Решение № 4818 от 18.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4818 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20231100510158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по подадена жалба от "Софийска вода" АД против Постановление за разноски от 03.05.2023 г. и Постановление от 24.07.2023г. издадени по изпълнително дело № 20238510400862, по описа на ЧСИ М.П., с което последният е отказал да отмени постановления за разноски, в които е приета таксата по т. 31 и по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размери от 24 лв. с ДДС и 12 лв. с ДДС, както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

В жалбата се твърди, че постановленията са незаконосъобразни, тъй като съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ, за да бъдат възложени в тежест на длъжника допълнителни такси, следвало да бъде издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто липсвал.

На следващо място, незаконосъобразно била начислена и такса по т.

4, тъй като такава се дължала, когато съобщението до длъжника е изпратено по пощата, а в случая обжалваното постановление било изпратено по електронен път, по имейл адрес на длъжника.

Сочи, че неправилно била начислена и приета за събиране и сума в 1 размер на 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, без да бъде представен по делото нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ размера й от страна на взискателя.

Моли постановленията да бъдат отменени поради тяхната незаконосъобразност, както и да бъде отменена приетата такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на обжалваното постановление.

Взискателят „Б.С.М.“ ЕООД е депозирал становище в предоставения му срок, като сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК , като е посочил, че счита жалбата за неоснователна и излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20238510400862 по описа на ЧСИ М.П. е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на адв.

В.С. против "Софийска вода" АД за сума в размер на 317,50 лв. – адвокатско възнаграждение, което вземане въз основа на договор за цесия от 14.06.2022 г. е придобито от взискателя.

В представения договор за цесия е посочено, че адвокат С. прехвърля вземането си, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като видно от представената по делото разписка от 22.02.2022 г., държавната такса за издаване на изпълнителен лист е внесена от цедента С..

На 08.03.2023 г. е изготвено постановление за разноски, като съдебният изпълнител е приел за събиране както такса за издаване на изпълнителен лист и за банков превод, така и такса в размер на 24 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника "Софийска вода" АД за посочване от ЧСИ, за какви действия е начислена таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24, 00 лева и е поискан документът, въз основа на който тя е начислена, като е посочено, че в противен случай тези такси се оспорват. Оспорено е и събирането на такса за издаване на изпълнителен лист и банков превод за плащането й.

2

С постановление от 03.05.2023 г. съдебният изпълнител във връзка с молба, подадена от длъжника, е отказал да намали размера на приетите за събиране суми - за държавна такса и такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод, такса по т. 31 в размер на 24 лв. с ДДС, както е и приел нова такса за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на същото постановление за разноски. С Постановление от 24.07.2023г. ЧСИ е отказал да отмени приетата такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. и е отменил приетата за събиране сума за банков превод в размер на 5,91 лв.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител / чл. 435, ал.

2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или кредиторът недобросъвестно не е оказал съдействие на длъжника да плати преди образуване на изпълнителното дело, т. е, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в следните случаи: когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, защото е платил дълга си преди това, или въпреки желанието си да заплати доброволно кредиторът на му е съдействал, като не е предоставил банкова сметка или не е посочил начин за плащане в исковото производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

По разноските за такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи:

Разноските за издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното производство, като това разрешение е възприето в трайната 3 съдебна практика /в този смисъл например Определение № 617 от 16.12.2013 г., издадено по ч. гр. д. № 6154 по описа на ВКС за 2013 г. /, доколкото изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава.

Производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, като изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнително производство.

Разпоредбите за издаване на изпълнителен лист се намират в общите положения за изпълнителното производство, поради което разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Предвид изложеното, жалбата по отношение на приетите разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение.

По разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ.

В разпоредбата на т. 31 ТТРЗЧСИ са изброени примерно допълнителните разноски, като разходи за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи и др. Според т. 31, ал. 2 ТТРЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В настоящия случай частният съдебен изпълнител не сочи конкретни разходи, за които е начислена таксата, както и не представя документи за заплащане на такива разноски от негова страна, поради което постановлението в тази част следва да бъде отменено.

По разноските по т. 4 ТТРЗЧСИ

Според разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/. Съдът намира, че такса по т. 4 ТТРЗЧСИ се начислява в случаите, при които е било необходимо изпращането на посочените в разпоредбата документи, посредством използването на пощенски или куриерски услуги, които несъмнено са свързани както с организиране на 4 човешки ресурс по подготвяне и предаване на книжата, така и в заплащането на разходи на съответния оператор. Връчването на книжа на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъдат отменени постановленията от 03.05.2023 г. и 24.07.2023г. издадени по изпълнително дело № 20238510400862, по описа на ЧСИ М.П., в ЧАСТТА им, с които същият е отказал да отмени постановление за разноски за приети за събиране такса по т. 4 в размер на 12 лв. с ДДС и такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, а в останалата част, относно разноските за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановленията от 03.05.2023 г. и 24.07.2023г. издадени по изпълнително дело № 20238510400862, по описа на ЧСИ М.П., в ЧАСТТА им с които е оставено без уважение искането на жалбоподателя "Софийска вода" АД за изменение на постановление за разноски от 08.03.2023 г. за определена като дължима такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24, 00 лева с ДДС, както и постановление за разноски от 03.05.2023г., с което е приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ в размер на 12, 00 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в частта й относно отказа на ЧСИ да отмени постановлението си за приемане на разноски в полза на взискателя за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6