Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2829 от 23.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11417/2024
Вид
Решение № 2829
Подписан
23.07.2025
В сила
15.08.2025
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2829 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110111417 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Д. - О. З.“ ЕАД, ЕИК *** против Г. С.

Г., ЕГН ********** осъдителен иск с правна квалификация по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за присъждане в полза на ищеца сумата в размер от 2 631.18 лева, представляваща сбор от заплатено от „Д. З.“ АД възнаграждение на автосервиз ,***“ ООД, за извършени ремонтновъзстановителни дейности по лек автомобил „***“, peг. № ***, по силата на застраховка „Каско на МПС“, полица № 0312190560007005, в размер на 2 616.18 лв. и ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв. по щета № 210556126, която обща сума е била възстановена на „Д. З.“ АД от ищцовото дружество, като застраховател на ответника Г. С. Г., чиято отговорност като водач на МПС е била покрита по силата на застрахователна полица № BG/06/119001409476/20.05.2019 г. по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за лек автомобил „***“, peг. № *** за причиненото от него ПТП, настъпило на 14.09.2019 г., около 07:45 ч., в гр. Варна, на пътен възел на бул. „Васил Левски“ и бул. „Княз Борис I“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че между “Д. - О. З.” ЕАД и Светлозар Г. Г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за притежавания от физическото лице лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***.

Сочи се, че договорът е обективиран в комбинирана застрахователна полица № BG/06/119001409476/20.05.2019 г., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок и застрахователно покритие от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 00:00 ч. на 21.05.2019 год. до 23:59 ч. на 20.05.2020 г.

Ищцовото застрахователно дружество поддържа, че на 14.09.2019 г., около 07:45 ч., в гр. Варна, на пътен възел на бул. „Васил Левски“ и бул. „Княз Борис I“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „***“, рег. № *** и лек автомобил „***“, рег. № ***. Мястото на произшествието е посетено от контролните органи на сектор ПП при ОД на МВР - гр. Варна, от които е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 1778/16.09.2019 г. В документа, като причина за настъпилия пътен инцидент, е посочено неправомерното поведение на ответника, който като водач на лек автомобил „***“, рег. № 1

***, при движение с несъобразена скорост и в нарушение на правилата за движение по пътищата, застигнал и блъснал движещия се пред него лек автомобил „***“, рег. № ***, управляван от Л. Л. К.-М..

Излага се, че е установено също, че след пътния инцидент, ответникът е напуснал мястото на произшествието, с което свое поведение се е отклонил виновно както от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, така и в нарушение на задължението да остане на местопроизшествието до пристигането на органите на МВР, в нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. За допуснатите от ответника нарушения на правилата за движение по пътищата, от контролните органи му е съставен АУАН серия GA № 49248/14.09.2019 г.

Сочи се, че между А. В. М., като собственик на увредения лек автомобил „***“, per.

№ *** и „Д. З.“ АД на 18.04.2019 г. е била подписана полица № 0312190560007005 по застраховка „Каско на МПС“, със срок на застрахователно покритие от 00:00 на 27.04.2019 год. до 23:59 на 26.04.2020 год. На 16.09.2019 г. от Л. Л. К.-М., в качеството на съпруга на застрахования собственик и водач на увреденото МПС към момента на ПТП от 14.09.2019 г., в „Д. З.“ АД е депозирано искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, по повод което е образувана преписка по щета, заведена под № 210556126. На увредения лек автомобил са извършени първоначален и два допълнителни огледи, за които в съставените опис-заключения за вреди на МПС са констатирани увреждания на общо 23 детайла, повечето от които до степен на увреждане с мнение за подмяна с нови.

От „Д. З.“ АД е било издадено Възлагателно писмо до автосервиз „***“ ООД от 30.09.2019 г. за извършване на ремонтни дейности по застрахования лек автомобил, като за възстановяването на автомобила е било заплатено възнаграждение на автосервиза, в размер на 2616,18 лв.

Като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за увреждащия лек автомобил „***“, per. № ***, до „Д. - О. З.“ ЕАД от „Д. З.“ АД е изпратена регресна покана от 03.02.2020 г. Съгласно постигнатото между дружествата съгласие за прихващане на дължими суми по регресни претенции и постъпило в ищцовото дружество уведомление от „Д. З.“ АД, в полза на „Д. - О. З.“ ЕАД на 28.02.2020 г. е преведена сумата от 7 465,08 лв. С постигнатото между застрахователните дружества споразумение са били уредени и взаимоотношенията по регресната претенция на „Д. З.“ АД по преписка по щета № 210556126, относно изплатеното възнаграждение на автосервиз „***“ ООД, извършил за ремонта на лек автомобил „***“, per. № ***, в размер на 2 616,18 лв. и сторените ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв.

