Определение № 1446 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1446 гр. Варна, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500393 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 6013/23.01.2026 г. от „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер" № 87 срещу определение № 979/19.01.2026 г., постановено по гр. дело № 7430/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение № 4393/05.12.2025 г., в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение от 480.00 лв. на 200.00 лв. с ДДС.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от адвоката работа. Навеждат се доводи, че предявеният иск не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че е с акцесорен характер. За разлика от главния иск, който е уважен с влязло в сила решение по гр. дело № 8584/2024 г. по описа на Районен съд Варна, при който се доказват претърпени вреди, вина, причинна връзка, при настоящия иск е достатъчно да се установи главницата и началната дата на забавата. В жалбата е направено позоваване на практиката на СЕС, че Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да бъде прилагана. Излага се становище, че следващото се адвокатско възнаграждение е в размер на 200,00 1 лв. с ДДС.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител бъдат редуцирани до размер на 200.00 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Н. В. И., чрез адв. Й. А., в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се доводи, че макар и делото да не се отличава с фактическа и правна сложност е договорен адвокатски хонорар в минимален размер от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Направен е анализ на съдебна практика на СЕС и чл.101, параграф 1 и 2 от ДФЕС.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен от Н. В. И. срещу „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 431.21 лв., представлява обезщетение за забава за периода от 01.03.2024 г. до 08.12.2024 г. върху главницата от 4004.24 лв., присъдено застрахователно обезщетение с влязло в сила решение № 76/07.01.2025 г., постановено по гр. дело № 8584/2024 г. по описа на РС - Варна.

С постановеното по делото решение № 4393/05.12.2025 г. първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск. С оглед изхода на спора, ВРС е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 530.00 лв. направените в производството разноски, от които 480.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 50.00 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба вх. № 106032/19.12.2025 г. от ответника „БУЛ ИНС“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение на 200.00 лв. с ДДС, която с обжалваното определение е била преценена като неоснователна.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като разгледано по същество същото е основателно.

Видно от материалите по гр.д. № 7430/2025 г. на ВРС, ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса от 50.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер 2 на 480 лева с ДДС по договор за правна защита от 19.11.2025 г. От ответника е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, което първоинционният съд е счел за неоснователно.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение настоящият въззивен състав, като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир, извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая е предявен един осъдителен иск за присъждане на обезщетение за забава върху присъдено застрахователно обезщетение с влязло в сила решение. В депозираната искова молба са изложени достатъчни фактически твърдения, обосноваващи редовност на същата по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК и е формулиран надлежен петитум. Процесуалният представител на ищеца се е явил и е участвал в разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани други доказателства, освен вече представените писмени такива от страните и е приключило производството, в което заседание е представил и списък на разноски по чл. 80 от ГПК. В това се изразява обема на извършената работа.

По отношение на фактическата и правна сложност на делото, съдът констатира, че се касае за акцесорен иск, чийто изход е предизвестен с оглед установеността на дължимостта на главницата с влязло в сила решение.

Правният въпрос, който е бил спорен e забавата на застрахователя, по който въпрос има установена съдебна практика.

Като взе предвид горното, настоящият състав намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 200.00 лв. с ДДС, доколкото са налице доказателства за регистрация на адвокат А. по ДДС.

С оглед на изложеното, обжалваното определение на ВРС следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК уважена, като бъде намалено присъденото като разноски адвокатско възнаграждение в полза на ищеца Н. В.

И. от 480.00 лв. с ДДС на 102.26 евро /с левова равностойност 200.00 лв./ с ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 979/19.01.2026 г., постановено по гр. дело № 7430/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, с което е оставена без уважение молбата на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес 3 на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 по чл. 248 от ГПК да бъде изменено решение № 4393/05.12.2025 г., в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение от 480.00 лв. на 102.26 евро /с левова равностойност 200.00 лв./ с ДДС, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 4393/05.12.2025 г., постановено по гр. дело № 7430/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, в частта за разноските, като намалява присъденото като разноски адвокатско възнаграждение в полза на Н. В. И., ЕГН **** от 480.00 лв. на 102.26 евро /с левова равностойност 200.00 лв./ с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4