Решение № 297 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000318 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2ро от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на “Х И”ЕООД-гр.П. с ЕИК *******,подадена чрез пълномощника адв.А. П.,против решение №52 от 22.05.2024 г.,постановено по т.д.№65/2024 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което е потвърден отказ на ДЛР при Агенция по вписванията рег.№**********. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на “Х И”ЕООД,ЕИК *******,заявени със заявление вх. рег.№20240426205510.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,като излага конкретни съображения за това.Излага доводи за несъгласие с мотивите на съда,на които е основано обжалваното решение.Най-общо казано,жалбоподателят счита,че действието на запора на дружествения дял е забрана за разпореждане с имуществени права,черпени от дяловото участие,но не и забрана за приемането на нов съдружник и възникване на ново членствено правоотношение.Посочва още,че съгласно чл.451,ал.1 от ГПК от момента на налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или вещта,но в нито една от двете хипотези,нито при увеличаването на капитала,нито при приемането на нов съдружник не е налице разпореждане със запорираните дялове.Счита,че действието на наложен запор за целите на регистърното производство следва 1 да се отчита само спрямо взискателя,тъй като в това производство вътрешните отношения на взискателя с неговия длъжник са без значение.Съответно приложение следва да намерят общите норми на действието на запора по чл.452,ал.1 и 3 от ГПК.

В обобщение,въз основа на изложените в жалбата съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение на ОС-П.,с което е потвърден горният отказ на ДЛР към Агенция по вписванията,като неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

От Агенция по вписванията,чрез юрисконсулт И И,е подаден отговор на жалбата и в същия е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея решение на ОС-П. е правилно и обосновано.Конкретни съображения за това са развити в отговора.

Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата,атакувания с нея съдебен акт,доводите на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на конкретното съдебно решение.Наред с това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

По съществото на жалбата настоящият съд приема следното:

Със заявление вх.№20240426205510 от 26.04.2024 г.,подадено пред Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ,е поискано вписването на промени в обстоятелствата по партидата на “Х И”ЕООД с ЕИК *******,а именно:увеличение капитала на дружеството,приемане на съдружник,заличаване на управител и вписването на нов такъв.По това заявление длъжностното лице по регистрация към АВ е постановило отказ №**********.,който е обжалван от “Х И”ЕООД с ЕИК *******,чрез пълномощника на дружеството адв. А. П.,като въз основа на подадената жалба е образувано т.д.№65/2024 г. по описа на Окръжен съд-П..По същото дело е постановено сега обжалваното пред Апелативен съд-Пловдив решение №52 от 22.05.2024 г.,с което горният отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията е потвърден.

Отказът е основан на следните изложени в него мотиви:

В отказа е констатирано,че по партидата на дружеството,върху притежаваните от едноличния собственик дружествени дялове е вписан запор на дружествени дялове,с постановление за налагане на запор №***************** г.В тази връзка е прието,че запорът и възбраната,наложени за обезпечение на вземането,произвеждат действията,предвидени в конкретно изброени разпоредби от ГПК,като поспециално според чл.451,ал.1 от ГПК,от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменя,поврежда или 2 унищожава вещта.Прието е още,че длъжникът Х Г И,притежава 100 % от капитала и отговаря с цялото си имущество.В този контекст длъжностното лице по регистрация е счело,че ако се допусне заявеното увеличаване на капитала чрез записване на нови чисти дялове,то това съотношениеравностойността на дела на длъжника-би намаляла като имуществен еквивалент и длъжникът не би отговарял вече със 100 % от имуществото.Според ДЛР,в случая увеличаването на капитала и приемането на нов съдружник-с чисти от запори дялове,би довело до намаляване на размера на реалното имущество /който би се получил като ликвидационен дял,с който длъжникът би отговарял в едно производство по чл.517 от ГПК/.От една страна,както е посочено в отказа,това би увредило интересите на взискателите и би се явило пречка да се осъществят основните функции на изпълнителното производство,респ. обезпечителното такова,а от друга страна би довело до осъществяването на съставя на чл.451,ал.1 от ГПК и би представлявало по съществото си изменение на вещта и то в ущърб на взискателя.

