Определение № 756 от 17.06.2019, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 756 Година,

2019 Град

Бургас

Бургаският окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..

На седемнадесети юни ….……….…..……..... Година две хиляди и деветнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ……………………………………..

Съдебни заседатели: ……………………………………..

Секретар

…………………………..……..………………………………………………..………

Прокурор

………………………………....………………………………………….…………… като разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова …………………………… търговско дело № …….… 174 ......…. по описа за ………. 2019 …………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против В.Д.А. ***, със съдебен адрес ***, Търговски център „Глобус“, ет. 2, офис №34 за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовата сумата от 72126.65 лева, представляваща дължима главница за периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018 година; сумата от 9705.34 лева, представляваща дължими лихви за периода от 30.06.2017 година до 22.08.2018 година, от която 5568.79 лева договорни лихви на основание чл. 3, ал. 1 и 4136.55 лева мораторни лихви, на основание чл. 3, ал. 3; сумата от 483.72 лева, представляваща такси за периода от 21.06.2017 година до 22.08.2018 година на основание чл. 4, т. 2; сумата от 192.64 лева, представляваща застраховки за периода от 13.07.2016 година до 22.08.2018 година на основание чл. 14 и сумата от 66.00 лева такса за връчване на покана за изпълнение, всички те дължими от нея на основание сключен между тях на 25.06.2007 година договор за рефинансиране на потребителски кредит HL444, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се от ищцовата страна и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че страните сключили договор за рефинансиране на потребителски кредит № НL 30458/25.06.2007година и № НL 444 в системата на „ДЗИ Банк“ АД, чийто правоприемник бил ищеца, по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 82000 лева, със срок за ползване и погасяване от 264 месеца.

С допълнително споразумение към договора от 11.05.2009 година били предоговорени условията по последния, като бил въведен дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг.

С последващо допълнително споразумение от 22.06.2010 година, след констатация за просрочените плащания бил въведен нов двадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 3 на същото, кредиторът упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита.

С допълнително споразумение към договора от 13.06.2011 година условията по договора били предоговорени, като бил въведен нов дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг.

Следващото допълнително споразумение било

02.07.2012 година, като с него било договорено кредитополучателят да дължи преференциална в размер на действащия БЛП на „Юробанк България“ АД, валиден за съответния период на начисляване на лихвата намален с 2.2 пункта.

Поради допусната забава в плащанията по процесния договор, а именно единадесет погасителни вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 30.06.2017 година до 30.04.2018 година, на основание чл.

18, ал. 1 от същия на 08.05.2018 година вземанията на банката по него били обявени за изцяло предсрочно изискуеми.

С покана, връчена по възлагане от ЧСИ с рег. № 878 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - град Ямбол, длъжникът бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост, като му бил даден седемдневен срок за погасяване на задълженията. Връчването било осъществено чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК на уведомление, след като били направени четири посещения на адреса на 28.05.2018 година, 07.06.2018 година, 23.06.2018 година и 03.07.2018 година. С оглед уговореното между страните в чл. 25 от процесния договор, съобщенията следвало да се считат за получени с оглед безспорно установеното им достигане до адреса.

Към датата на депозиране на исковата молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми по договора за кредит в полза на ищеца, което обуславяло правния му интерес от предявяване на исковете.

С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответната по делото страна, като и е указал, че двуседмичен срок може да подаде писмен отговор и упражни предоставените и с тази правна норма права. В същия такъв е депозиран, като с него те са оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква се в тази насока, че в хода на изпълнение на процесния договор ищецът бил увеличавал БЛП на банката, приложим към него няколкократно, което довело до изменение на приложимата по договора възнаградителна лихва. Ответницата заплащала по-висока от уговорената такава, което се било отразило върху остатъка по главницата. Отражението се изразявало в следното, а именно:

При увеличение на годишната лихва, погасителната вноска включвала по-голяма сума за лихва и по-малка за главница, което имало за своя последица факта, че в края на периода била погасена по-малка част от главницата в сравнение с хипотезата, при която, ако банката била приложила реално уговорената между страните лихва, то частта за лихва в погасителната вноска щяла да бъде по-малка, а частта за главница по-голяма; така в края на периода щяла да е погасена по-голяма част от главницата. Именно поради, банката неправилно била определила размера на претендираната главница.

С оглед на тава претенцията за главница е оспорена с твърдения, че реално дължимия размер такава е по-малък от посочения с исковата молба.

Банката извършвала увеличението на БЛП на основание следните разпоредби от договора за банков кредит, за които е въведено възражение за нищожност, а именно: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12. Сочи се от нея, че същите били неравноправни на основание чл.

143, т. 3, т. 10 и т. 12 и нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Посочените разпоредби не били уговорени индивидуално, а били част от предварително одобрен от банката типов договор.

