Решение № 155 от 07.09.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ихтиман, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100931 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: град к, ж.к. „о“ бл. 3, ап. 3, ет. 1 на основание чл. 45 ЗЗД ответницата ЦВ. П. С., ЕГН **********, с адрес: град с, ж. к, „л” № 543, вх.Б, ет.1, ап.34, да бъде осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати обезщетение в размер на 1 500 лева за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в обидни и клеветнически думи, изречени на 07.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.02.2017 г., около 11.00 часа, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт, в качеството на младши инспектор в РУ – к, извършил проверка на ответника, в качеството й на водач на лек автомобил марка „р“, модел „к” с peг. № .... По време на проверката, в присъствието на други полицейски служители, ответницата нарекла ищеца „пияница“, заявила пред всички, че е във видимо нетрезво състояние и е съставил АУАН под въздействието на алкохол. С исковата молба се поддържа, че ищецът не е бил под въздействието на алкохол и същият ден бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта, като в издишания въздух с техническо средство дрегер и кръвна проба показали резултат 0.00 %. Отправените от ответника изрази, че е пияница, че е във 1 видимо нетрезво състояние и е съставил акта под въздействието на алкохол, засегнали много ищеца, защото бил злепоставен пред колегите си, на публично място, накърнена била честта, достойнството му и авторитетът му бил уронен. Въз основа на това, счита че е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 1 500 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявения иск. Излагат се пространни съображения за неоснователност на същия, поради недоказаност и липса на противоправност на деянието.

Като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните доказателствени източници и изведените, въз основа на тях фактически положения, настоящият съдебен състав, намира за установено от фактическа страна, че на 07.02.2017 г. около 11:30 ч. в гр. дб, ул. „т“ ищецът М.Н. и свид. Н. при изпълнение на задълженията си по контрол на автомобилния транспорт, в качеството на полицейски служители при РУ – к, осъществявали проверка на ответницата Ц.С. в качеството й на водач на лек автомобил в присъствието на мл.полицейски инспектор д и свид. м – майка на ответницата, която се намирала в управлявания от последната автомобил. Двамата проверяващи полицейски служители констатирали нарушения, поради което всеки от тях съставил акт за установяване на административно нарушение срещу ответницата. По време на проверката отв. С. се държала арогантно с ищеца Н., отказала да подпише съставения акт, като заявила, че е пиян, бил пияница и е съставил акта във видимо нетрезво състояние. Заявила още, че ще подаде сигнал срещу ищеца за случилото се. Ищецът Н. не бил употребил алкохол, поведението му не било провокативно и не давал обективни признаци да е в нетрезво състояние. Видимо се притеснил и почервенял от казаното. Той уведомил ответницата, че може да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух, като трябва да изчакат дежурния полицейски служител, но тя не пожелала да изчака и заедно със свид. м потеглили след оформяне на документите. Цялата проверка продължила около един час.

Непосредствено след проверката ищецът уведомил за случилото се полицейския инспектор „Пътен контрол“, отговарящ за звеното „Пътна 2 полиция“ към РУ – к – свид. ба, който бил оправомощен да извършва проверки с техническо средство и поискал да бъде проверен за употреба на алкохол. В 12:54 часа на 07.02.2017 г. с техническо средство Alcotest Drager 7510 с фабричен № ARBA0094 свид. а изпробвал ищеца М.Н. за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. В 13:40 часа във ФСМП – гр.

Ихтиман била взета кръвна проба от ищеца Н., която също била отрицателна.

От заключението на комплексната-съдебно медицинска и психологическа експертиза, която съдът кредитира в цялост, като безпристрастна, компетентна, логична и изключително подробно аргументирана, се установява, че от отправените от ответницата изрази и последващите съдебни дела здравето и психиката на ищеца са влошени. Той влошава оплакванията си от високо кръвно налягане с поява на тревожност, подтиснатост и ниска самооценка. Тази симптоматика е довела до промяна в качеството му на живот. Продължителният неотрегиниран стрес (дистрес) е дал влошаване на здравословното състояние на ищеца – развитие на артериална хипертония, която е наложила постоянен прием на лекарства за овладяване на стойностите на кръвно налагане, която продължава до сега.

От показанията на свидетелите Н. и Н.а, преценени с оглед евентуалната й заинтересованост, се установява, че ищецът Н. не употребява алкохол.

Възприетите фактически положения се установяват непротиворечиво от доказателствените източници, събрани в хода на производството. Те са логични, взаимно допълващи се и липсват каквито и да е противоречия в тях.

Така от показанията на свидетеля Н. се установяват обстоятелствата около проверката, довела до процесното деяние – време, място, начин на извършване, поведение на ищеца и ответницата. Те намират подкрепа в показанията на свид. м, която също свидетелства за полицейска проверка на дъщеря й, продължила около 1 час, по време на която не забелязала провокативно поведение от някой от полицейските служители или признаци на нетрезво състояние, като например несигурна походка, клатушкане и прочие. Показанията на двамата свидетели намират опора и в приложената по делото докладна записка.

