Решение № 223 от 07.12.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. гр. Д. , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Георги К. Пашалиев

Румяна И. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20203200500628 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№6163/23.03.2020г. от „***“ АД гр.Д., ***, ЕИК ***, чрез П. П.прокурист, срещу решението №235/04.03.2020г. по гр.д.№3014/2019г. на ДРС, с което съдът

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Д. И.

А., ЕГН **********, гр.Д., ***, извършено със Заповед №910#2/24.06.2019г. на изп. директор на „***” АД, ЕИК ***, издадена на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА Д. И. А., ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност „***” в ЦУ на „***” АД, ЕИК ***, на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и ОСЪЖДА „***” АД ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. А. сторените разноски по делото в размер на 560 лева и държавна такса в полза на бюджета в размер на 100лева.

Оплакванията за неправилност на обжалваното решение се аргуентират с доводи за несъотвествие на мотивите на съда с установеното действително правно положение относно неприложимостта на закрилата по чл.333, ал4 от КТ по отношение на ищеца. Ищецът бил синдикален член до предходното му уволнение, след възстановяване на работа не бил възстановил 1 правата си, които били прекратени поради неплащане на членски внос за времето през което не е бил на работа, както и след връщането му, не е подал заявление за членство в синдиката, нито за присъединяване към КТД след възстановяване на работа . Излага твърдения във връзка с приложеното основание за уволнение, а именно, че към датата на уволнението не е имало други служители на същата длъжност. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, редовна съобразно регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна Д. И. А.. Несвоевременно, при което преклудирано намира оспорването на членствените му права след като в отговора на исковата молба било записано само, че преди връчване на заповедта работодателя спазил стриктно закрилата по чл.333 от КТ. По същество обосновава неоснователността на оспорването , с доводи за липсата на осъществена процедура по чл.41 от Устава на *** – решение на общото или делегатското събрание на секцията след изслушване, за което да е бил поканен. Излага доводи , излагани и в исковата молба относно липсата на взето решение за съкращаване на щата от единствено компетентния за това колективен орган- съвета на директорите. Иска потвърждаване на решението.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявени от Д. И. А., ЕГН **********, гр.Д., ***, срещу „***” АД, ЕИК ***, гр.Д., ***, искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №910#2/24.06.2019г. на изп. директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ и за възстановяване на предишната длъжност „***” във *** АД.

Предявен е и евентуален иск по чл.222, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на А. сума в размер на 460.00 лв., представляваща разликата между 2 дължимото обезщетение от 1380.00 лв., определено съгл. БКТД от 2018г. до начисленото и заплатено БТВ от 920.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, който не е разгледан поради липса на процесуалното условие за това-отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 27.09.2010г., когато между Д. А. и ответното дружество е бил сключен трудов договор №120 на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който от 01.10.2010г., ищецът заемал в дружеството длъжността „***” в отдел „***” към ЦУ. Със заповед №3489#2/24.07.2017г. на изп. директор на *** ЕООД трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ, считано от 24.07.2017г. С влязло в сила на 01.02.2019г. решение №132/14.02.2018г. по гр. д № 3511/2017г. на ДРС горепосочената заповед е била отменена и ищецът възстановен на длъжността „***”. За заемането на длъжността след възстановяването на ищеца на работа е била издадена заповед №910#1/28.02.2019г. на изп.директор. Със заповед №РД-03-40/05.03.2019г., на основание чл.120 от КТ, на ищеца е възложено изпълнението на друга работа-трудовите функции на длъжността „***” в район Ш., за срок от 45 дни, считано от 06.03.2019г. до 19.04.2019г. След изтичане на срока по горната заповед, по повод не допускането му до работното му място-стаята на ***ите, А. е подал жалба вх.

№19052745/25.04.2019г. до ИА“Главна инспекция по труда“-Дирекция „ИТ“гр.Д.. След извършена проверка от сезирания административен орган е бил допуснат до работното му място. На 18.06.2019г. на ищеца е връчено „искане по чл.333 от КТ“. Съдържанието на искането сочи на предприето от работодателя събиране на информация за обстоятелства по чл.333 от КТ, в частност по ал.1, т.3 и по ал.3, и даден срок от един работен ден за представяне на исканата информация. На 20.06.2019г. на ищеца е връчено предизвестие с изх. №ЛС-18/20.06.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на срок от 30дни на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ. Със заповед №910#2/24.06.2019г. на изп. директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ- съкращаване на 3 щата, считано от 24.06.2019г., като е разпоредено изплащането на обезщетения на служителя за: неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за времето от 01.03.2019г. до 24.06.2019г., по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но не повече от 1 месец. Заповедта е връчена на ищеца на 24.06.2019г.

