Решение № 9553 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9553 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110152317 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу ответник ****** и К. П. по гр. д. № 654/2019 г. на СГС, ГО 1-12, към което на осн. чл. 213 ГПК са съединени гр. д. № 1168/2019 г., и 658/2019 г. на СГС, с цена на иска по 24 000 лева /след изменение на иска чрез намаляването му на осн. чл.214 ГПК с определение от 04.07.2024 г./, с която се претендира от всеки един от ответниците по 24 000 лева, обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие на грозни обиди спрямо него, наричайки го с прякор : *********** и *************, както и в резултат от преписване на престъпления, неизвършен грабеж през 2004 г., опит за убийство на служител в МВР – Г. Р. от 2004г., заплашване на свидетели да си оттеглят показанията по НОХД 205/2005 г. на СОС, подготвяне на бягство от затвора които се твърди да е извършил, в публикация на вестника бр. 48/475 от 28.11.2018 г. с посочен период на увреждането от 28.11.2018 г. до 13.12.2018 г.

Твърди, че това са позорни обстоятелства, преписване на престъпления, които ищецът не е извършвал. Моли да бъдат уважени предявените искове, ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане.

С уточнителна молба от 07.03.2019 г., ищецът уточнява, че претендира нарушение и по чл. 6, ал. 2 ЕКЗПЧ, тъй като ответникът го представя за виновен за грабеж в магазин ***** от 30.12.2008 г., за което се води срещу 1 наказателно производство по НОХД 3555/2018 г. СНС, с което ответникът нарушава презумпцията за невиновност, с което се провежда негативна медийна кампания срещу него. Освен това твърди, че след като е оправдан с влязло в сила решение на ВКС през 2012 г. през 2018 г. му приписва, че е извършил грабеж на чужденци и опит за убийство на Р.. Поддържа, че срещу него е провеждана негативна медийна кампания, изложени в публикация на вестинка от 28.11.2018 г. , бр. 48, озаглавена ************************** Ищецът претендира неимуществени врeди, които твърди, че се намират в причинна връзка с публикация в бр. 48 от 28.11.2025 г. на вестник ********, чийто издател е ответното дружество в статия, озаглавена

******************************. Твърди, че на ответницата К. П. е възложена работа като отговорен редактор на вестник ******** от работодателя й ответника ********. Твърди се, че ответниците разпространяват лъжи срещу ищеца, като му приписват неизвършени от него грабежи, както и опит за убийство на Р. от 2004 г. , за което ищецът е оправдан , както и грабеж на магазин „****“ на 30.12.2008 г., за който е налице висящо производство. Поддържа се, че вследствие на обидните квалификации, ищецът се почувствал унижен, обиден и засрамен. Поддържа се, че са изложени неверни твърдения, които освен че не отговарят на истината, не почиват на никакви достоверни източници, което е създало неудобства на ищеца, който е бил подложен неоснователно на засилен контрол , денонощни проверки и всякаква форма на съмнение в неговата личност от страна на затворническата администрация. Всичко това довело до емоционален срив , изолация от околните , затваряне в себе си, тежка депресия, нервност и дискомфорт.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ******. По същество оспорва всяка една от претенциите на М.. Твърди, че не са налице правопораждащите факти, обуславящи задълженията за заплащане на претендираните суми. При условията на евентуалност, счита, че претендираните размери са необосновани и прекомерно завишени. Оспорва твърдението на ищеца, че няма прякор ***********, като твърди, че в публичното пространство, ищецът е известен с този прякор. Твърди, че в статията прякорът не е използван злонамерено, а е използван без да се правят каквито и да е аналогии и сравнения.Оспорва ищецът да е претърпял сочените неимуществени вреди. Твърди, че статията съдържа единствено оценъчни 2 съждения, изразяващи позицията на автора относно осъдителната присъда и причините за нейната отмяна. Оспорва всички ищцови твърдения. Твърди се, че в статията липсват директно изразени мнения и оценки , представляващи обида.Твърди се, че в статията липсват изразени оценки и мнения, представляващи обида, както и че същата е резултата на добросъвестно и обстойно журналистическо разследване- , а изложената в нея информация относно изнесени факти , за които е получено потвърждение от различни източници. Не оспорва, че ******** е издател на вестника, а ответницата П. е негов главен редактор.

В отговора си от 13.06.2019 г. ответницата К. П. поддържа всички изложени оспорвания и твърдения в исковата молба, като поддържа оспорванията на първия ответник *******. На самостоятелно основание твърди, че никога не е заемала длъжността „Отговорен редактор“, а от назначаването е била на длъжност „Главен редактор“. Твърди, че не е участвала в изготвяне на процесната статия, не я е редактирала, нито е извършвала промени по нея, нито е била запозната със съдържанието й преди публикацията, разбрала за нея от делото.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът ****** е издател на вестник ********. Установява се от справка за трудови договори, трудов договор и длъжностна характеристика на ответника К. П., че към 28.11.2018 г. последната е заемала длъжността „Главен редактор“ на вестника. Съгласно длъжностната характеристика, главният редактор определя основните насоки за развитие на вестника, разработва дългосрочна концепция, предприема мерки за обучение, квалифициране и преквалифициране на редакционния екип, привлича изявени журналисти, следи за спазване на срокове за издаване вестника, работи за въвеждане на по-добри практики във връзка с издаване на вестника, получава от мениджъра и от различни експерти информация, която е свързана с проблеми при издаване на вестника, изпраща до ръководството своите предложения, свързани с решаване на проблеми, възникнали при осъществяване на дейността си, мотивира редакционния екип , спазва 3 правилата на вътрешния трудов ред, изпълнява всички, непротиворечащи на трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата.

