварийни изключвания, защото са в много лош режим на работа.

Режимът на работа е както работи с голяма скорост, изведнъж спира и всички детайли се натоварват, има възможност да се строшат някои от елементите, да се начупят.

АДВ. Г. : Това означава ли, че ако количеството се произведе над наложеното ограничение, то ще доведе до изключване на релейната защита и оттам на другите ветрогенератори?

В. л. П.: Те като я ограничат, тя няма как да произведе повече. Както Ви казах, имало е 12-13 аварийни изключвания, при които машината влиза в авариен режим, а не в работен режим и не са подходящи за машината.

АДВ. Г. : В т. 8.1 от заключението, стр. 5, че не може да определите скоростта на вятъра съобразно произведеното от ветрогенератора количество 3 електроенергия? Поради какви технически причини не може да дадете отговор на тази задача?

В. л. П.: Правят се едни математически модели на база метростанция, която се намира на нос Калиакра. Тъй като станцията отчита на 10 метра, моделът трябва да се направи, да се пренесе на даденото място и това са едни сложни изчисления, които се извършват от метрологични специалисти, които евентуално могат донякъде да определят вятъра във времето назад.

АДВ. Г. : В тази връзка да Ви питам възможно ли е за нуждите на експертизата да се ползват данни за скорост на вятъра, която е изчислена средномесечно?

В. л. П.а: Направих такъв експеримент, но когато за целия месец осредних стойността, тя дойде много ниска, като че ли перката работи на 1 МW. Няма съотношение даже под 2 МW, което е произведено. И затова от флашката резултатите, които са дадени, са през 10 минути и на базата на тях съм направил изчисленията за евентуално произведената електроенергия по съответните месеци.

Не могат да се ползват средномесечни стойности за скоростта на вятъра.

АДВ. Г. : В т. 9 от заключението, стр. 8 поради какви технически причини приемате, че данните от ветромерите могат да се ползват за нуждите на експертизата?

В. л. П.а: Анемометърът представлява част от системата, която отчита вятъра на 105 метра и съответно го предава към компютъра на ветрогенератора, на базата на което се определя режима на работа. Той е важен елемент за производство на електроенергия.

Ако дефектира този ветромер, това означава, че той ще предава грешни данни към системата. По-напред в точките бях описал, че започва да работи от вятър 4 м/сек. Ако не ги отчита или вятърът евентуално е по-силен от 25 м/сек, а тя не го отчита, може да се наложи тази система да излезе извън контрол. Така че той е важен елемент, който определя работата на ветрогенератора.

АДВ. Г. : При изготвяне на заключението беше ли Ви съобщено за някакви аварии? Имате ли такива данни от третото лице, когато сте изготвял заключението?

В. л. П.а: Бяха ми предоставили данни от третото лице, но нямам информация за аварии по време на работата.

АДВ. Г.: По т. 10 от заключението, таблицата, където сте остойностили възможното производство на 3 MW, в първа колона има редове, в които е посочено „над НСП“. Това означава ли, че сте изследвали кога ветрогенераторът би достигнал НСП през съответната година и сте го съобразили при остойностяването?

В. л. П.: Да, точно това съм направил. Над нетното специфично 4 производство /НСП/, тъй като там вече не се получават премии, когато се изпълни НСП вече отпадат премиите и се плаща само цената, която е съответно по решението. Видях цената по договорите, които бяха приложени в делото.

АДВ. Г. : По т. 11 от заключението следва ли да се разбира, че произведеното и продадено количество от ветрогенератора на 2 MW при скорост на вятъра, която е взета от „Хаус Инвест“ ЕАД е в по-малък размер от действителното, което е реализирано от ищеца?