Решение № 135 от 01.11.2019, Районен съд - Мездра

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

01.11.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Мездренски районен съд

І-ви наказателен състав

На

Двадесет и първи октомври

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели

Секретар

Г.

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдия

ДИМИТРОВА

АНХ дело номер

276 по описа за

2019 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06- 001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр., с което на нарушителя “Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г.е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА

САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И

ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

“Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г., е обжалвала в срок Наказателно постановление № 06-001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” гр.С.,

Жалбоподателката редовно призована не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено Наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че няма извършено нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, тъй като няма прикриване на трудови правоотношения. Акцентува се, че в конкретния случай пострадалото лице не е било наето да извършва рязане на дървета, което означава престиране на труд, а е отишъл на работа като общ работник и на него му е плащано на резултат, а именно колко дърва е натоварил и разтоварил. Подчертава се, че се касае за договор за изработка за натоварване на определено предварително отрязано количество дървета. При това положение няма основание да се търси отговорност на дружеството, затова, че последното не е сключило трудов договор с пострадалия.

Ответникът се представлява от ст.юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. Посочва се, че нарушението е подробно описано и квалификацията е правилно опредЕ.. По делото е приложена Писмена защита ,която ще бъде обект на анализ в по-долните абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателката на 08.08.2019 г., а жалбата е депозирана пред ответника на 14.0.2019 г. и безспорно е в срок.

Акт № 06-001210/19.07.2019 год. е съставен на жалбоподателката Ж.С.Г., в качеството й на Управител на “Г.” ЕООД с.Л.Д., община М., затова че при извършена проверка на 09.07.2019 г. към 13.30 часа в с., община М., във връзка със станал смъртен инцидент с лицето И.Т.Ц., е установено, че работодателят “Г.” ЕООД с.Л.Д., община М., с издадено

Позволително за сеч № 0472882 от 03.01.2019 г. от Горско стопанство гр.М., е допуснал починалото лице И.Т.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, да извършва рязане на дървета в местността „К.” , намираща се в землището на с.О.К., община М., без да има сключен трудов договор, преди постъпването му на работа.

Нарушението е извършено на 09.07.2019 г. в с.О.К., община М.. С посочения акт е прието, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №

06-001210/01.08.2019 г., АУАН № 06-001210/19.07.2019 г., Разписка от 08.08.2019 г., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 09.07.2019 г., Обяснение от В.Р.Т., Позволително за сеч № 0472882/03.01.2019 г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0444886/18.12.2018 г., Разрешително за достъп на физически лица до държавни горски територии, в които се провежда добив на дървесина от 03.01.2019 г., Договор за добив на дървесина № 81/21.12.2017 г., Анекс към договор № 81/21.12.2017 г. за добив на дървесина за местни търговци от обект № 181005, Анекс към Договор № 81/21.12.2017 г. за добив на дървесина от държавни горски територии на ТП ДГС гр.М. – преходен обект № 181005, отдели 297 „Х,П”, Информационна табела на обект в горските територии държавна собственост ДГС М., отдел 297, подотдел „п”, обект № 181005, Обяснение от Ж.С.Г., писмо под изх.№ 1979/18.07.2019 г. на Ц.Ц.– следовател в СО в ОП гр., Протокол № 1923192 за извършена проверка на 09.07., 10.07. и 19.07.2019 г., копие от Книга за проведен периодичен инструктаж и Декларация на В.Р.Т. от 09.07.2019 г., Жалба до Административен съд гр.В. против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 09.07.2019 г., издадено от главен инспектор Т.И., призовка по Адм.дело № 568/2019 г. по описа на Административен съд гр.В. и 2 броя Свидетелства за правоспособност на лицата М.М.М. и Г.В.Г. за работа с моторни триони и храсторези, Трудов договор № 21/05.10.2016 г. и извадка от Регистър на уведомления за Трудови договори от 09.07.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.И., П.Т., В., В.Т., Л.М., И.П., В.М., Г.Г., М.М. и Г.Г.

Съдебният състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно работодателя, в лицето на „Г.” ЕООД е допуснал починалото лице И.Т.да извършва рязане на дървета в местността „К.”, без да има сключен трудов договор преди постъпването му на работа. Работодателят е проявил бездействие, като е допуснал пострадалия да работи на сечището в местността „К.”, за което на „Г.” ЕООД е издадено Позволително за сеч с № 0472882 от 03.01.2019 г. от Горско стопанство гр.М., без същият да е имал сключен трудов договор преди постъпването му на работа. От събраните по делото доказателства се установява, че с автомобили, собственост на работодателя, работниците се извозват от селата, където живеят до с.О.К. и от там с два камиона до мястото на сечището, а именно с.О.К., местността „К.”. На 09.07.2019 г. на сечището са работели, режейки дървета свидетелят В.Т. и починалият И.Ц.. В друга група са били свидетелите Л.М., И.П. и В.М.. Така формираните групи доказват конкретните действия, които са извършвали работниците на мястото, а те сочат изпълнение на една трудова функция, съответно рязане на дърва с установено място, а именно сечището в с.О.К., местността „К.” и фиксирано работно време от 09.00 часа до 17.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение с опредЕ. периодичност, а именно 40 лева на ден. В тази насока са показанията на свидетелите по делото Т.И., П.Т., В. П., както и на В.Т..

