Решение № 363 от 23.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. С.З., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. А.ов при участието на секретаря Павлина Г. Т.а като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Гражданско дело *0255500100347 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. Г., ЕГН – ********** от ***, действаща чрез адв. Д. С., срещу З. К. Д., ЕГН – ********** от ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от 25 000 евро, представляваща невърнат заем, и 3 350,76 лв., представляваща лихвата за забава върху главницата от 25 000 евро за периода от 17.11.2024 г. до 16.05.2025 г.

Ищцата твърди, че към края на м. юни 2014 г. се договорила с брат си К.Н.П. да му даде заем, който да му послужи да си закупи жилище, тъй като след развода си през 2011 г. той не можел да живее в семейното си жилище.

К.Н.П. намерил ипотекирано жилище на изгодна цена – 27 100 евро, като на осъществения оглед присъствала и майка му, която подписала разписка за платено капаро като купувач.

К.Н.П. заплатил директно на продавача 2 558 евро, а ищцата се съгласила да даде на брат си 25 000 евро в заем, от които 24 542 евро за доплащане на продажната цена и остатъкът до 25 000 евро за заплащане на нотариални такси.

На 03.07.2014 г. било уговорено сключването на договора за покупко[1]продажба пред нотариус, като същия ден К.Н.П. си открил сметка в 1 банката, в която сестра му вече имала открита сметка, и тя му превела сумата от 25 000 евро.

При извършването на тези действия в банката за свидетел присъствала като свидетел и майка им.

В същия ден била изповядана пред нотариуса сделката за покупкопродажба, като остатъка от продажната цена била преведена по банков път от К.Н.П. по сметка на кредитор на продавача.

При сключването на договора за заем ищцата и брат й се уговорили той да й върне парите в деня на неговото пенсиониране, който очаквал да е след около година.

При подготовка на документите за пенсиониране то си К.Н.П. установил, че му липсват документи за удостоверяване на трудовия стаж, което наложило да работи още.

Той не доживял до пенсиониране, тъй като на 23.03.2021 г., неочаквано починал.

Задължението за връщане на заема останало в пасива на наследството, а единствен негов наследник била ответницата З. К. Д., която обаче не поддържала приживе на баща си отношения с него и не знаела за заема.

По тази причина ищцата я уведомила с нотариална покана от 05.06.2024 г., връчена на 06.06.2024 г., с която я поканила да върне заемната сума.

С отговор на нотариалната покана от 10.06.2024 г. ответницата поискала от ищцата доказателства, че е превела сумата на покойния й баща, като с нотариална покана от 10.10.2024 г., връчена на 17.10.2024 г., ищцата й представила исканите доказателства й и определила срок до 17.11.2024 г. за връщане на заема.

Въпреки отправената й покана и изтичането на определеният срок, З. К.

Д. не предала на леля си М. Г. сумата от 25 000 евро.

Ответницата била приела наследството на своя покоен баща направо, тъй като ипотекирала придобития със заема апартамент.

Претендира се уважаване на исковете и присъждане на сумите за главница от 25 000 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и от 3 350,76 лв., представляваща лихвата за забава върху главницата от 25 000 евро за периода 2 от 17.11.2024 г. до 16.05.2025 г.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответницата З. К. Д., действаща чрез адв. А. С., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете, като неоснователни. Оспорила е твърденията, че баща й и ищцата са сключили твърдения договор за заем, като в тази връзка се сочи, че в представеното банково извлечение не е посочено основание за транзакцията „заем“, а „прехвърляне на средства“, както и че нито една от страните по договора не е декларирал по реда на ЗДДФЛ, съответно даването или получаването на заем.

Ответницата твърди, че майката на ищцата и нейния баща – З. Г. Б. е дарила на 11.07.2014 г. на М. А. Г. апартамент в *** и се разбрали с преведените на К.Н.П. 25 000 евро той да бъде компенсиран, за да не търси запазена част от наследство.

