Решение № 5324 от 30.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5324 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20241100509525 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 29.05.2024 г. по изп. д. № 20249210400618, по описа на ЧСИ с per. № 921, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна сложност, като от страна на взискателя са извършени единствено действия по образуване на производството, поради което следва да бъдат намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до минималния размер – 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като също така счита, че следва да бъде намалена и пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, дължима към съдебния изпълнител.

Взискателите и ответници по жалбата Д.С., Л.С. и Д.С. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Посочват, че разноските за адвокатско възнаграждение са заплатени от тях на процесуалния им представител, като те включват както възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, така и за процесуално представителство по него, като в случая взискателите са трима.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и 1 на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изпълнително дело № 20249210400618, по описа на ЧСИ с per. № 921 се установява, че изпълнителното производство е образувано на 24.04.2024 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.11.2023 г. от Софийски районен съд по гр.д. № 48812/2020 г. за сумата от 861,86 лв., с взискатели Д.С., Л.С. и Д.С. и длъжник „Т.С.“ ЕАД.

На 08.05.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата е посочен и размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателите от 900 лв. за адвокатско възнаграждение, както и дължимите такси по ТТРЗЧСИ, които са общо в размер на 252,14 лв., без да е посочено каква част от тази сума представлява пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

На 17.05.2024 г. длъжникът е депозирал по делото възражение срещу размера на разноските, с твърдение, че приетият адвокатски хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер и с искане възнаграждението за адвокат да бъде намалено на общо 200 лв. С обжалваното разпореждане от 29.05.2024 г. съдебният изпълнител е приел, че не е налице прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва да се приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. Посочването на изпълнителен способ в молбата – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника – не представлява самостоятелно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, не само защото се съдържа в молбата за образуване на делото, а не е поискано отделно, но и защото включването на такова искане е елемент от редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Също така посоченото от ответниците по жалбата и от съдебния изпълнител обстоятелство, че взискателите са трима, не е от значение, тъй като в настоящата хипотеза от значение е правният интерес, който подлежи на защита, и най-вече действията, които се извършват по изпълнителното дело, а те са в полза на всички взискатели, т.е. не се извършват различни действия за различните взискатели.

Действително към момента изпълнителното производство не е приключило, тъй като въпреки изтичането на срока за доброволно изпълнение и въпреки твърденията на жалбоподателя, че е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение, липсват данни за постъпило плащане, но няма данни и за извършване на други изпълнителни действия. В случая следва да се има предвид, че с оглед естеството на изпълнението не може да се очаква, че ще е налице необходимост от извършването на допълнителни изпълнителни действия, извън поисканите с молбата за образуване на производството, тъй като длъжникът е най-голямото топлофикационно дружество в България, което разполага с достатъчно оборотни средства по банковите си сметки предвид дейността си, за да заплати неголямо по размер задължение (както се посочи, дългът по изпълнителния лист е в размер от 861,86 2 лв.). В този смисъл може да се посочи, че липсата на доброволно плащане от страна на длъжника се дължи и на оправданото очакване от негова страна да бъде наложен запор върху вземанията му по банкови сметки, при което дължимата сума ще бъде изплатена въз основа на този запор. Това очакване следва както от обичайния начин, по който се развиват множество подобни на настоящото производство срещу този длъжник, а също така и от законовото изискване на чл. 507, ал. 1 ГПК съобщението за запора да бъде изпратено до банката едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, което в случая не е направено.

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателите във връзка с тяхната адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство, макар в представените договори за правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и извършване на други действие на процесуално представителство по изпълнителното производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая.

Съгласно т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист. Поради това при изчислението в размера на паричното вземане, от което се определя, не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателите. Това следва от забележките към т. 26 от Тарифата и по-специално т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, дължими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая задължението по изпълнителния лист възлиза на 861,86 лв., следователно дължимата пропорционална такса съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ се равнява на 86,19 лв.

(съответно на 103,42 лв. с включен ДДС) и следва да бъде намалена до този размер.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане от 29.05.2024 г. по изп. д. № 20249210400618 по описа на ЧСИ с per. № 921, с което е оставено без уважение искането за намаляване на определените разноски по изпълнителното делото, като:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите Д.Л.С., Л.Д.С. и Д.Д.С. на общо 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 103,42 лв. (с включен ДДС).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4