Определение № 292 от 08.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20251200900287 по описа за 2025 година

Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът сочи, че с Решение от 16.5.2017 г., постановено по гр. дело № 12704/2015г. по описа на Софийски градски съд, съдът е осъдил ответника Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК Застраховане“ АД да му заплаща ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди за болногледачи по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с ПТП, настъпило на 19.11.2010 г. в размер на 2 800 лв. - месечно, считано от 7.10.2015 г. и пожизнено до настъпването на обстоятелство, което основава изменяване или преустановяването на плащането, ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца за всяко месечно плащане до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на цитираното решение на ищеца на 21.2.2018 г. е издаден изпълнителен лист.

Сочи, че от постановяване на съдебното решение до депозиране на настоящата искова молба е изминал период от повече от 8 години.

Към 2017 г. размерът на минималната работна заплата е бил 460 лв. месечно; през 2025 година - 1077лева, а в проекта на бюджет за следващата 2026 г. е предвиден размер на минималната работна заплата – 1 213 лв. Или минималната работна заплата за страната за периода от 2017 г. до 2026 г. се е 1 увеличила с 263,7 %.

Размерът на месечното обезщетение от 2 800 лв., определен от СГС е за да покрива нуждата от заплащане на възнаграждение на поне 4 наети по трудов или граждански договор болногледачи, при условия на полагане на 24часова грижа за ищеца. Към 2017 г. Софийски градски съд е определил заплащане на болногледач на месец в размер над минималната работна заплата за тогава, а именно 700 лв. месечно, която сума към момента обаче е значително по-ниска дори от минималната работна заплата за страната и се явява недостатъчна, за да покрие настоящите имуществени вреди за заплащане на възнаграждение на болногледачи.

Сочи, че според мотивите на решението при промяна на условията и необходимостта от по-големи разходи, ищецът може да поиска в бъдеще увеличаване на помесечното обезщетение.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба са настъпили обстоятелства, които водят до извод за изменяване на присъденото ежемесечно обезщетение, чрез увеличаването му. Това са високата инфлация и големия ръст на минималната и средната работна заплата за страната, които обуславят правния интерес на ищеца за образуване на настоящето производство.

Твърди, че към момента той не успява да покрива разходите за 4 болногледача с присъденото му обезщетение в размер на 2 800 лева.

Сочи, че работата като болногледач не е лесна и никой не желае да я работи срещу минимална работна заплата.

Сочи още, че освен брутното трудово възнаграждение, което се полага на работника, работодателят дължи и заплащане на допълнителни осигуровки в размер на 24,3 процента, което при минимална работна заплата от 1 213 лв. би се равнявало на 294 лв.

Твърди, че е освидетелстван от ТЕЛК с диагноза: *

Твърди, че той не може да контролира естествените си нужди (ползва памперси); не може да ходи; функциите на долните му крайници не е възможно да бъдат възстановени. От датата на издаване на съдебното решение до днешна дата състоянието му не се е подобрило по никакъв начин и нуждите му от болногледачи не са намалели. От тогава до сега са намалели единствено 2 силите на неговата майка, която се грижи за него, заедно с болногледачите.

С оглед изложеното сиска от съда да постанови решение, с което да изменени определеното с Решение от 16.05.2017 г. постановено по гр.д.№ 12704/2015 г. на СГС месечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди от 2 800 лв. месечно на 7 000 лв.

Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като недопустим, доколкото ищецът не е изпълнил императивно установеното си задължение съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, съгласно която „Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.“

Ответникът изрично заявява, че на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, признава предявеният иск изцяло.

Твърди, че ответникът не е отказвал плащане на процесните суми и изплаща ежемесечно сумата от 2 800 лв., за която е бил осъден с посоченото решение.

Сочи, че от влизането в сила на съдебното решение, респективно от започването на изплащането на посочената сума, са изминали повече от 10 години, като до този момент ищецът не е предявявал по доброволен ред претенция за актуализиране на месечната сума, която му се изплаща от застрахователя.

Навежда, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящия иск, не е налице отказ от доброволно изплащане на присъдената сума, поради което същият не следва да заплаща разноски на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК - Определение № 89 от 2.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 46/2012 г., IIг. о., ГК и Определение № 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., IV г. о., ГК.

Иска се от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови съдебно решение при условията на направеното признание на иска.

По доказателствата ответникът поддържа, че с оглед направеното признание събирането на доказателства е неоснователно и само би натоварило страните с допълнителни разноски, но при условията на евентуалност, ако 3 съдът все пак допусне доказателствени искания на ищеца, моли да му бъде дадена възможност и той да ангажира свои доказателства и доказателствени искания.

Съдът, намира за неоснователно предявеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради непроведена процедура по чл. 498 КЗ по следните съображения:

Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, претендирайки изменение на присъдено обезщетение, платимо от застрахователя, увреденото лице черпи права от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е бил валиден към датата на настъпване на ПТП от 19.11.2010 г. В случая липсват данни по делото за датата на сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, но доколкото процесното ПТП е настъпило на 19.11.2010 г.

/преди 1.1.2016 г./, то разпоредбите на чл. 380, ал. 1 и 3 от действащия Кодекс за застраховането са неприложими. КЗ (отм.) не предвижда предварителна процедура, аналогична на тази по чл. 380 КЗ /в сила от 1.1.2016 г./ и с предвидените в чл. 498, ал. 3 КЗ последици.

По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника: искът е предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 45, чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават: всички, които се сочат от ищеца.

По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване.

По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Всяка страна следва да докаже твърдяните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

4

Искането на ищеца за приемане на представените писмени доказателства, съдът уважава като по отношение на искането му за допускане на свидетели съдът му указва да конкретизира обстоятелствата от исковата молба, които ще установява с тях.

Водим от горното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2, чл. 377 във вр. с чл.

140, чл. 157 и чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение възражението на ответното дружество за недопустимост на предявения иск.

Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част на настоящия акт.

Приема представените от ищеца писмени доказателства.

Указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящия акт да конкретизира обстоятелствата от исковата молба за установяването, на които е поискал допускане на свидетели.

Насочва страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ОС - Благоевград: Сашка Атанасова, на тел. ***; както и да изпратят запитване на електронна поща: mediation@blagoevgrados. justice. bg, всеки работен ден от 08. 30 до 17 ч.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Копие от определението да се връчи на страните.

Насрочва с.з. за 11.06.2026 г. от 13:30 ч.

5

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20251200900287 по описа за 2025 година

Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът сочи, че с Решение от 16.5.2017 г., постановено по гр. дело № 12704/2015г. по описа на Софийски градски съд, съдът е осъдил ответника Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК Застраховане“ АД да му заплаща ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди за болногледачи по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с ПТП, настъпило на 19.11.2010 г. в размер на 2 800 лв. - месечно, считано от 7.10.2015 г. и пожизнено до настъпването на обстоятелство, което основава изменяване или преустановяването на плащането, ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца за всяко месечно плащане до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на цитираното решение на ищеца на 21.2.2018 г. е издаден изпълнителен лист.