Член 146 от ЗЗП прогласявал за нищожни неравноправните клаузи в договорите, освен ако били уговорени индивидуално. В случая посочените по-горе били част от стандартни, изготвени предварително условия на банката, върху съдържанието на които ответницата, която имала качеството на потребител на основание §13, т. 1 от ДР на ЗЗП нямала възможност да оказва влияние.

Налице било неравновесие между правата и задълженията, произтичащи от процесния договор, което се състояло в това, че посочените норми предвиждали възможност за едностранно изменение от страна на банка на БЛП, представляващ основна компонента при формирането на годишния лихвен процент по договора, без ясно посочени правила или параметри за това как се формира той и формула (метод) за изменението му. В този смисъл решението за размера на изменението на БЛП било поставено изцяло в зависимост от субективното решение на банката. Ответницата нямала възможност да се противопостави на така извършената промяна на условията по договора, нито да го прекрати, а същевременно оставала задължена по него съгласно променените му условия. Всичко това сочело нищожност основание чл. 143, т. 10 и чл. 143, т. 12 от ЗЗП.

Налице било противоречие на горепосочените клаузи с разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Задължението на банката в случая се изразявало в предоставяне на кредита и събирането на лихва, чийто размер можел да бъде променен по начин, който се определял единствено от самата нея. Съгласно приетите условия по договора, зависимостта на изпълнението на задължението по него за ответницата се явявал единствено БЛП на самата банка и по-конкретно възможността на същата за едностранната му промяна. Банката не била уведомила ответницата за нито едно от увеличенията на БЛП, респективно на лихвата по договора и на анюитетната погасителна вноска.

Не били налице изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Ответницата не била уведомена от банката за възможността да прекрати договора в резултат на едностранната му промяна, нито пък в процесния договор за кредит била предвидена възможност за незабавното му прекратяване от нея при наличие на хипотеза на увеличение на възнаградителна лихва. Единствената предвидена такава възможност била при условията на предсрочното погасяване, което обаче не включвало хипотезата на изключение при приложимостта на т. 10.

Втората посочена норма не била относима, тъй като никъде в договора не било упоменато, че лихвата била свързана директно и се влияела от колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които били извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Единствено било посочено, че размерът на лихвата зависел от изменението на БЛП, което се определяло периодично от банката. Нито в договора, нито в приложимите общи условия, обаче била посочена методологията, по която се формира БЛП, както и какви фактори влияят върху формирането и изменението на БЛП.

От така казаното е изведен извода, че по процесния договор ответната страна била заплатила при липса на основание по-голяма от реално дължимата сума за възнаградителна лихва за периода от сключването му до датата на последното направено плащане по договора. Заплатената в повече сума без основание била резултат от едностранното увеличение на размера на лихвата по договора, което е било извършвано на основание на нищожни клаузи, съображения за които са изложени по-горе.

Допълнителните споразумения представлявали спогодба, имаща за предмет предоговаряне на кредита. В тези споразумения задълженията на кредитополучателя били определени въз основа на неравноправни клаузи по първоначалния договор, поради което ответницата счита, че същата е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД. Въведено е в тази възражение за нищожност на всички допълнителни споразумения.

Твърди се, че не била налице настъпила предсрочна изискуемост на кредита и по-специално, че ответната страна не била уведомена за настъпването и. От нотариалната покана и книжата по връчването й ставало ясно, че не била спазена предвидената в ГПК процедура по чл. 47 ГПК. Изтъква се в тази връзка, че посещенията на служителя на нотариуса, извършил връчването били направени в продължение на по-малко от месец, т. е. в периода от 28.05.2018 година до 23.06.2018 година, с което било нарушено изискването на чл. 47 ГПК относно правилото за минимален период, в който трябвала да бъде търсено лицето на посочения адрес, а именно минимум 1 месец. Освен това, същият не пуснал уведомлението за наличие на книжа за връчване в пощенската кутия, както и не отбелязал изрично в разписката за връчване дали има достъп до нея и до вратата на жилището на адресата, дали уведомлението било пуснато в пощенската кутия и ако не, защо, което допълнително опорочавало законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Не било спазено изискването на чл. 38 ГПК за връчване на съобщенията по настоящия адрес на адресата на поканата. Нормата на чл. 38 ГПК предвиждала задължение за връчителя да извърши връчването на съобщението по настоящия му адрес и само при липса на такъв - по постоянния адрес. В конкретния случай следвало банката първо да връчи поканата по настоящия адрес на ответницата и едва в случай, че същата не бъде намерена на него, да извърши уведомяването по постоянния й адрес. Последното посещение на служителя на нотариуса било извършено на 23.06.2018 година, т. е. след като ответницата вече била с настоящ адрес ***, което само по себе си представлявало нарушение на процедурата по връчване.