Определение № 191 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502733 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 85330/10.10.2025г. от П. Р. П., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Брегалница“ 10, вх. В, ет. 2, ап. 3, против ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д. № 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба се излага, че ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д.

№ 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав, касае парични задължения към кредитора Етажната собственост с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“ по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“. Същия апартамент е собственост в режим на СИО на длъжника П. Р. П. и на неговата съпруга Виолета Георгиева П.а.

Съпругата ми е получила ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 4088/29.07.2025г. по ч.гр.д. № 8594 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 12-ти състав за същите суми. Счита, че кредиторът е завел две отделни заповедни производства неправилно, тъй като длъжниците са задължени при условията на солидарност, както и с цел получаване на двоен размер на адвокатското възнаграждение. Поради това 1 счита, че претендираното по настоящото ч.г.д. адвокатско възнаграждение е прекомерно. Прави искане за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства /ч.гр.д. № 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС и ч.гр.д. № 8594 по описа на съда за 2025г. на ВРС/ в едно въззивно производство.

В отговора на частната жалба е изложено становище за неоснователност на жалбата. Ответната по ЧЖ страна сочи, че солидарност възниква само в случаите, посочени в закона, какъвто конкретния случай не е. Въпреки, че собствеността върху апартамента е в режим на СИО, липсва нормативно основание задълженията на съсобствениците към етажната собственост да възникват при условията на солидарност. Съпрузите отговарят разделно, на основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, доколкото СИО е вид съсобственост. Поради това липсва основание производствата спрямо двамата длъжници да бъдат заведени заедно, съответно неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че искането за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства в едно въззивно производство за неоснователно и немотивирано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Искането за разглеждане на частните жалби по двете първоинстанционни производства в едно въззивно производство е недопустимо. Съединяване на дела се допуска само и единствено при предпоставките на чл. 213 от ГПК, която разпоредба касае само и единствено исковите производства, но не и производствата по частни жалби.

В мотивите към т. 12 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС е прието следното:

„Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на 2 заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.“ В настоящия случай със ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК № 3922/02.07.2025г. по ч.гр.д. № 8593 по описа на съда за 2025г. на ВРС, 34-ти състав е разпоредено длъжникът П. Р. П., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Брегалница“ 10, вх. В, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Етажната собственост с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, № 302, комплекс „Черно и Бяло“ сумите, както следва:

- 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1500 лева, представляваща вноска по целеви фонд за ремонт на фасада, съгласно решение по т. 4, взето на проведено на 02.09.2023г. ОС на ЕС;

- 900.00 лева (деветстотин лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1800 лева, представляваща такса за управление за периода м. 05.2024г. – м. 04.2025г. в размер на 150 лева месечно, съгласно решение по т. 3, взето на проведено на 15.05.2024г. ОС на ЕС;

- 840.00 лева (осемстотин и четиридесет лева), представляващи ½ ид.ч. от общото задължение за целия самостоятелен обект от 1680 лева, представляваща такса за фонд ремонт и обновление, за периода м. 09.2022г. – м. 04.2024г. в размер на 105 лева месечно съгласно решение, взето на проведено на 23.08.2022г. ОС на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на 3 заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателното й заплащане, - 499.80 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса от 49.80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Длъжникът е подал както възражение по чл.414 ГПК, така и по чл.414а ГПК.

В срока за доброволно изпълнение с възражение по чл.414 ГПК, са оспорени като недължими следните суми:

- сумата от 503.90 лв., представлява ща разликата от заплатените от него 246.10 лв. до посочените в заповедта 750 лв. за целеви фонд за дейности по т.7 от протокол от проведено на 02.09.2023 г. ОС в частта по протокола на стр.З от същия за дейността „измиване на фасада" в размер на 1 007.79 лв. за целия имот;

- сумата от 450 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил чрез плащане задълженията си към ЕС по заповедта за изпълнение за: неплатени месечни такси за такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.05.2024 г. - 30.04.2025 г. в размер на сумата от 900.00 лв. представляваща 1/2 част от дължимата за целия имот сума от 1 800 лв.; неплатена такса за фонд „Ремонт и обновление" за периода от 01.09.2022 г. - 30.04.2024 г. определена в размер на 105 лв. месечно, в размер на сумата от 840.00 лв., представляваща 1/2 част от дължимата за целия имот сума от 1 680 лв.; дължима сума - вноска за целеви фонд за дейности в размер на 246.10 лв., от посочената в заповедта по чл.410 ГПК обща сума от 750 лв.

Разликата над 246.10 лв. до 750 лв. представлява считаната от длъжника за недължима сума от 503.90 лв.

В настоящия казус е налице частично признание на дълга чрез плащане, както и частично оспорване на вземанията чрез подаване на възражение по чл.

414 от ГПК. Частичното оспорване на вземанията, които се включват в предмета на заповедта за изпълнение, чрез възражение по чл. 414 от ГПК се явява пречка за разглеждане на частната жалба срещу заповедта за изпълнение 4 в частта за разноските към настоящия момент. Този извод произтича от факта, че съгласно мотивите към т. 12 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС подаването на възражение по чл.

414 от ГПК е въведено като процесуално условие за временно суспендиране на възможността за произнасяне на въззивната инстанция по частната жалба.

Наличието на подадено възражение по чл. 414 от ГПК, както и последващия иницииран от кредитора исков процес за установяване на вземането по чл. 415 от ГПК, се явяват отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото производство по частната жалба до момента на произнасянето на съда по същество в исковото производство или до прекратяване на производството по чл. 415 от ГПК.

Въвеждането на горепосоченото условие като условие за недопустимост на разглеждането на частната жалба, е свързано с факта, че при частично оспорване на вземането /т.е. неопределеност към настоящия момент на дължимата окончателна престация от длъжника / е невъзможно произнасянето по същество на възраженията на частния жалбоподател, тъй като разноските, сторени за производството, се преценяват с оглед изхода на делото по отношение на целия първоначално заявен със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение размер. Само след окончателния изход от производството в неговата цялост /заповедно и исково/, е възможно да бъде преценено дали размерът на адвокатското възнаграждение, поискан със заявлението, е бил прекомерен или не, както и да бъдат обсъждани по същество и другите възражения на частния жалбоподателя.

В заповедното производство, в случай че същото прерасне в исково, само и единствено исковият съд е натоварен със задължението да се произнася по разноските - както по сторените в производството по чл. 415 от ГПК, така и по отношение на тези, дължими съгласно заповедта за изпълнение. Съгласно т. 12 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство“. Не е допустимо чрез произнасяне на настоящата въззивна инстанция по частната жалба да бъдат отнети правомощията на исковия съд да извърши преценка по отношение на дължимостта на разноските в заповедното производство.

Въз основа на горното съдът

5 намира, че частната жалба е администрирана преждевременно, поради което към настоящия момент е недопустима за разглеждане.

Производството по ч.г.д. № 2733/2025г. по описа на ВОС, ГО, I-ви състав следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за съобразяване на администрирането на частната жалба с мотивите към т.

12 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. В случай, че възражението по чл.414, ал.1 ГПК бъде оттеглено или производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, частната жалба подлежи на администриране. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение или с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба е без предмет и следва да се върне.