Решение № 55 от 23.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Габрово, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234200500052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Т. и по въззивна жалба на „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД против Решение №

540/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 936/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.

Жалбоподателят Г. А. Т. обжалва решението в частта, с която искът му с основание чл. 200 от КТ предявен срещу „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Намира, че определеният размер на обезщетението от 15 000 лева не отговаря на реално претърпените от него неимуществени вреди. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че е нарушена причинно – следствената верига свързана с липсата на пълно възстановяване от уврежданията, поради това, че не е проведена рехабилитация, тъй като такава не му е била предписвана от лекуващите лекари.

Също неправилно съдът приел, че изплатените от работодателя 1 000.00 лева представляват обезщетение за претърпяната трудова злополука, и тъй като жалбоподателят с исковата молба не е претендирал обезщетение за имуществени вреди и не е предявявал претенции за обезщетяване на такива, е счел че сумата обезщетява неимуществените вреди от трудовата злополука и я е приспаднал от определения размер на обезщетението.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част 1 и да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА за двете инстанции

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД, с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.

На свой ред „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на Г. А. Т. с основание чл. 200 от КТ за сумата от 15 000 лева. Счита, че в обжалваната част решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по делото доказателства. Счита, че работникът е съпричинил уврежданията си, допускайки груба небрежност, липса на съобразителност и елементарно старание и внимание, е и пренебрегнал основни технологични правила за безопасност.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира се и за присъждане на разноските, направени в първата и въззивната инстанция.

В депозирания в срок отговор от ответника по жалбата, същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 200 от КТ предявен от Г. А. Т., ЕГН ********** против „СМГ - Стомано и металообработване Габрово" ООД, ЕИК ***, със седалище гр. Габрово, с искане за заплащане на сумата от 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 10.11.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното заплащане на сумата.

По делото е безспорно установено, че ищецът Г. Т. бил в трудово правоотношение с ответното дружество, възникнало от трудов договор № 77 от 06.09.2021 г., като изпълнявал длъжността „шлосер”, както и че на 10.11.2021 г. е настъпила злополука, която с влязло в сила разпореждане № 34 от 18.11.2021 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, е призната за трудова.

От показанията на свидетелите Х.Н.Н., Н.Т.Т. и М.А.М., първоинстанционният съд е приел за установено, че на 10.11.2021 г. ищецът Т. и други служители на ответното дружество извършвали с помощта на мостов кран товарене на метални изделия в камион.

При преместването на част от металните детайли в предната част на товарния автомобил с цел балансиране на товара, един от детайлите се приплъзнал в посока към ищеца, при което последният се опитал да го задържи, но не успял, вследствие на което паднал от товарната част на транспортното средство, а металният детайл от собствената си тежест паднал върху 2 крака му.

От заключението на назначената съдебно медицинската експертиза е установено, че вследствие инцидента станал на 10.11.2021 г., Г. А. Т. е получил многофрагментно разместено вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, с частично изкълчване на ставата между дясната лъчева кост и китката на дясната длан. Причинено било и счупване на външната клиновидна кост на лявото ходило.

При инцидента пострадалият получил и множество травматични увреждания на меките тъкани на тялото и крайниците, изразяващи се в : кръвонасядания по гръдния кош отпред двустранно; охлузвания и кръвонасядания в поясната област; масивно кръвонасядане и охлузване в лявата седалищна област; кръвонасядания отпред по двете бедра; охлузвания по двете колена и по подбедриците; силен оток и масивно кръвонасядане на леви глезен и ходило; рана от притискане по външната повърхност на лявото ходило, по отношение на която впоследствие се наложило продължително лечение; охлузване по вътрешностраничната повърхност на лявата подбедрица.

Съгласно приетото заключение на съдебно медицинската експертиза дясната гривнена става на ищеца е била имобилизирана за 36 дни, след което той е започнал двигателни упражнения по препоръка на лекуващия го ортопед в домашни условия. Два месеца след травмата започнал да хваща с дясната ръка. От 10.11.2021 г. до 29.04.2022 г. бил в отпуск по болест. Към датата на изготвяне на заключението е установена лека асиметрия на дясната гривнена става спрямо лявата, леко намален двигателен обем /измерен на 19.09.2022 г. от специалист по рехабилитационна медицина/ на дясна и лява гривнени стави по отношение на флексия и екстензия и по-значително намаление на обема на движение на гривнената става встрани /радиално улнарно отвеждане/, запазена ротация. При динамометрия се установява силно намалена мускулна сила на дясната ръка - 0 кг.

/Динамометрия е способност на мускула при съкращаване да преодолява съпротивата на тежестта/. Леко увеличен обем през дясната китка /с 1 см/ спрямо лявата и намален обем през дясната длан /с 0,5см/ спрямо лявата длан.

