Решение № 6168 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6168 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100504813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение от № 10560 от 30.09.2022 г., постановено по гр.д. № 29504/2021 г. по описа на СРС, 166 състав, първоинстанционният съд частично е уважил кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като е осъдил ответниците Н. В. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. **** и С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. **** в условията на солидарна отговорност да заплатят на ищеца М. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата 5000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от противоправно поведение на ответниците от 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1 ” пред блок № 034А изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци по лицето, главата и тила на ищеца, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 525,01 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2021 г. и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата 825,30 лева – разноски в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 9000,00 лева и иска за мораторна лихва за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 600,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

1

Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подават и двамата ответници по делото.

Молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на ищеца и ответниците са осъдени да заплатят обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивниците твърдят, че съда при непълна и неточна преценка на събрания доказателствен материал неправилно е приложил материалния закон, по – конкретно нормативната уредба относно деликтната отговорност. Въззивниците твърдят, че по делото не се доказва от страна на ищеца наличието на противоправно поведение и участието на ответниците в това осъщественото противоправно поведение, а именно нанасяне побой на ищеца. Оспорват определения от съда размер на присъдените неимуществени вреди, тъй като нито представените писмени доказателства от ищеца, нито заключението на вещото лице по СМЕ установяват провеждано по – нататъшно лечение, прегледи и терапии, които да оправдават извършени разходи във връзка с възстановяването. Ответниците оспорват свидетелските показания, тъй като същите обстоятелства при разпита в досъдебното производство не са посочени от свидетелите, а се посочват едва в производството пред първоинстанционния съ.

Молят съда, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са от ищеца М. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. В. П. и С. Н. П. при условията на солидарна отговорност да заплатят сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изпитване на чувство на страх и тревога от преминаващите хора при излизане на улицата и при качването в кола, проблеми с концентрацията по време на работа, неспокоен сън, от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в нанасяне на побой на 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1” пред блок № 034А над ищеца в областта на главата, лицето и тила, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 600 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 25.06.2021 г. Ищецът М. Л.

К. твърди, че на 14.05.2020 г. при паркиране на лек автомобил с марка „Рено“, модел „Туинго“, с ДКН ****, в пространството пред блок № 034А, ж.к. „Люлин 1“, ответниците Н.

В. П. и С. Н. П. са го нападнали, докато е бил в колата си, като са му нанесли поредица от удари с юмруци по главата, лицето, тила и шията, вследствие на което получил множество 2 наранявания, счупване на костите на дясната скула и фрактура на 2 горна челюст. Твърди, че съседи от близкия блок са станали свидетели на случващото се, като един от тях се е обадил на спешна помощ и ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Пирогов“, където са му оказали първа помощ, били са обработени раните му и направени рентгенови снимки и ехографски преглед. Твърди, че периодът му на физическо възстановяване бил над два месеца, през които не е могъл да се движи свободно и да ходи дълго време, изпитвал е болки в цялото тяло, хранел се е с течни храни поради счупването на скулата и отоците на лицето.

Поддържа, че изпитва чувство на страх при излизане на улицата от приближаващите го хора, както и при стоене в автомобила си от хората в близост до него. Твърди, че в резултат на побоя са настъпили промени в поведението му, изразяващи се проблеми със съня и кошмари, изпитване на чувство на тревожност, липса на концентрация.

Ответникът Н. В. П. и С. Н. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с които оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл телесни повреди на ищеца. Поддържа, че не познава ищеца и няма отношения с него. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът С. Н. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с които оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл телесни повреди на ищеца.

Поддържа, че не познава ищеца, няма отношения с него и на процесната дата не се е намирал в района на бл. 33, кв. Люлин 1, гр. София. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина (която с оглед презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.

2 от ЗЗД.

В процесния случай няма влязла в сила присъда на наказателния съд съгласно чл. 300 3

ГПК, поради което гражданският съд е длъжен с всички допустими по ГПК доказателствени средства да преценява дали са налице или не основания за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента.

Във въззивната жалба се оспорва както наличието на противоправно поведение, осъществено от ответниците, така и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, т. е. относно механизма на настъпване на увреждането - предвид постановката на разглеждания въпрос. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, и най-вече - с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има разпитани такива. При тази преценка следва да се съобразят както евентуални вътрешни противоречия на свидетелските показания, така и противоречия с останалите доказателства по делото. Преценката на показанията на очевидеца обхваща всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти - възрастта на свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат, и - доколко, да възприеме посочените от него, релевантни за механизма на увреждането факти, включително - дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства. Преценката обхваща и способността на свидетеляочевидец да възпроизведе в показанията си пред съда релевантните по делото факти, при настъпването на които той е присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени по делото обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от значение за това - изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и паметово-интелектуалните му способности, обстановката при разпита, включително поведението на страните и техните пълномощници, начина и поредността на задаване въпросите към свидетеля и пр. Следва да се вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 от ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.

Следователно, когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски 4 показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.