Решение № 320 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330206387 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-007838 от 02.10.2024г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Д. А. Ш. от **, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. А. Ш. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, без да излага в жалбата аргументи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, а в нарочна писмена молба и „допълнителни мотиви“ към жалбата, чрез пълномощник, моли за отмяна на наказателното постановление с аргумент за отпадане на административнонаказателната отговорност с оглед приложение на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, а в писмена молба-становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както и алтернативно – при евентуално уважаване на жалбата, 1 възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Д. А. Ш., за това, че на 06.09.2024г. в 11:32 часа в гр.Пловдив на бул.”Цариградско шосе”, като водач на лек автомобил – Фолксваген Голф, с рег.№ **, България, при обстоятелства: гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“, номер 104, управлява лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ **, лична собственост, като допуска следното нарушение: 1. Водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е извършил:

1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

С това виновно е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 06.09.2024г., съставен от Х. И. И. – ** при Сектор Пътна полиция към ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация. Безспорно се установяват всяко едно от фактическите положения, релевиращи състава на изследваното нарушение.

В ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключенията от посоченото правило, като е регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани. Една от хипотезите касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради 2 обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан /така Решение № 2739/19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1099/16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 857/2018 г. на Административен съд - Пловдив/.

В настоящия случай жалбоподателят ангажира писмен и доказателства – медицински документи, видно от които същият страда от хронична исхемична болест на сърцето; хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност; стар инфаркт на миокарда и застойна сърдечна недостатъчност. Никъде обаче в представените документи не е посочено, че за същия е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, предвид което настоящият съдебен състав не приема за установено, че е налице физическо състояние на водача, което не позволява използването на обезопасителен колан, в каквато насока възразява жалбоподателя.

Правилно и законосъобразно деянието е било санкционирано по реда на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 50лв водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Тоест наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено, като размерът на същото е законодателно фиксиран, поради което както съдът, така и наказващият орган са лишени от възможността за неговата преценка.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

3

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-007838 от 02.10.2024г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Д. А. Ш. от **, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка и с оглед изхода на делото право за присъждане на такива има въззиваемата страна, но от същата не е направеното изрично искане за това, нито са представени доказателства за извършването им, поради което съдът не се произнася досежно сторени разноски.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-007838 от 02.10.2024г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на Д. А.

Ш. от **, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4