Решение № 805 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501008 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ***, представлявана от Председателя на УС на ЕС Александър Усков, чрез процесуален представител адв. Е. В.-ВАК, срещу решение № 113/02.04.2024 год. по гр.д.№980/2023 год. по описа на Районен съд-Несебър, с което са отменени всички решения, взети на проведеното на 16.08.2023 год. Общо събрание на Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ***, представлявана от Председателя на УС на ЕС Александър Михайлович Усков, като незаконосъобразни и е осъдена Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с. Равда, ***, представлявана от Председателя на УС на ЕС Александър Михайлович Усков да заплати на Н. С. С. с ЕГН **********, С. И. С. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № *, сумата в размер на 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/, 1 представляваща направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и приетите доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в присъствения лист към протокола от събранието, притежаваните от съсобствениците части от общите части на сградата са посочени както в идеални части, така и в проценти, поради което неправилно съдът е приел, че липсва яснота относно процентите идеални части на съсобствениците от общите части в ЕС, както и че има неяснота относно кворума при провеждане на събранието. Сочи се, че през 2014 год. от инж.Горанова е било извършено разпределение на площите с приравняване съгласно изискванията на ЗУЕС на посочените в нотариалните актове идеални части от общите части на всеки от съсобствениците, в съответните проценти идеални части, като сборът е бил равен на 100, поради което разпоредбата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС е неприложима. Твърди се, че кворумът е определен по проценти идеални части посочени в Таблицата за разпределението на площите изготвена от инж.Горанова през 2014 год., за чието одобряване не се изисква нарочно решение на ОСЕС по чл.17, ал.6 от ЗУЕС, като липсата на такова решение не е пречка за определяне на кворума.

Цитирана е практика на настоящия съд по гр.д.№1392/2023 год. и на ВКС по гр.д.№4172/2015 г. Твърди се противоречие на изводите на съда за неясно определяне на кворума и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която на общото събрание са присъствали собственици притежаващи 87,235% ид.ч. от общите части на ЕС. Сочи се, че районният съд не е отчел разликите между производството по настоящото дело и това по гр.д.№1942/2023 год., като неправилно по настоящото дело е възпроизведен диспозитива по другото дело. Твърди се допуснато процесуално нарушение от съда с неуважаване на молбата на процесуалния представител на ответника за отлагане на първото по делото съдебно заседание поради заболяване и даване ход на делото при невъзможност за своевременно изразяване на становище по доказателствените искания на ищцовата страна. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от адв. Пламен Ченголов в 2 качеството му на процесуален представител на Н. С. С., ЕГН **********, С.

И. С., ЕГН **********, И. Д. К., ЕГН **********, Е. Д. М., ЕГН **********,

В. Д. М., ЕГН **********, Х. К. Н. ЕГН ********** и В. И. Б. ЕГН **********, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение и неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Направено е искане за потвърждаване на решението. Твърди се, че изводът на съда за неясен кворум е обоснован, тъй като към датата на общото събрание за одобряване на т.н. площообразуване не е било взето решение по чл.17, ал.6 от ЗУЕС, което води до незаконосъобразност и на всички обжалвани решения на ОСЕС. Цитирана е практика на ОС-Бургас по различни дела с твърдение, че там е прието, че поради важността на въпроса за площообразуване, за прилагането му е необходимо решение на ОСЕС. Твърди се превратно тълкуване от страна на въззивника на приетото по делото заключение на вещото лице, тъй като в заключението изрично е посочено, че идеалните части по таблицата за площообразуване на инж.Горанова не отговарят на изискванията на чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Сочи се, че сградата на ЕС е с два входа, като на базата на идеалните части по нотариалните актове на собствениците, се установява сбор от 187,31 кв.м. за вход А и 264,01 кв.м. за вход Б, поради което цитираното в жалбата решение на ВКС е неотносимо за случая.

Оспорени са твърденията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения. В случай на различно становище на настоящия съд относно кворума, е направено искане за разглеждане на останалите възражения на ищците по исковата молба. Твърди се, че поради непредставяне на оригиналите на 10 бр. пълномощни приложени към преписката за провеждане на ОСЕС същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. В случай, че не бъдат изключени, е направено искане за задължаване на насрещната страна за представяне на оригиналите на тези пълномощни и за откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорване на тяхната автентичност. Направено е искане за откриване на такова производство и за други пълномощни представени като оригинали, както и за допускане на съдебно-графологична експертиза за отговор на въпроса дали тези пълномощни са подписани от лицата посочени като упълномощители. Твърди се, че във връзка с оспорването на пълномощните съдът е допуснал процесуални нарушения. Направено е изрично искане за отмяна на решение по т.3 от протокола поради противоречие с чл.14 от ЗУЕС. Твърди се, че 3 решенията по т.5 и т.9 са взети в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, а решението по т.9 е взето извън правомощията на ОСЕС. Поискано е присъждане на съдебните разноски направени пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Въззивният съд е оставил без уважение искането за събиране на доказателства, направени с отговора на въззивната жалба.

С определението по чл.267 от ГПК въззивния съд е дал указания на адв.