За образуваната в „Д. - О. З.” ЕАД преписка по регресна щета № 43082952000374, са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв., които също се претендират, като дължими от ответника Г. С. Г..

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на предявения иск, но твърди, че същия е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Ответникът поддържа, че първоначално е напуснал мястото на ПТП, но след няколко часа се е върнал и спрямо него е можело да се предприемат действията по установяването на прием на алкохол или наркотици и реално да се установи дали водачът е бил приел такива.

Сочи се, че водачът се е притеснил, но след това е размислил и се върнал на мястото на ПТП, Оспорва се претенцията и по размер. Излага се, че причинените по автомобила на увреденото лице щети не са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.

По същество се моли съдът да остави без уважение предявения осъдителен иск.

В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се представлява, с молба от 26.06.2025 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, поддържа писмения отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото 2 производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от представеното свидетелство за регистрация част II /л.14/, че л. а. марка „***“, модел „***“, рег. № *** е собственост на лицето А. В. М..

Видно е от ангажираната полица на л. 8, че за л. а. марка „***“, модел „***“, рег. № ***, е сключена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/06/119001409476, валидна от 21.05.2019 г. до 20.05.2020 г. между ответника Г. С. Г. и ищцовото дружество „Д. - О. З.“ ЕАД.

Видно е от ангажираната полица на л. 12, че за л. а. марка „***“, модел „***“, рег. № ***, е сключена полица „Каско на МПС“ № 0312190560007005, валидна от 27.04.2019 г. до 26.04.2020 г. при застрахователно дружество „Д. З.“ АД.

Не се спори по делото, че процесното ПТП, с участието на застрахованото МПС, е настъпило по време на действие на двете полици, а именно на 14.09.2019 г. в гр. Варна, който факт се установява и от приложения протокол за ПТП № 1778, от който се констатира още, че механизмът на ПТП съответства на описания в исковата молба.

Видно е от приобщеното наказателно постановление № 19-0819-005996/30.10.2019 г., че след ПТП водачът на застрахованото при ищеца МПС-ответникът Г. С. Г. е напуснал мястото на събитието, като на последния е наложено и административно наказание „глоба“.

От цитираното НП се констатира още и механизма на ПТП, който е съответен на описания в исковата молба.

По делото е изслушана и САвТЕ. От експертното заключение на в. л. инж. С. М. се установява по несъмнен начин, че уврежданията по лекия автомобил „*** ***“, рег. № ***, са резултат от описания в исковата молба и установен по делото механизъм на ПТП.

Възстановителната стойност на МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 4 464.82 лева. Размерът на ликвидационните разноски съответства на обичайните.

Видно е от приобщеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис на претенцията и доклад по щета, че пред застрахователя по полица „Каско“ в резултат на събитието е заведена щета № 210556126/16.09.2019 г., като застрахователят по полица „Каско“ - „Д. З.“ АД е заплатил сумата от 2 616.18 лева на търговско дружество „***“ ООД /л. 29/, на което е възложен ремонтът на увреденото МПС /л. 24/ по силата на сключено между двете дружества споразумение, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на л. а. марка „***“, модел „***“, рег. № ***.

До ищеца, който е застраховател по полица „ГО на автомобилистите“, е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатената сума от страна на застрахователя по полица „Каско“, ведно с ликвидационните разходи /л. 40/, чийто общ размер възлиза на 2 631.18 лева, в резултат на която на 28.02.2020 г. ищцовото дружество е погасило задължението към застрахователя по полица „каско“ – „Д. З.“ АД /л. 44/ чрез прихващане на регресни претенции между двете застрахователни дружества.

До ответника, който е страна по полица „ГО на автомобилистите“, също е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата в размер на 2 631.18 лева, заплатена от ищцовото дружество по силата на полицата.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Л. Л. К., от които се констатира, че свидетелят, шофирайки л. а. „*** ***“, рег. № ***, била блъсната отзад доста силно от друг автомобил. ПТП настъпило сутринта. Свид. К. останала сама на местопроизшествието, доколкото водачът на другия автомобил напуснал мястото на ПТП, не се е спрял.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи.

В чл. 500 от КЗ е уредено регресно право на застрахователя да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, при наличие на някоя от изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 от цитирания законов текст. От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството, че виновният водач е напуснал 3 мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновния водач – арг. от чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение, учредено между виновния водач-ответник и застрахователя-ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ плащането на обезщетенията на увредените лица, както и следва да докаже, че 6./ делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.