Обичайно счупването на лъчевата кост на типично място /при една фрактурна линия и липса на вътреставно увреждане/ отзвучава за около 45 дни. Касае се за по-комплициран случай на счупване на лъчевата кост на типично място /и по типичен механизъм-падане върху дясната длан/, което обуславя и по-дългия възстановителен период.

Левият долен крайник не е бил обездвижен и това не е било необходимо от медицинска гледна точка. Ищецът не е можел да стъпва свободно върху лявото ходило в продължение на 3 месеца. Не можел да използва патерици поради фрактурата на дясната ръка. Към момента на изготвяне на заключението няма двигателни ограничения досежно възможността за ходене и използването на левия крак. По външния ръб на лявото ходило се е получила рана от премазване на тъканите /мястото на съприкосновение с металния елемент/. Некротичната тъкан била отстранена и ищецът трябвало да ходи регулярно на превръзки и съответно наблюдение на лечебния процес до месец април 2022 г. Към момента по външната повърхност на лявото стъпало има бяло-лилав белег, разположен леко под 3 нивото на кожата, с косо-хоризонтален ход и размери 3x1,5 см. Над него, в близост с външния глезен има бели петна на кожата-витилиго, които не са свързани с травмата. Раната не трябвало да се мокри, което създавало затруднения при обслужването на пострадалия.

Липсват видими белези, които обективно биха загрозявали външния вид на пострадалия.

Травматичните увреждания на меките тъкани, с изключение раната по външната повърхност на лявото ходило са сравнително леки. При обичайни условия би следвало да отзвучат за помалко от 1 месец. Пострадалият съобщава за оздравителен период от около 1,5 месеца след инцидента. Към момента в поясната област има трудно забележим белег, разположен на нивото на кожата с бледокафеникав цвят и размери 2x1 см, който не представлява козметичен дефект.

Съгласно заключението би следвало движенията на дясната ръка да се възстановят напълно за в бъдеще и да позволяват на ищеца да извършва трудовата дейност, с която се е занимавал. За да се възстанови напълно ищецът е необходимо провеждане на рехабилитационни процедури, назначени от специалист по рехабилитационна медицина.

Съгласно заключението към 19.09.2022 г. ищецът няма напълно възстановен обем на движения с дясната ръка, най-вече е намалена силата на захвата на дясната ръка и отвеждането на ръката встрани. Липсата на съответна рехабилитация е оказала влияние върху възстановяването на двигателния обем. Тези ограничения обаче не оказват влияние върху самообслужването на ищеца. Те могат да ограничават извършването на по-тежък физически труд включително и да влияят върху трудоспособността на ищеца. Травми от подобен характер обикновено не водят до инвалидизация и макар и възстановителният процес да продължи по-дълго, би трябвало функцията на дясната ръка да се възстанови напълно.

Травматичните увреждания могат да бъдат причинени при процесния инцидент:

Многофрагментното счупването на лъчевата кост на дясната ръка на типично място може да се причини при падане от платформата на тежкотоварен автомобил върху пътната настилка, при която ищецът се е подпрял върху дланта на дясната ръка; последвало е падане по лице с травми в областта на предната повърхност на гръдния кош двустранно и по коленете; останалите травматични увреждания получени от ищеца /охлузване и кръвонасядане в поясната област; кръвонасядане и охлузване в лявата седалищна област и кръвонасяданията по двете бедра/ могат да се причинят при удари с металния елемент паднал от товарния автомобил; счупването на клиновидната кост, разположена по външната част на лявото ходило може да е резултат на падане върху външната повърхност на лявото стъпало на металния елемент.

С оглед на установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че доколкото основателността на иска по чл. 200, ал. 1 КТ, се обуславя от валидно съществуващо между страните трудово правоотношение, настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на работника през време и във връзка или по повод на извършваната работа, което е причинило временна неработоспособност, т. е. настъпила трудова злополука и настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на работника /вреди/, които са в 4 причинна връзка с увреждането, то предявения в настоящото производство иск е доказан по основание.

Съдът като анализирал събраните доказателства е приел, че по делото не е установено ищецът преди и по време на инцидента да не е положил дължимата грижа, каквато и найнебрежният работник би положил в подобна обстановка и с това да е причинил настъпилия вредоносен резултат. Трудовата злополука е настъпила в резултат на извършване на товарни дейности, без да е установено работникът да е допуснал нарушение на основни правила за безопасност, доколкото от свидетелските показния се установява, че е обичайна практика да има работници и служители върху товарните автомобили при извършването на дейности по натоварване и разпределение на метални елементи, а направеният опит от страна на ищеца да отблъсване/задържи приплъзващия се към него метален детайл сам по себе си не може да се приеме като неполагане на дължимата грижа от работника. Наличието на откопчана колона в товарния автомобил, за която ищецът се опитал да се задържи, за да не падне от платформата също не се дължи на неполагане на дължимата грижа от негова страна и очевидно той не е имал представа, че тази колона не е стабилна и не може да служи за опора при загубата на равновесие.