Определение № 697 от 12.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500425 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.1 ввр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Л. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.„чрез адв.Елена Г.И. от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив ул.„Борба“№3) против Определение№453/21.02.2025г. по гр.дело№362/2025г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата на С. Л. И. за освобождаване от ДТ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не бил преценил материалното положение и гражданско състояние(социалния статус, получаваният доход, необходимите разходи за живот, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, от което да реализира доходи, както и множеството дела, по които е страна и следва да плати ДТ, депозити за експертизи) на ищцата в съответствие с предвидените в закона предпоставки по чл.83 ал.2 от ГПК. Не било отчетено обстоятелството, че ищцата е страна по множество дела, че жилището не би могло до носи доход, тъй като живее в него, а МПС е на стойност не повече от 2000.00лв. Счита, че в настоящия случай първоинстанциониият съд препятствал достъпа до правосъдие на С. Л. И., поради невъзможността да заплати дължимата ДТ, което в случая било отказ от правосъдие. Моли съда да да отмени като неправилно и незаконосъобразно Определение№453/21.02.2025г. по гр.дело№362/2025г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата на С. Л. И. за освобождаване от ДТ.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред ВТРС по гр.дело№362/2025г. на ВТРС са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД от страна на С. Л. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул., против „Кредисимо“ЕАД с ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.„Витоша“№146(сграда А) ет.II Бизнес център „България” и „Ай Тръст“ЕООД с ЕИК:203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.

„Витоша“№146(сграда А) ет.II Бизнес център „България”.

1

С Разпореждане№560/30.01.2025г. ВТРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на писменото съобщение, да внесе по сметка на ВТРС ДТ в размер на 200.00лв., дължима за разглеждане на предявените от него искове, и да представи вносната бележка в деловодството на ВТРС, като е предупредил ищцовата страна, че ако в дадения му срок не отстрани нередовностите, съдът ще върне исковата молба и приложенията към нея, на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

От страна на С. Л. И.(чрез адв.Елена Г.И. от АК-Пловдив ) е подадена молба с в х.

№4407/20.02.2025г. , с която е направено искане да бъде освободена от внасяне на ДТ, тъй като сумата била непосилна за нея. Представя декларация, както и прави искане за служебно извършване на справки в НОИ, НАП и АВ и за установяване на кредитната задлъжнялост на ищцата.

С Определение№453/21.02.2025г. по гр.дело№362/2025г. на ВТРС е оставя без уважение молбата на ищцата С. Л. И. за освобождаването й от такси и разноски по производството по делото, като неоснователна.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за настоящото производство ДТ.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят - физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл.83 ал.2 от ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. В тази връзка съдът не може да отхвърли молбата по чл.83 ал.2 oт ГПК, поради липсата респ. непълнота на доказателствата относно имущественото състояние на молителя.

От представената от ищцата-жалбоподателка декларация се установява, че е на 45г. и семейството и включва съпруг и дъщеря на 16г. Чрез декларацията, декларира трудови доходи в размер на 780.00лв., а също и притежава 1/2ид.част от апартамент в гр.В.Търново, както и лек автомобил. Жалбоподателката е декларирала още, че не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, а и не разполага с влогове в банки, както и няма вземания от трети лица. Декларира общи задължения към ЧСИ и фирми за бързи кредити около 25000.00лв.

При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, която съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.1 ТДТГПК възлиза на 200.00лв., съдът намира, че жалбоподателят няма възможност да заплати същата в пълен размер. От декларираните под страх от наказателна отговорност обстоятелства се установява, че ищцата няма достатъчно налични средства, както и възможност за набавяне на такива от притежаваното имущество да плати горепосочения размер на ДТ. Същата, обаче може да покрие една минимална част в размер на 2

100.00лв. Този извод се налага от съвкупната преценка на всички относими към предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелства.

Същевременно, от данните по делото се установява, че молителката е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние(поради липса на данни за противното), като не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си за висока кредитна задлъжнялост от 25000.00лв., а представената от нея декларация е непълна в частта за семейно положение и евентуално - доходите на съпруга, поради което не обхваща част от възможните източници на доходи. За освобождаването от такси и разноски законът е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на молителя. Дали молителката отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени от нея.

При липса на тези доказателства в пълен обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице условията за освобождаване от от такси и разноски. Непълнотата на декларация, чието подаване е в тежест на молителката, както и непредставянето на доказателства за твърдяната от нея кредитна задлъжнялост(което също е било в нейна тежест), са пречка пред формиране на извод за освобождаването и от заплащане на ДТ. Дори да се приеме, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 25000.00лв. (както е посочено в декларацията), това обстоятелство, само по себе си, не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на ДТ, тъй като по делото не е доказано, кои кредитни задължения са изискуеми, както и какви са дължимите от ищцата вноски по тях, за да се направи обоснована преценка, каква част от доходите, които тя получава от трудово възнаграждение, се изразходват за погасяване на така твърдените кредитни задължения.

Мотивиран от изложеното ВТОС намира, че следва да отмени обжалвания акт за горницата над 100.00лв. до пълния дължим размер на ДТ в размер на 200.00лв. и да освободи молителкатажалбоподател за тази му част от задължението да я заплати. В останалата част - за сумата от 100.00лв. първоинстанционният акт следва да бъде потвърден, поради което делото следва да се върне на ВТРС за провеждане на процедурата по чл.129 ал.2 ГПК с даване на нови указания за внасянето на дължимата част от ДТ в размер на 100.00лв.

Настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационна проверка, защото не попада в хипотезите, изброени в чл.274 ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение№453/21.02.2025г. по гр.дело№362/2025г. на ВТРС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 от ГПК на С. Л. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.„, за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ за първоинстанционното производство за горницата над 100.00лв. до пълния дължим размер от 200.00лв., ВМЕСТО което постановява:

ОСВОБОЖДАВА С. Л. И. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.„ от задължението за заплащане на ДТ по гр.дело№362/2025г. на ВТРС за горницата над 100.00лв. до пълния дължим размер от 200.00лв.

Констатира се, че Определение№453/21.02.2025г. по гр.дело№362/2025г. на ВТРС в частта му, с която е оставено без уважение искането по чл.83 ал.2 от ГПК на С. Л. И. с ЕГН**********, с 3 адрес: гр.В.Търново ул.„, за освобождаване от разноски в производството по гр.дело№362/2025г. на ВТРС, като неоснователно, е влязло в законна сила.

ВРЪЩА делото на РС-В.Търново за продължаване на действията по поправка на исковата молба с даване на указания по чл.129 ал.2 от ГПК ввр. чл.128 т.2 от ГПК, с оглед дължимия размер на ДТ.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4