Свидетелите И., Т. и П. са категорични в своите показания като служители към Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., че непосредствено от намиращите се в сечището работници са установили, че всеки ден се извършва сеч в това сечище, като фирмата докарва определени хора всеки ден със собствен превоз. Камионите са на фирмата и на 09.07.2019 г. починалото лице е докарано сутринта да извършва сеч с моторна резачка. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха оспорени събраните по следственото дело гласни доказателства и това доведе до непосредствено провеждане на съдебно следствие, от което отново бяха събрани категорични доказателства за допуснато нарушение от страна на работодателя, обхващащо състава на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. От показанията на свидетеля Т.И., който е и актосъставител по делото, се установява по категоричен начин, че действително свидетеля В.Т. е неграмотен и че Обяснението, находящо се на л.12 от делото в неговата текстова част е изпълнено от свидетеля И.. Обяснението е дадено от свидетеля В.Т. в присъствието на следовател и на разследващ орган от РУ гр.М., като свидетелят непосредствено е бил запознат със съдържанието на обяснението и е положил лично подписа си. Лично подписа си свидетеля Т. е положил и в Декларация от 09.07.2019 г., издадена във връзка с чл.402 ал.1 т.3 и чл.402 ал.2 от Кодекса на труда. От така посочените гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че пострадалото лице е спазвало опредЕ. трудова дисциплина, тъй като работодателя е създал предварително организация под негово ръководство и контрол, а именно договаряне с работниците, числеността на работниците за следващия ден, тъй като работят по групи, както и начина на извозването им до сечището. Безспорно е установено от разпита на всички свидетели по делото, в лицето на Т., М., П. и М., че първо с микробус от населените места, където живеят същите се извозват и след това с два камиона до сечището, тъй като до там не може да се стигне без специализиран транспорт, тъй като местността е пресечена, труднодостъпна и се работи с моторни резачки. Предоставянето на моторните резачки е ставало от работодателя и с тях се е извършвало рязането на дърва. Никой от разпитаните по делото свидетели не установи чия собственост са резачките, които са намерили на местопроизшествието, т.е. никой от работниците не е имал собствена резачка.

Безспорно бе установено от доказателствата по делото, че в края на работния ден е плащано за заработеното и за тази дейност е отговарял синът на управителката, като това по безспорен начин доказва престиране на труд с всички негови елементи на трудов договор, като е налице спазване на трудовата дисциплина и йерархическата подчиненост. Естеството на самия работен процес е извършване на сечене на дърва, съгласно издаденото позволително за сеч на дружеството. Наети са няколко лица за рязане на дърва в „Г.” ЕООД и всички тези лица са били без трудови договори. Безспорно те са извършвали трудова дейност за благото на работодателя и през работно време такова, каквото е за всички лица по трудов договор. Безспорно пострадалото лице е било в координационни отношения, заедно с другите работници на дружеството и е изпълнявало своите задължения. Безспорно се установява, че лицата, които са били на обекта са били организирани съвместно и технологично в трудовия процес, което е видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Работата се е извършвала на място, което е използвано от жалбоподателя за извършване на сеч на дърва в рамките на позволителното за сеч. Ето защо, безспорно се касае за прикрито трудово правоотношение и затова е издадено и Наказателното постановление с визирана нарушена разпоредба на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Това, че пострадалото лице е било работник на дружеството се доказва и от показанията на работещите на обекта. Прави впечатление, че от издаденото разрешително за достъп на физическите лица, които се допускат до горските територии, в които се провежда добив на дървесина за землището на с.О.К. са лицата И.И., Г.Г., М.М.и Т.М.. От посочените лица само свидетеля Г.Г. е назначен в дружеството, извършващо сеч на посочената територия, но съгласно представения по делото трудов договор неговото работно място е Дърводелски цех в с.Л.Д. и на практика няма как това лице само да добива дървесина на сечището, при положение, че е наето за работник в Дърводелския цех, в каквато насока бяха защитните показания, в лицето на свидетелят Г.Т.. Тези факти по делото водят до извода, че дружеството-работодател възлага работа на лица, с които не сключва трудови договори. По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя бяха представени доказателства, че Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а ал.1 от КТ се оспорва пред Административен съд гр.В. и поради тази причина не следва да бъде прието, че е налице извършено нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ не се предпоставя от производството по чл.405а от КТ. Двете производства се развиват независимо едно от друго, като са различни както по характер, а именно административно и административнонаказателно, така и преследват различни цели. Целта на производството по чл.405а от КТ е да обезпечи трудовите и всички произтичащи от тях права на лицата, престирали работна сила, но без сключен писмен трудов договор и в този смисъл не е насочено срещу работодателя, несключил писмен трудов договор. Обявяването на съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ не е процесуална предпоставка за санкциониране на работодателя на основание чл.414 ал.3 от КТ. Безспорно административнонаказателното производство цели установяването на нарушение на трудовото законодателство, като в конкретния случай именно от страна на работодателя и налагано на съответни санкции за това. На следващо място, в контекста на оспореното от процесуалния представител на жалбоподателя затова, че свидетеля Т. не е написал лично обяснението на л.12 и Декларацията на л.55 от делото, настоящия съдебен състав намира за основателно да посочи следното: Без значение е, дали свидетелят Т. е попълнил и написал лично обяснението и декларацията по делото и дали това е било под диктовката на длъжностното лице от Инспекцията по труда, като тук е мястото да се отбележи, че по делото не са събрани такива данни. Безспорно свидетелят Т. е положил лично подписа си и е заявил на съдебното следствие, че написаното е негова воля и носи лична отговорност за това. Безспорно установено по делото е, че работодателя е предоставял работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на пострадалия на посочения обект, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор с него. Това безспорно представлява основание за обявяване на трудовото правоотношение с Постановление по реда на чл.405а ал.1 от КТ, което замества трудовия договор.