Незаконосъобразността на същата заповед ищецът обосновава с издаването и от некомпетентно лице/изп.директор/, липсата на реално съкращаване на щата, промяна в щата от некомпетентен орган /щатното разписание било утвърдено еднолично от изп. директор на *** Д.” АД, а не от съвета на директорите, който единствен разполагал с тези правомощия, съгласно устава на дружеството, вписан в ТР/, липсата на извършен задължителен подбор /към момента на уволнението е имало 5 служители ***и, един от тях бил на граждански договор и продължавал да работи/, евентуално извършване на такъв не съобразно критериите по чл.329, ал.1 от КТ и чл.75, ал.1 от БКТД, не спазване на предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ във вр. с чл.77 от БКТД, от която се ползвал като член на *** в предприятието.

Ответникът противопоставя възражение за неоснователност на твърденията за незаконосъобразност на уволнението. В писмения отговор на исковата молба излага, че със заповед №РД-03-86/18.06.2019г. на изп.директор, считано от 18.06.2019г. е утвърдено ново щатно разписание.

Броят на работните места за длъжността „***” бил намален- премахнати били две бройки „***“ в ЦУ. Спазена била процедурата по изготвяне и връчване на уволнителната заповед. Преди връчване на заповедта работодателят спазил стриктно закрилата по чл.333 от КТ.

На първо място се поставят въпросите дали уволнението е извършено от компетентен орган, на второ място -дали е незаконно на процесуално основание поради неизпълнение от страна на работодателя на законоустановените процедури при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т.

2, предл.2 от КТ, касаещи т. нар. предварителна закрила при уволнение по чл.

333, ал. 4 от КТ.

Няма спор, че оспорваната заповед е писмено волеизявление на инж. Т.

4

Г. в качеството му на *** на „***" АД-работодател на ищеца. Безспорно, Съветът на директорите/СД/ е управляващият и представляващият орган на акционерното дружество. Разпоредбата на чл.244, ал.4 от ТЗ предвижда възможността СД да възлага управлението на дружеството на свой член, което представлява ограничаване правата на представителството на органа, залегнали в чл. 235, ал. 1 от ТЗ, но е изрично залегнало като възможност от закона и в случая е налице именно хипотезата на чл.244, ал.4 от ТЗ. По данни от представения протокол №20 от 22.08.2017г./л.410 от делото на ДРС, на проведено на същата дата заседание СД е взел решение за избора на своя член инж.Т. Г., за ***. При сключен в последствие на 04.09.2017г./л.181 от делото на ДРС/ между избраната за председател на СД М. К. Т. и избрания за *** член на СД инж.Т. Г. срочен договор за управление на дружеството /според чл.1 за срок от три години/, на изп.директор е възложено изрично упражняването на работодателската власт/чл.4, б.“е“/, т.е.същият към датата на връчване на процесната заповед 24.06.2019г.се явява субектът, компетентен да прекрати трудовия договор с ищеца.

Следователно, упражнено е право на уволнение от страна на работодателя, с писмено волеизявление, обективирано в заповед

№910#2/24.06.2019г. на изп. директор, достигнало до адресата на 24.06.2019г., когато същата му е връчена, за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване, поради съкращаване на щата.

Следва да се отговори положително и на въпроса дали уволнението е незаконно на процесуално основание поради неспазване на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ.

Ищецът твърди, че е член на СО към *** в предприятието, и като такъв се ползва със закрилата на чл.333, ал.4 от КТ, предвидена в чл.77 от БКТД.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е съществувал и действал БКТД, сключен на 02 май 2018г. между *** в РБ и синдикалните организации - *** и ***/л.48 и сл. от делото на ДРС/, за срок от две години, чиито разпоредби са приложими за работещите в бранша, членове на един от синдикатите-страни по БКТД, и в чл.77 от който е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ- работодателите могат да прекратяват трудовото правоотношение с работник/служител, член на синдиката, страна 5 по БКТД при закриване на част от предприятието, съкращение в щата или намаляване обема на работа, след предварително писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация и секция в предприятието.

Относно членствените права на ищеца в първоинстанционното производство не е имало спор. На твърденията на ищеца, че е член на СО към *** в предприятието и не е спазена предварителната закрила при уволнение по чл.

333, ал. 4 от КТ, ответникът е отговорил с лаконичното твърдение, че е спазил стриктно закрилата по чл.333 от КТ. Едва във въззивната жалба за пръв път е развил тезата си, че ищецът не се ползва със закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, тъй като е бил синдикален член към първото му уволнение през

2017г./приложени са доказателства за взето тогава съгласие от СС на *** към ***“АД/, но след възстановяване на работа не е възстановил правата си на синдикален член, които били прекратени поради не плащане на членски внос за времето след предходното му уволнение, като последно удържания членски внос бил за м.юли 2017г. в размер на 0.7% от брутното трудово възнаграждение.

Възражението на ответника, свеждащо се до неприложимост на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ към момента на настоящото прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради прекратяване на членствените му права в СО е неоснователно.

Ищецът признава, че не е заплащал членски внос за времето след предходното уволнение, както и след възстановяването му, по причина, че членския внос се удържал от заплатата и такъв не му е бил удържан. Счита да не е загубил правата си поради липса на решение на ОС за изключването му, взето след даване на обяснения от негова страна.

Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8e8a947-199b-4045-8048-21f8b6af7d07