От показанията на свид. а се установява, че същият е извършил проверка с техническо средство за концентрация на алкохол в издишания въздух на ищеца, а от извлечението на фискалната памет на устройството, както и 3 придружителното писмо на началника на РУ – к, се установяват времето на взимане и резултатът от пробата.

От протокола за химическа експертиза и протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се установява времето и резултатът от извършената на ищеца кръвна проба.

С оглед изложеното несъстоятелни са твърденията в писмената защита, изготвена от процесуалния представител на ответницата, че е недоказано извършване на деяние от страна на ищцата. Деяние, изразяващо се в отправени реплики по адрес на ищеца, че е пиян, бил пияница и е съставил акта във видимо нетрезво състояние, е безспорно доказано, че е осъществено, като с настоящото решение следва да бъде даден отговор дали е противоправно.

Противно на твърденията в писмената защита от изброените по-горе доказателствени източници се установява времето и мястото на извършване на деянието. Следва да се има предвид, че производството по естеството си е гражданско, а не наказателно, поради което липсва необходимост от установяване на точен час и минута на извършването, както и точният административен адрес, на който са изречени изразните средства. Последното обстоятелство е без правно значение и с оглед естеството на деянието.

Достатъчно е, както в случая, времето и мястото да са определяеми, като е несъмнено, че проверката за контрол на автомобилния транспорт е осъществена преди извършените проби за наличие на алкохол и двете събития са били разделени от кратък времеви интервал.

Несъстоятелно е твърдението, че не се установява с какви думи ответницата е осъществила деянието. Напротив от показанията на свид. Н., необорени от други доказателства, несъмнено се доказват точните изразни средства използвани от отв. С..

Необосновани са възраженията, че не се установява по безспорен начин, че ищецът не е бил употребил алкохол на 07.02.2017 г. Твърдението не държи сметка за извлечението от фискалната памет на техническото средство Alkotest Drager 7510 и протокола за химическа експертиза. И двата документа, от проби взети непосредствено след деянието, показват отрицателен резултат. Не се споделят възраженията за недоказаност за спазване правилата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване 4 употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.), тъй като същата е напълнонеприложима към реда за доказване на наличие на алкохол в кръвта в процесния случай. С цитираната наредба се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (чл. 1).

По настоящото дело ищецът няма качеството на водач, поради което не попада в приложното й поле и няма никакво основание взетите проби да отговарят стриктно на изискванията на Наредбата. Ето защо за доказване липса на употреба на алкохол в настоящия процес са допустими всякакви доказателства. По делото такива са цитираните по-горе извлечение от фискалната памет на техническото средство Alkotest Drager 7510, протокола за химическа експертиза, както и показанията на свид. Н.. Трите доказателствени източника непротиворечиво установяват, че ищецът не е бил употребил алкохол към момента на проверката.

Неоснователни са оплакванията срещу правилността на КСМПЕ. В хода на производството вещите лица убедително защитиха заключението. Дадоха аргументирани отговори на множеството поставени уточняващи въпроси.

Изводите им са базирани на личен преглед на ищеца и проверка на достъпните документи от здравното му досие. Вещите лица неколкократно дадоха отговор при изслушването си в съдебно заседание, че липсват данни, които да сочат и да позволяват да се направи извод, че повишеното кръвно налягане на ищеца е следствие на прием на лекарства или наследствено предразположение. Беше даден аргументиран отговор защо то не може да е резултат от изброените в писмената защита медикаменти. Обстоятелството, че дадените отговори задоволяват процесуалния представител на ответника не сочи, че са неправилни, като е безпредметно да бъдат преписвани отговорите на вещите лица в настоящото решение. Предвид подробната и логична аргументация на всеки един от направените изводи за настоящия състав не съществува съмнение в правилността на експертизата.

При така установеното съдът намира следното от правна страна:

Съобразно константната практика на върховната съдебна инстанция основанието на гражданската претенция представлява гражданскоправен деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ – неправомерен юридически факт, включващ следните кумулативно 5 изискуеми елементи: деяние, физическата страна, на което се изразява в действие или бездействие, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.

Доколкото в случая се твърди наличие на непозволено увреждане чрез употреба на изразни средства, накърнили честта и достойнството на ищеца, трябва да се посочи още, че правото на свободно изразяване на мнението е едно от основните права на личността, като то е закрепено както в чл. 39, ал. 1 КРБ, така и в чл. 10 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това конституционно регламентирано право не може да бъде упражнявано, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 КРБ). В чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС е регламентирано ограничение при упражняване правото на мнение и неговото свободно изразяване, когато биха се накърнили репутацията или правата на другите, като извън това ограничение всеки може да разпространява правомерно свои или чужди оценъчни съждения.