Не е спорно между страните, че на 28.11.2018 г. в бр. 48/2018 г. на вестник

******** е публикувана статия, озаглавена

****************************, съдържащ изрази:

***************************, „Той подготвял бягство ареста, ако не го пуснат под гаранция; *****************************************“ през 2008 г., когато с автомати Калашников нахлуха в помещението, завързаха охранителите и задигнаха близо 200 бона. Това е любимото оръжие на **********, с което той извършва десетки грабежи по магистралите“; „ на 11.06.2004 г. с БМВ с полицейска лампа атакува кола на двама руснаци с гръцки паспорти край Витиня. Жертвите са откарани на стария път за Арабаконак, но бандата попада на полицейска засада. Е. М. и брат му Е. - Г. откриват огън по полицаите. В престрелката е ранен тежко полицаят Р., който оцелява след операция в *******. След 4-годишно дело братята са осъдени на 12 г. затвор, но само след година излизат на свобода. Започват да заплашват свидетели и те оттеглят показанията си. През 2009 г. братята са оправдани, а през 2012 г. ВКС потвърждава оправдателната присъда на САС.

Установява се от удостоверение от Софийски окръжен съд от 21.10.2020 г. , че е образувано НОХД № 205/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд с внесен обвинителен акт от Софийска окръжна прокуратура ( сл. дело № 31/2005 г. ССлС – ТО Е. П. по обвинението на Е. Д. М., Е. Д. М. и К.

Н. Б. по чл. 116, ал. 2 , чл. 198 , ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 20.07.2015 г. делото е изпратено за послужване по гр.д. № 1018/2015 г. ГО и до настоящия момент не е върнато.

От писма от Специализираната прокуратура от 14.10.2019 г. се установява , че срещу Е. М. са образувани НОХД 1006/2016 г. по описа на СпНС, НОХД 3555/2018 г. по описа на СпНС, НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС . От справка от Софийска районна прокуратура от 08.10.2019 г. се установява, че срещу Е. М. са образувани следните прокурорски преписи: пр.пр. 558/2000 г. по описа на СРП и Е. Д. М., пр.пр. 41073/2010 г. по описа на СРП, пр. пр. № М-218/2011 по описа на СРП, пр. пр. № 25177/2012 г. по описа на СРП, пр.пр. 47354/2013 г. по описа на СРП и пр.пр. 39740/2015 г. по описа на СРП. От писмо от Национална следствена служба от 18.11.2019 г. е 4 изпратена справка за обвинения по неприключени наказателни производство срещу Е. М., както следва: пр.пр. № 33836/2004 г. , СРП, пр.пр. вх. № 12464/2008 по описа на СГП, пр.пр. вх. № 177/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура, пр.пр. № вх. № 221/2013 г. на Специализирана прокуратура , прокурорска преписка вх. № СП 221/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура , прокурорска преписка вх. № 431 / 2013 г. по описа на Специализирана прокуратура, прок. преписка вх. № 39740 / 2015 г. по описа на РП – С..

От съдебно удостоверение от 04.10.2019 г. от Специализирания наказателен съд / СпНС/ сеустановява, че срещу Е. М. е образувано НОХД 1006/2016 г. на Специализиран наказателен съд по внесен обвинителен акт от 07.04.2016 г. от СП по пр.пр. № 221/2013 г. по описа на СП, ДП № 4/2015 г. по описа на ГДБОП да престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 6 вр. Чл.

198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. По делото е приобщено и удостоверение от СпНС, съгласно което срещу Е. Д. М. е образувано НОХД 646/2015 г. по внесен на 05.06.2015 г. обвинителен акт по пр.пр. № 461/2013 г., Специализираната прокуратура, ДП № 62 от 2015 ГДБОП за престъпления по чл. 321, ал. 3 , т. 1, вр. ал. 1 НК, по чл. 142, ал. 2, т.1, т. 2 , т. 6 , т. 8 вр. ал.1 от НК, , чл. 199, ал.1, т. 1, и т. 5 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по чл. 330, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК, чл. 116, ал.2, пр.4, вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК,по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1 и 2, по чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. чл. 198,ал . 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20 , ал. 2, вр. 1 НК, по чл. 199, ал. 1, т. 5 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. 1 НК. От удостоверение от 08.10.2019 г. от Специализирания наказателен съд се установява, че на 24.10.2018 г. срещу Е. М. е образувано наказателно дело № 3555/2018 г. на 6-ти състав, по което лицето Е. М. е подсъдим за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От свидетелство за съдимост от 22.10.2020 г. на Е. М. се установява, че лицето е осъждано – по дело № 39783/84 с влязла в сила присъда от 16.11.1984 г. на осн. чл. 252, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, 3 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК вр. чл. 66, ал. 1 НК; с влязла в сила присъда на 25.12.1984 г. по дело 5685/84 г. на осн. чл. 252, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 54 НК вр. чл. 66, ал. 1 НК; с влязла в сила присъда от 15.02.1995 г. по дело № 2470/1994 г. на осн. чл. 297, ал. 1, вр. ал. 3 вр. чл. 54 НК; с решение по дело № 5

9913/2004 г. СРС е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК; с влязла в сила присъда по НОХД 2423/17 СРС за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал. 1 НК освободен от наказателна отговорност; с влязла в сила на 16.04.2020 г. присъда по НОХД 646/2015 г., СНС, отменена с присъда от 05.06.2019 г. на АСНС по ВНОХД 102/2018 г. , изменена с решение № 242 от 16.04.2020 г. по НД 1018/2019 г. на ВКС, за престъпление на 12.03.2010 г. по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54; влязла в сила присъда по НОХД № 647/80 г. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.