Именно в тази връзка, сделките за покупката на недвижимия имот от К.Н.П. и дарението били сключени в рамките на една седмица, а между тримата имало и договорка З. Г. Б. да живее при сина си и той да я гледа, като тя живяла при него и била гледана от него от началото на 2015 г. до неговата смърт на 23.03.2021 г.

Твърди, че впоследствие явно намеренията на ищцата и майка й се променили, тъй като на 19.04.2023 г. М. А. Г. дарила на З. Г. Б. апартамента в ***, а на 27.04.2023 г. последната отново го прехвърлила на дъщеря си с договор за издръжка и гледане.

Оспорени са като неверни твърденията, че К.Н.П. не е разполагал със средства към момента, в който е закупил жилището си, като в тази връзка се сочи, че е имал спестени средства от дългогодишна и непрекъсната работа в Република Г. и в България.

За обосноваване на тези твърдения се посочва, че на 15.09.2014 г. и на 15.11.2015 г. е закупил недвижим имот – овощна градина в землището на гр.

С.З. и дворно място в ***, с постройките в него.

Оспорени са като неверни твърденията, че К.Н.П. не е поддържал отношения с дъщеря си, като в тази връзка ответницата твърди, че е била в добри отношения с баща си, поддържали са редовно контакти помежду си и от него знае, че не е имал задължения, а налични спестявания, които след 3 смъртта си й е оставил.

Оспорени са като неверни и твърденията, че ищцата е разполагала със средства, за да предостави твърдения заем, като в тази връзка се твърди, че парите са били дадени от З. Г. Б. в изпълнение на уговорките с децата си – да дари на ищцата апартамент, а да сина си да предостави парична сума.

Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените по делото разноски.

Ответницата се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на направените по делото разноски.

С л е д обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правните основания на предявените искове са по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Тези искове са допустими, т.к. са предявени от процесуално легитимирана страна, срещу надлежен ответник, при наличието на всички изискуеми положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на иск на ищцата и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки, за чието наличие съдът следи служебно.

Страните не спорят, че М. А. Г. е леля на ответницата З. К. Д., чийто покоен баща К.Н.П., починал на 23.03.2021 г., е бил брат на ищцата.

Не спорят, че З. К. Д. е била единствения призован към наследяване наследник по закон на К.Н.П., и е приела наследството.

Не спорят, че майката на М. А. Г. и К.Н.П. е З. Г. Б., която участва в производството като свидетел.

От представената с исковата молба история на транзакциите по банковата сметка на М. А. Г. в „Юробанк България“ АД е видно, че на 03.07.2014 г. ищцата е наредила трансфер по сметка за сумата от 25 000 евро и основание на транзакцията “за К.Н.П. прехвърляне на средства“.

4

На 03.07.2014 г. К.Н.П. е сключил в качеството си на купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 194,т.2, рег.№ 4715, дело № 133 от 2014 г. на нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 на НК и район на действие при Районен съд – С.З., по силата на който е закупил апартамент № 7, находящ се в ***, състоящ се от две спални, двневна, кухня и сревизни помещения, за сумата от 27 100 евро, от които 2558 евро са били заплатени в брой на купувача преди сключване на договора, а сумата от 24542 евро е била заплатена по банков път на трето лице – кредитор на продавача по сделката М.Г.М..

След смъртта на К.Н.П., на 05.06.2024 г. ищцата изпратила нотариална покана на ответницата, с която я уведомила, че на 03.07.2014 г. е сключила с него договор за заем, по силата на който е превела по банковата му сметка в „Юробанк България“ АД в размер на 25 000 евро. Отправила е покана за връщане на сумата.

В отговор на нотариалната покана З. К. Д. е поискала представяне на доказателства за преводът на сумата и основанието за него.

