Решение № 599 от 23.12.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Габрово, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101507 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от Д. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" 41, вх. А, ет. 2, ап. 6 срещу „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище гр. София, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че договор за предоставяне на потребителски кредит № 994391/10.03.2021 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 5 от договора.

Ищцата Д. Ц. И. твърди, че сключила с ответника „Фератум България” ЕООД договор за кредит, по силата на който ответникът се задължил да предостави сума в размер на 800 лв., срещу задължение за връщането в едномесечен срок. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство в полза на дружеството - ответник. След като усвоила сумата ищцата установила, че освен заемната сума е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 400 лв.

Същевременно договор за поръчителство не бил предоставен и не бил подписван от ищцата. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените искове. Счита, че предявените искове са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като „Фератум България” ЕООД не било страна по договора за гаранция, чиято недействителност се 1 претендирала.

Възражението е неоснователно:

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност предвидени в чл.127, т. 4 и 5 ГПК, като ищецът е изложил твърдения относно наличие на връзка между двете правоотношения, доколкото договорът за кредит се явява основанието за сключване на договора за предоставяне на гаранция, а предмет на предявените искове е прогласяване нищожността на договор за кредит, евентуално за прогласяване на нищожността само на клаузата на чл. 5 от договора, а не на договора за гаранция.

По същество оспорва исковете при твърдението, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договора за кредит и кредитополучателят може сам да избере обезпечението. Излага, че ищецът е получил преддоговорна информация по e-mail, в която изрично е посочено, че за сключването на договора за кредит „Фератум България” ЕООД изисква предоставяне на поръчителство, както договора за гаранция, като впоследствие чрез кратко текстово съобщение потвърдил желанието си да сключи договора. Моли да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 994391 от 10.03.2021 г., се установява, че „ФЕРАТУМ България" ЕООД се задължило да предостави на ищеца Д. Ц. И. сума в размер на 800 лева, която последната следвало да върне с еднократно плащане на падежна дата 09.04.2021 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 0 %, съответно годишният процент на разходите – 0 %.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба.

Отпуснатият на Д. Ц. И. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

2

Процесният договор се подчиняват на правилата на ЗПК и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и е обхванат от забраната да съдържат неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право, което налага висок стандарт за защита на икономически по-слабата в правоотношението страна. Това най-общо означава, че и при повече от едно правоотношения, когато те са насочени към ползвана от потребител финансова услуга, тези правоотношения следва да се разглеждат като правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя.

В случая начисленото възнаграждение за предоставяне на поръчителството от свързано със заемодателя дружество представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал.

2 ЗПК. Този извод следва от § 1, т. 1 ДР на ЗПК, според която разпоредба "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При цялостния анализ на процесното правоотношение, е видно, че сключването на заемния договор и получаването на сумата по него е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя предоставянето на обезпечение по заемния договор не е предоставено на свободната воля на потребителя, а представлява задължително условие за сключване на заемната сделка. Този договор за гаранция с трето лице представлява форма на лично обезпечение, което разкрива белезите на договор за поръчителство, доколкото съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т. е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер - както е в случая, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството се доближава по-скоро до договора за застраховка, а застрахователните премии несъмнено представляват общ разход по кредита. В случая предвиденото в чл. 5 от договора за заем изискване за сключване на договор за поръчителство реално няма полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя.

С оглед на изложеното, сключването на обезпечителната сделка като задължително условие за предоставяне на кредита, съдът намира, че възнаграждението по договора за гаранция е част от общите разходи по заемния договор, което възнаграждение следва да се включва при изчислението на ГПР.

Следователно, макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и 3 общата сума, дължима от потребителя не е посочена в реален размер. Посоченият в договора такъв от 0 % не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на предлаганите на пазара кредитни продукти, съответно да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание на кредитната сделка, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК. /арг. решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Описаното погрешно посочване на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като се явява пречка пред потребителя да узнае точния размер на дължимите разходи по заемното правоотношение и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ето защо, предявеният срещу „Файненшъл България” ЕООД отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит е основателен и следва да се уважи, като предвид основателността на главната претенция не следва да се разглежда по същество евентуалният иск за прогласяване на нищожността само на клаузата на чл. 5 от договора.

С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер от 1950 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" 41, вх. А, ет. 2, ап. 6 срещу „ФЕРАТУМ България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за предоставяне на потребителски кредит № 994391/10.03.2021 г., е нищожен.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на Д. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********" 41, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1950 лева разноски за производство.

4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5