В обжалваното решение №52 от 22.05.2024 г. съдът се е позовал на т.7.2. от ТР №1/31.05.2023 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСТК на ВКС,където е прието,че ДЛР не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства,свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в ООД,възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.В този контекст съдът е коментирал,че в настоящия случай не се касае формално до разпореждане от страна на Х И с притежаваните от него дялове от капитала на дружеството в полза на трето лице,но чрез инициираното увеличаване на капитала чрез приемането на нов съдружник,записващ нови 8 дяла,представляващо 80 % от целия кепитал,се постига същия краен резултат като прехвърляне,извършено от едноличния собственик с част от притежаваните от него дялове след запора,доколкото се намалява процентното му участие в имуществото на дружеството /чл.127 от ТЗ/.По този начин,според окръжния съд,се нарушава изискването дружеството да обезпечи удовлетворяването на взискателя,респ. Публичния изпълнител в процедурата по чл.517,ал.3 от ГПК,респ. Чл.231,ал.3 от ДОПК.По тези съображения съдът е приел,че на посоченото основание задължителното тълкуване,дадено с т.7.2. от цитираното тълкувателно решение се явява приложимо и в настоящия случай и затова не може да бъде осъществено вписването на заявените в случая промени.В обобщение съдът е приел,че обжалваният отказ следва да бъде потвърден и че подадената срещу него жалба е неоснователна.

Настоящият съд счита за правилно обжалваното решение на ОС-П.,с което е потвърден отказа на ДЛР към АВ,постановен на 30.04.2024 г. по посоченото по-горе заявление.Съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

Действително,както е констатирано в отказа на АВ,а и в обжалваното решение на ОС-П.,по партидата на “Х И”ЕООД-гр.П. с ЕИК ******* е вписан запор върху притежаваните от едноличния собственик на капитала дружествени дялове,като запорът е наложен с постановление 3

№***************** г. на публичен изпълнител и е наложен в полза на НАП,както е видно от вписаните по партидата на дружеството данни за запора.Последният е вписан на 13.01.2022 г. и към момента не е заличен,както настоящият съд констатира при извършена служебна проверка по партидата на посоченото дружество.Очевидно е при това положение,че към момента на подаване на процесното заявление с вх.№20240426205510 от 26.04.2024 г.,е имало вписан запор върху всички притежавани от едноличния собственик на капитала дружествени дялове.Основният спорен въпрос при тази ситуация е дали е възможно вписването на заявените с посоченото заявление промени при наличието на вписания и незаличен запор на дружествените дялове,притежавани от едноличния собственик на капитала.В отказа и в обжалваното решение на ОС-П. е даден отрицателен отговор на същия въпрос и този извод се споделя от настоящата инстанция.Със заявлението,както се отрази по-горе,е поискано вписването на промени по партидата на “Х И”ЕООД,изразяващи се в увеличаване капитала на дружеството чрез записване на нови дялове от трето лице /от дружеството “ЕП.”ЕООД/,приемането на нов съдружник,заличаването на управител и вписването на нов такъв,за което към заявлението е приложено решение от 26.04.2024 г.,взето от досегашния едноличен собственик на капитала Х Г И и от дружеството,което със заявлението е поискано да бъде вписано като нов съдружник и с дяловете на което се увеличава капитала на “Х И”ЕООД /съответно последното от ЕООД става ООД/.Правилно обаче окръжният съд,а и длъжностното лице по регистрация,са приели,че вписаният запор на дяловете,притежавани от едноличния собственик на капитала,препятства вписването на всички описани и заявени за вписване промени.В тази връзка подлежи на съобразяване задължителното тълкуване,дадено в т.7.2. от Тълкувателно решение №1/31.05.2024 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС,според което длъжностното лице по регистрация не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства,свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност,възникнали след вписан в регистъра запор на тези дялове.В мотивите към посочената точка от тълкувателното решение е разяснено,че насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника-съдружник в ООД,става с налагане на запор върху дела му,който се вписва в търговския регистър-чл.517,ал.1 ГПК и целта е взискателя в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството.Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника,определена съобразно чл.125,ал.3 ТЗ,и става изискуемо,след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника.Ако не последва изпълнение,респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок,съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел последният да бъде удовлетворен или в хода на процеса /като условие да избегне прекратяването на дружеството/,или в производството по ликвидация.В същите мотиви от тълкувателното решение е разяснено още,че задължението на дружеството при наложен запор върху 4 дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл.517,ал.3 от ГПК,а възникването на вземането по чл.125,ал.3 Тзможе да бъде осуетено,ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл.129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството.Дружеството,уведомено за вписания запор по реда на чл.517,ал.1 ГПК,не следва да предприема действията,които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове.Ако стори това,приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.206,ал.3 ДОПК,според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени,произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора.Аналогичното прилагане на разпоредбата произтича от идентичния начин,по който е уредено налагането на запора и изпълнението върху дружествен дял в ГПК и ДОПК,и липсата на основание да съществува различен правен режим за вписванията в търговския регистър на промени в обстоятелствата за ООД,настъпили в резултат от разпореждания със запорирани дружествени дялове,в зависимост от качеството на взискателя.