С нова нотариална покана ищцата отново е поискала връщане на сумата от 25 000 евро, предоставена от нея на К.Н.П. на заем, за осигуряване на средства за закупуването от негова страна на апартамент № 7, находящ се в ***. Сумата следвало да й върне като се пенсионира. Предоставила й е едномесеч срок за връщане на заемната сума. Представила е като доказатлество за твърденията си историята на транзакциите по банковата си сметка за 03.07.2014 г.

Тази покана е връчена на ответницата на 17.10.2024 г.

От представената с исковата молба разписка от 27.06.2014 г. се установява, че на посочената дата З. Г. Б. е заплатила депозит за закупуване на апартамент № 7, находящ се в ***.

На 15.09.2014 г. К.Н.П. е сключил в качеството си на купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а *,т.4, рег.№ 3798, дело № 421 от 2014 г. на нотариус Христо Спасов, с рег. № 121 на НК и район на действие при Районен съд – С.З., по силата на който е закупил от продавача М. П.К. недвижим имот – овощна градина, находящ се в м. „Д.“ за сума от 3800 лв., която е заплатил в брой на продавачката преди подписването на договора.

5

На 24.11.2015 г. К.Н.П. е сключил в качеството си на купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а *5,т.3, рег.№ 8801, дело *78 от 2015 г. на нотариус Радка Богданова, с рег. № 435 на НК и район на действие при Районен съд – С.З., по силата на който езакупил от И.И.П. и М.С.П. недвижим имот – дворно място, находящо се в ***, ведно с постройките в него, за сумата от 2237,30 лв., платена в брой на продавача И.И.П. в брой преди подписване на договора.

От справка № 856404/18.06.2025 г. на Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на З. Г. Б., ЕГН – ********** за периода от 01.01.1991 до 18.06.2025 г. – 5 стр. се установява, че на 11.07.2014 г. З. Г. Б. е дарила на дъщеря си М. А. Г. /тогава с фамилно име Н./ недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ***.

На 19.04.2023 г. М. А. Г. е дарила обратно апартамента на своята майка, а на 27.04.2023 г. З. Г. Б. отново е прехвърлила на дъщеря си собствеността върху имота с договор за издръжка и гледане.

На 22.06.2021 г. З. Г. Б. е продала на дъщеря си М. А. Г. три недвижими имота, находящи се в ***.

От представеният с исковата молба нотариален акт *, т.12,д. 40561/1994 г. на Казанлъшки районен съдия, се установява, че на 29.12.1994 г. З. Г. Б. е дарила на сина си К.Н.П. ½ идеална част и на дъщеря си М. А. Н. и на дъщеря си ¼ идеална част от недвижим имот – дворно място, заедно с построените в него къща и гараж, находящо се в с. О..

От представените от ищцата извлечения от сметка на З. Г. Б. в „ОББ“ за периодите от 12.06.2014 г. – 11.07.2014 г. и 12.07.2014 г. – 12.08.2014 г. и пълномощно от 18.10.2011 г. се установява, че М. А. Г. е имала пълномощно, по силата на което е можела да извършва всякакви действия по притежаваната от З. Г. Б. в „ОББ“ банкова сметка. На 16.06.2014 г. ищцата е изтеглила от сметката на майка си сума от 700 лв., а на 20.06.2014 г. З. Б. е изтеглила от сметката си сума от 357 лв. На 03.07.2014 г. З. Г. Б. е изтеглила сума в размер на 5000 лв., а на 11.07.2014 г. – сума в размер на 7000 лв. На 14.07.2014 г. З. Г.

Б. е прехвърлила по банков път на К.Н.П. сума в размер на 6000 лв. На 02.04.2015 г. М. А. Г. е изтеглила от сметакта на майка си сума в размер на 1700 лв.

6

От показанията на свидетелката З. Г. Б. се установява, че е присъствала на разговор между дъщеря си М. А. Г. и сина си К.Н.П., провел се на 20.06.2014 г. в дома на ищцата. По време на този разговор децата й се разбрали М. Г. да даде на брат си заем от 25 000 евро, а той да й ги върне когато се пенсионира.