Решение № 8223 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8223 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156215 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 3953.96 евро /с равностойност 7733,27 лева/ с ДДС, представляваща сбор от непогасен остатък от дължима продажна цена на закупени стоки, за които са издадени следните фактури на следната остатъчна стойност: по фактура № 134897/10.01.2025 г. - 985,20 лв., по фактура № 135076/29.01.2025 г. - 848,07 лв., по фактура № 135209/07.02.2025 г. - 1820 лв., по фактура № 135375/24.02.2025 г. - 2 040 лв. и по фактура № 13543/28.02.2025 г - 2 040 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2025г. до окончателното плащане.

В исковата молба от името на ищеца се твърди, че между страните съществуват договорни отношения, във връзка с пет неформални договора продажба стоки. Поддържа се, че ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по договорите, като е предоставил на ответника закупените стоки и същите са били приети без забележки. Сочи се, че за всяка продажба е издадена отделна фактура, като общата стойност на фактурите е 8433.27 лева.

Изтъква се, че издадените фактури са предадени на ответника и е настъпил падежа на вземането по всяка от тях. Поддържа се, че от страна на ответника са били заплатени единствено сумата от 500 лева, с която била погасено от задължението по фактура от 29.01.2025г и 200 лева за частично погасяване на вземане по фактура от 07.02.2025г.

Предвид това останала дължима сумата от 7733.27 лева. Сочи се,че са правени многобройни опити за доброволно уреждане на отношенията, но без резултат. Ето защо моли предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД е депозиран отговор 1 на исковата молба и молба от 13.02.2026г. Ответникът посочва, че недължи процесните суми към момента, тъй като сумата от 3953.96 евро е била изплатена.

С молба от 05.03.2026г ищецът потвърждава извършеното плащане в размер на 3953.96 евро, като подчертава, че същото е осъществено на 15.01.2026г и с него е погасена единствено сумата за главница. Във връзка с това ищецът изрично заявява, че поддържа искането си за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба до датата на плащането, която е изчислена в размер на 35.93 евро. Претендират се и разноските по делото.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от името на ответника е депозирана молба с вх.№ 99441/30.03.2026г, с която уведомява съда, че е извършено плащане и на претендираната законно лихва в размер на 35.93 евро. Моли се да бъде намалено адвокатското възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Ищецът с изрична молба от 06.04.2026г потвърждава извършеното плащане и на законна лихва и продължава да претендира единствено сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на нормата на чл. 154 от ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – предал е стоките, за които са издадени процесните фактури, както и размера на уговорената цена по договора.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

С оглед плащането на задълженията (което представлява признание осъществено с конклудентни действия), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответното дружество.

Освен гореизложеното следва да се посочи, че по делото са ангажирани и достатъчно доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване е установено, че между ищеца и ответника е съществувало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки и че стоките са били доставени на ответника. Извод в тази насока може да се .рави и от представените по делото извлечения от електронната система на . за извършена проверка за упражняване на данъчен кредит от ответника във връзка с приложените към исковата молба фактури за цената на доставените стоки. Предвид това непротиворечивата и последователна е съдебната практика, съгласно която фактът на отразяване на фактура, съдържаща индивидуализиращи облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника по подлежащия на доказване договор за доставка/продажба, факта на включване на фактурата в дневника за покупки по 2

ДДС и факта на ползване на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване. В този смисъл решение № 347/27.02.2019г. по т.д.№ 687/2018г. на ВКС, II т..о, решение № 172/13.01.2016г. по т.д.№ 2535/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 34/27.04.2016г. по т.д.№ 516/2015г. на ВКС, I .о., решение № 185/10.02.2016г. по т.д.№ 2928/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 166/17.01.2013г. по т.д.№636/2011г. на ВКС, I т.о, решение№ 138/17.10.2011г. по т.д.№ 728/2010 на ВКС, II т.о.

Подобно признание както беше посочено по-горе представлява и извършването на плащане на всички дължими суми по процесните фактури, ведно със законната лихва. Това плащане съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че вземането предмет на предявените искове срещу „.“ ЕООД е погасено изцяло чрез плащане в хода на процеса от него, ведно със законната лихва.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид извършеното в хода на процеса пълно плащане на процесните задължения и на това основание предявения иск за сумата от 3953.96 евро срещу ответното дружество следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца имат право на сторените по делото разноски. От същия е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира държавна такса за настоящото производство – 171.79 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 858.97 евро. По делото съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 858.97 евро, доколкото по делото са представени фактура и платежно нареждане за уговореното адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплащане държавна такса в размер на 336 лева или 171.79 евро. Релевирано е възражение от ответника за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуалния му представител с аргументите, че производството не се отличава с правна и фактическа сложност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Платеното от страните по делото адвокатско възнаграждение съставлява разноски в производството. Като такива то се възлага в тежест на страната, неоснователно предизвикала правния спор. Цялото платено възнаграждение представлява разноски, независимо от размера му. То се дължи така, както е уговорено платено. По изключение съдът може да не го присъди изцяло, ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, но това предполага извод за прекомерност на възнаграждението. Този извод се предопределя от сложността на делото и не е обвързан с нормативно предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения /при съобразяване на даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради противоречие на Наредбата с правото на ЕС/. Когато делото се 3 отличава с фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед обема на извършената работа, то се присъжда изцяло. В този смисъл и определение № 1293/20.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3234/2023г на ВКС, IV г.о.

Настоящият състав намира, че в действителност адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева/858.97 евро с ДДС се явява прекомерно. При извършване на преценката съдът взе предвид, че в случая се касае за дело, което не се отличава с фактическа или правна сложност, по същото е постъпило плащане на всички задължения, поради което по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Ето защо съдът приема, че следва да използва като ориентир разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.01.2004 г. , съгласно която при материален интерес от 7733.27 лева минималният размер на възнаграждението е 1073.33 лева без ДДС или 1288 лева с ДДС /658.54 евро/ и до тази сума да бъде намалено възнаграждението. Предвид това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на 830.33 евро.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. От името на ищеца е .равено своевременно искане за присъждане на разноски по гр.д.

53992/2025г. по описа на СРС, 153 състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания иск. По делото са представени доказателства за извършени в производството по гр.д.

53992/2025г. по описа на СРС, 153 състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева Предвид това следва да бъдат присъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 40 лева или 20.45 евро.

В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на разноски в размер на 150 лева/76.69 евро – такси, заплатени на . за образуване на изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени обезпечителните мерки за такси в размер на 150 лева (съгласно представените доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.

С оглед приетия в хода на производството Закон за въвеждане на еврото в Република 4

България съдът намира, че следва да бъде извършено преизчисляване на всички суми по делото и в евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в .. срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на „.“ ЕООД, ЕИК ., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., сума в размер на 3953.96 евро /с равностойност 7733,27 лева/ с ДДС, представляваща сбор от непогасен остатък от дължима продажна цена на закупени стоки, за които са издадени следните фактури на следната остатъчна стойност: по фактура № 134897/10.01.2025 г. - 985,20 лв., по фактура № 135076/29.01.2025 г. - 848,07 лв., по фактура № 135209/07.02.2025 г. - 1820 лв., по фактура № 135375/24.02.2025 г. - 2 040 лв. и по фактура № 13543/28.02.2025 г - 2 040 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2025г. до окончателното плащане, поради извършено плащане в хода на процеса.