Пламен Ченголов в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото доказателства относно представителството пред настоящия съд на въззиваемите. Действията на адв. Чанголов извършени пред въззивния съд са потвърдени от Н. С. С., ЕГН **********, С. И. С., ЕГН **********, И. Д. К., Х. К. Н. ЕГН ********** и В. И. Б. ЕГН **********, като за тези въззиваеми са представени и надлежни пълномощни. Въззиваемите Е. Д. М., ЕГН ********** и В. Д. М., ЕГН **********, не са потвърдили действията на адв.

Чанголов, като не са представени пълномощни, с които адвокатът е упълномощен да ги представлява пред въззивния съд, поради което съдът не зачита действията на адв. Чанголов извършени пред настоящия съд от тяхно име.

Въззиваемите Е. Д. М. и В. Д. М. не са взели становище по жалбата.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните представлявани от процесуални представители, чрез тях поддържат изразените становища, както и заявените искания за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Несебърският районен съд е сезиран от ищците Н. С. С., С. И. С., И. Д.

К., Е. Д. М., В. Д. М., Х. К. Н. и В. И. Б. срещу Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с. Равда, ***, представлявана от председателя на УС на ЕС Александър Михайлович Усков за отмяна на решенията взети на проведеното на 16.08.2023 год. общо събрание на 4 етажната собственост /ОСЕС/. Ищците твърдят и представят доказателства, че са съсобственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на с. Равда. Твърди се, че събранието не е свикано законосъобразно, като са допуснати нарушения на чл.13, чл.16, ал.2, чл.15, чл.17, ал.4 и ал.6 от ЗУЕС. Твърди се, че не са били уведомени за събранието на посочените от тях електронни адреси и по телефона, поради което същото е нередовно свикано.

УС на ЕС не им е предоставил подписано копие от протокола за проведеното събрание, въпреки, че са поискали такова. Твърди се, че в протокола за събранието са отразени неверни и несъществуващи обстоятелства, а изпратеното от ищците оспорване на протокола чрез писмо по Телепоща, нарочно е било върнато като неполучено. Твърди се, че избирането на адв.В. за председател на събранието е в нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС, че въпросите от дневния ред не са реално разисквани, че решението по т.3 е взето при изземване на функциите на съда по висящото съдебно производство, по което са оспорени решенията взети на първото проведено ОСЕС, а решенията от т.5 до т.9 се приети без наличието на изискуемия кворум съгласно чл. 15, ал.

1 от ЗУЕС. Оспорен е кворума за провеждане на събранието и резултатите от гласуването, с твърдение, че отразените проценти идеални части от общите части към самостоятелните обекти са определени по неясен метод, в противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал.4 и ал.6 от ЗУЕС. Твърди се, че не са вписани разискванията по т.7, а решението по т.9 е извън правомощията на ОСЕС. Твърди се липса на валидно учредена представителна власт по представените пълномощни за участие в събранието, а пълномощните са оспорени като неистински.

Ответникът е направил възражение за недопустимост поради просрочие, евентуално-за неоснователност на предявения иск. Оспорени са твърденията относно незаконосъобразно свикване и провеждане на ОСЕС, изложени са аргументи в подкрепа на становището, че събранието е свикано и проведено редовно. Възразено е по твърденията относно непредоставен препис от протокола и допуснати нарушения на закона при вземане на решенията.

Твърди се, че в нотариалните актове на собствениците идеалните части от общите части на сградата са посочени в кв.м., поради което не е налице хипотезата по чл.17, ал.6 от ЗУЕС. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.

5

Пред въззивния съд ищците представлявани от адв. Ч. поддържат възраженията изложени в исковата молба.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Искът е предявен в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, което и видно от приложения пощенски плик, на който е отразена дата на подаване – 20.09.2023 год.

От представените документи за собственост - нотариални актове, е установено твърдението на ищците, че същите са собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор *** по КККР на с. Равда.

По поставения с въззивната жалба спорен въпрос с твърдение за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗУЕС, съдът намира възраженията за основателни. Установено е по делото, че в нотариалните актове на собствениците на отделните обекти на етажната собственост, прилежащите общи части от сградата са посочени за всеки обект в квадратни метри идеални части, което изключва хипотезата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС, при която в документите за собственост на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост въобще не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата. В исковата молба е отразено, че съгласно документите за собственост и данните в кадастъра, сборът от идеалните части от общите части на процесната сграда за вход А е 187,31 кв.м., а сборът на идеалните части от общите части на сградата за вход Б е 264,01 кв.м., но не е установено наличие на хипотезата по чл.17, ал.5, т.1 от ЗУЕС, предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, че след превръщане на сбора от квадратните метри идеални части в проценти идеални части /което изисква специални знания/, същият не е равен на 100. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че в случая е било необходимо вземане на решение по чл. чл.17, ал.6 от ЗУЕС, като приема, че липсата на такова решение не опорочава кворума за провеждане на ОСЕС на 16.08.2023 год. – респ. не би могло да бъде основание за цялостна отмяна на взетите на събранието решения.